СЪРАБОТНИКЪТ: Ноосферен риск? Инж. Иван (Ванчо) Флоров, „Терматест-Флоров и син”СД `Човешкият дух е човешкото слънце, което грее
върху човешкия мозък, поражда мисли`
(Петър Дънов учителя)
В `Имагинерноста` и `Стохастизацията` [1,2] Се изясни, че човекът на всички стъпала и в целия периметър на своята дейност е съработник на Твореца на всичко в нас и около нас, сътворява чрез Общението си с Ноосферата, под влиянието (с помощта) на имагинерното въздействие, и без Него нищо не би могъл да направи. Ноосферата беше дефинирана като свръхсистема, обхващаща всичко и проявяващa се във всичко, а нейният операнд е мисълта.
В светлината на това въведение възниква нелекия въпрос: възможно ли е в Общението си с Ноосферата съработникът да не разбере транслираната към него мисъл, да я тълкува превратно, умишлено или от неразбиране, т.е. възможен ли е Ноосферен риск? Този въпрос възниква поради факта, че съработникът понякога става съучастник в аварийни ситуации в техногенни системи, в екологични катастрофи, в социални сблъсъци, в кървави битови скандали и прочее. Възможно ли е той да не е разбрал ноосферното послание, или да го е преиначил както му е угодно, или пък грубо, умишлено да го е изкривил? И още по-важно, в такъв случай, не е ли в състояние Твореца да го спре, защо го допуска?
Най-пресният пример, който се разви в близкото минало е аварията на атомната електроцентрала `Фукушима` в Япония, жестокото следствие от която е радиоактивния слой, опасал цялото земно кълбо. Има и други зловещи примери, като: взривяването на нефтодобивната платформа в Мексиканския залив, следствие от което е спирането на океанското течение Гълфстрийм; земетресението в Суматра и съпровождащите го цунами; взривяването на АЕЦ”Чернобил” и други още. От изследваните случаи D.Antic, [3] прави заключението, че винаги причината е последица от неуважението (неспазването) на правилата и нарочно (умишлено) изключване на осигурителните системи, т.е.- свързана с действието/бездействието (неправилно извършено, ненавременна намеса, умишлено и т.н.) на човека.
Как човека допуска извършването на произшествието? Има няколко възможности:
занижено внимание (от умора, от битови причини, от ниска степен на отговорност, от неадекватно оценяване на риска и др.);
неадекватно оценяване на тренда на развиващата се ситуация;
безотговорно, аморално отношение, от вида:`не ме интересува, да става каквото ще`;
умишлено действие за случване на произшествието, което може да се извърши от следните подбуди: от политически, религиозен и друг фанатизъм; заради финансов подкуп; неадекватно психическо поведение;
възникване на хаос, безредие, бъркотия в технологични, управленски, социални, комунално-битови и други процеси и въвличане на човека по една или друга причина в тях;
представяне на данни, факти и събития, изгодни за съработникът (или по поръчителство), преследващи определени (в повечето случаи `нечистоплътни`) цели.
Всички, изложени възможности за случване на събитие представят съработника като относително автономен субект в действието, така го разглежда и Antic [3], на основание на което хвърля вината изцяло върху него. Основателно ли е това?
Наистина, на пръв поглед, на повърхността, нещата изглеждат повече от прозрачни и ние възпитаваните в училищата съгласно материалистическата наука приемаме, че винаги човекът е съучастник и причина за случване на събитието. В дълбочина, обаче нещата не са съвсем така, защото има неосезаем (нематериален) свят, в който ние присъстваме и той присъства в нас- Ноосферният. В основите на аналитичната психология,[4], Карл Густав Юнг го нарича `несъзнаваното` както и по-обобщено - `колективно несъзнавано` и в своите Тавистокски лекции 1935 г. признава пред студентите, че ако несъзнаваното откаже да му съдейства той не би могъл да продължи лекциите си. Наистина, всеки от нас е имал случаи на безсилие на мисълта и `блокиране` на адекватното поведение.
Ако това се случи по време на смяна пред пулта за управление на технологичния процес в отговорно съоръжение на атомна централа (отбранителна система, нефто-или газо-добиването) или на операционната маса за бърза помощ и прочее, операторът става безпомощен, несъзнаваното не му съдейства, изоставя го. О, ужас!
Ето, това наричам Ноосферен риск.
До каква степен е възможен той, и може ли да бъде избегнат?
По време на Карибската криза, когато двете съперничещи свръхсили САЩ и СССР бяха изправени на нокти и използването на натрупаните мощни оръжия не беше изключено, течащият процес на ноосферен риск бе овладян, и лицата управляващи ядрените куфарчета, получавайки съдействието на `несъзнаваното` спряха този риск.
Но Ноосферният риск е неуправляем от човека и може да бъде (или не) избегнат само с действието на имагинерния спусък на Създателя на всичко в нас, и около нас, който го управлява, така както намери за добре, [1,2]. И за да се изпълнят Пророчествата,[5]. И още нещо, оказва се, че съработникът е олицетворение, инструмент на Ноосферният риск.
За скептично приемащите изложеното ще завърша със заключението на Майкъл Дроснин [6] : `Онова, което видях със собствените си очи на 11 септември 2001г, е било закодирано в Библията преди 3000 години. В главата ми се въртеше една единствена мисъл и аз я изрекох:О, Боже, истина е!`. Литература: