„Съдебни експертизи- гражданскоправни
Изтегляне 38.93 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Действия на органите на досъдебното производство и съда след получаване на експертното заключение.
| Експертно заключение.
В заключителния етап от дейността по извършване ни експертизата се оценяват резултатите от експертното изследване и се изготвя заключението на експерта, респективно на вещото лице. Експертното заключение задължително се изготвя в писмена форма и се подписва от експерта. Ако експертизата е проведена в учреждение, заключението на вещото лице се подпечатва с печата на съответната институция. 1.Структурата на експертното заключение се състои от три относително обособени части: уводна, изследователска и заключителна. В уводната част се посочват: трите имена, научното звание, степента и длъжността на вещото лице; наименованието на експертното учреждение; основанието за извършване на експертизата; посочва се органът, който е назначил експертизата; номерът на делото, по което е възложена; задачите(въпросите),които са поставени при възлагането на експертизата. В изследователската част се посочват: обектите, които са изследвани, тяхното количество и състояние; методите, средствата и данните от делото ,които са използвани. В заключителната част се отразяват отговорите на вещото лице на поставените му въпроси. На всеки от поставените въпроси се дава изчерпателен отговор в съответствие с резултатите от експертното изследване. Последователността на отговорите се определя от последователността, в която са поставени въпросите. Отговорите трябва да бъдат изложени ясно, за да не се допуска да бъдат тълкувани по различен начин както от специалисти, така и от лица ,които не притежават съответните специални знания. 2.Видове експертното заключение. Могат да бъдат категорични и вероятни. Вероятните заключения не могат непосредствено да способстват за установяването на обективната истина, не допринасят за изясняването на фактите. При категоричните е обратното. Действия на органите на досъдебното производство и съда след получаване на експертното заключение. 1.Предметът на оценката на експертното заключение, която се извършва от органите на досъдебното производство и съда, включва следните основни обстоятелства: 1.1.какви обекти са изследвани, респективно изследвани ли са всички обекти, които са изпратени на вещото лице; 1.2.съответстват ли отразените в експертното заключение резултати на други доказателства по делото; 1.3.достатъчно ли са били изпратените на вещото лице материали за заключението, което е направил; 1.4.обектите изследвани ли са в съответствие с поставените на вещото лице задачи; 1.5.какви методи са използвани при експертното изследване и дали са признати в науката и практиката; 1.6.даден ли е отговор на всички въпроси, които са поставени в акта за възлагане на експертизата; 1.7. изводите на вещото лице в съответствие ли са с получените от експертното изследване резултати; 1.8.имали противоречие между отделните изводи на вещото лице; 1.9.каква е формата на изводите на вещото лице - категорични или вероятни и пр. 1.10.има ли необходимост от нагледна илюстрация на резултатите от експертизата; 1.11.обосновани ли са изводите на вещото лице; 1.12.в рамките на професионалната си компетентност вещото лице е направил своите изводи; 1.13.какво е значението на заключението на вещото лице за установяването на обективната истина по делото. 2.Правни последици. Заключението на вещото лице не може да бъде наложено на органите на досъдебното производство и на съда безусловно. Дали ще го приемат или отхвърлят зависи единствено от тяхната оценка. Ето защо НПК не задължава съда и органите на досъдебното производство да се съобразяват със заключението на експерта. Аналогично е и положението и в гражданския процес - съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото (чл. 157, ал. 3 ГПК). В зависимост от оценката си разследващият орган или съдът преценяват дали да приемат заключението на вещото лице или да го отхвърлят. Когато заключението е достатъчно пълно и ясно и разследващият орган или съдът го възприемат или пък поради необосновано и не го приемат, не се налага да доказват неговата научна стойност или несъстоятелност по такъв начин, че да достигат до собствено заключение. Позицията на ВКС по този въпрос е, че съдът може да приеме или не заключението на експертизата, но не може да влиза в ролята на експерт и да оборва експертизата, приемайки собствено експертно заключение, след като веднъж е преценил, че не разполага със специални знания и че за изясняване на обстоятелства по делото е било наложително назначаване на експертиза Изтегляне 38.93 Kb. Сподели с приятели:
|