Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
113Харк Ихее спира и изчаква останалите пътешественици. Лицето му е спокойно, но ти се струва, че забелязваш но него следи на загриженост. - Тук вече опасно – казва той. – Всички говори тихо, може събуди тума. - Какво е тума? Да не е някакъв звяр? – обажда се Алек. - Тума – лавина на времето. Тума погребала много мъже от племето ирката. След тези думи вождът пак поема към върха. Всички участници в експедицията тръгват след него. Ако нарушите правилата при изкачването, отиваш на 24. Ако искаш да си починеш, продължи на 138.
114В този момент нито ти, нито някои от експедицията може да направи нещо смислено, пред лицето на развилнялата се стихия всички стоите сковани и безпомощни, сякаш сте си глътнали езика. За щастие вихърът отслабва и надеждата за спасение на Харк отново те окриля. Шерпите надигат глави с радостни възгласи: - Аракам ни чул! Аракам ни чул! Чудесата на хроналното поле продължават. Пред очите на всички частите от тялото на вожда, които досега летяха хаотично във въздуха, бавно се приближават към един общ център. Шерпите се събират в кръг и започват тихо да шепнат молитви. Миг по-късно частите от тялото на Харк се срастват в едно общо цяло, което увисва на метър от земята. Вождът бавно се спуска на хълма, цял и невредим. Шерпите се втурват с радостни възгласи към него и бързат да го докоснат, сякаш се страхуват, че може да изчезне пак. - Ох, дайте пия вода! – казва Харк Ихее. Посягаш към манерката си, но Алек е по-бърз от теб. Вождът вдига шишето към устата си и го пресушава за секунда. - Къде изчезна, Харк? – пита професор Холинджър и го хваща за лакътя да се увери, че това е вождът. - Харк бил в различни времена. В различни времена човек не може остане цял. - Да починем малко – предлага Дорис. - Не трябва почива – клати глава Харк Ихее. – Сега трябва върви, макар вятър пречи. Бърт Холинджър само това и чака. Той тръгва с нови сили нагоре. Прехвърли се на 10. 115Към хълма пред вас се носят тъмни облаци, сухата жълта трева се люлее от вятъра, природата предрича тежко изпитание за всички пътници във времето. Погледът ти обхваща полето около вас, търси в земята дупки, пукнатини или дълбоки дерета, но не открива нищо такова. Няма и големи камъни, зад които да се скрие човек. Сега всички фокусници на света могат да завидят на Харк, ако е все още жив и здрав. Колкото и да пъхтиш, колкото и да се озърташ, вождът е изчезнал. Ако хвърлиш поглед към хоризонта, прескочи на 309. Ако се опиташ да докоснеш изчезналия Харк, мини на 252.
116Двамата шерпи, Харк и Плаф, вече са готови за тръгване. Минава ти мисълта, че никога няма да видиш другите членове на групата, затова им махваш с ръка и казваш едва чуто: - Сбогом! - До скоро! – отвръщат ти в един глас Дорис и Стюарт. След няколко минути се отдалечавате от групата и минавате встрани от близкия хронален връх. Вървите бързо, без да приказвате, но през цялото време усещаш погледа на Харк към теб. Неочаквано чуваш взривове и изстрели, които следват ту на залпове, ту поединично. Чуват се стонове на ранени хора. Някъде наблизо се води престрелка или голяма битка. Озърташ се, но не виждаш нищо. - Какво е това, Харк? Кой стреля? Вождът те поглежда засрамено. - Харк много виновен. Той предал това, което чува. - Ти чуваш как се води битка? - Харк чува това, което ставало преди много-много зими. По-бързо, Кевин, твой баща не добре. Шумът от битката отслабва и бавно заглъхва. Ще погледнеш ли сега към хълма? Да – мини на 294, не – отгърни на 88. 117Цветът на времето се променя, в бледозеленото се появяват розови, жълти, оранжеви нюанси, но при рязка промяна на времето опасността ще се увеличи и заради теб цялата експедиция може да се провали. Гледката е толкова феерична, че около минута стоиш и гледаш като омагьосан странните цветни фигури, които танцуват около теб. И докато този приказен танц замайва ума ти, един буден вътрешен глас ти напомня, че има още много неща, които ще видиш, без да се поддаваш на магията на времето. Ако не се боиш от опасностите, продължи на 235. Ако мислиш за опасността, отгърни на 184. Ако бързаш да се върнеш, мини на 321. 118Приближаваш се предпазливо до вашата къща. В двора кипи усилена работа. Няколко работници в сини комбинезони товарят големи сандъци и пакети в закрит фургон. Всичко това е било скрито в гаража. Професор Холинджър тича напред-назад и проверява номерата на пакетите, и тук нещата трябва да са подредени като аптекарски шишета. Ако не държеше толкова на реда, Бърт Холинджър щеше да бъде идеалният баща. Когато работниците влизат в гаража, ти се качваш пъргаво в камиона, отваряш с джобното си ножче капака на един от сандъците и се скриваш вътре. Под теб има нещо меко, ако се съди по пипането, уцелил си сандъка с якетата за пътешествениците. Цялата операция ти доставя небивало удоволствие и ти се усмихваш на собствената си хитрост. Хората от тайнствената експедиция във времето няма да се отърват така лесно от теб, както си мислят. След четвърт час фургонът е натоварен. Някой затваря вратата и камионът тръгва в неизвестна посока. Опитваш се да разбереш къде отивате, но това е невъзможно. Пробиваш малка дупка в сандъка, за да не се задушиш. Когато камионът спира, светещите стрелки на часовника ти показват, че сте пътували двайсет минути. Започва разтоварването на камиона и претоварването му на нещо друго. Вече се досещаш къде се намираш. Шум от самолетни мотори потвърждава онова, което мислиш. Самолетът бавно изпълзява на пистата и след малко усещаш познатото натоварване при излитане, само че сега не седиш отпуснат на удобната самолетна седалка, а си сгънат на две в груб сандък и нещо те подпира в ребрата. Мини на 65.
Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|