Сим Николов, 1995 г



страница1/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40





© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ – ПЛОВДИВ, 1995 г. Всички права над тази книга са запазени. Текстът или откъси от него, както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя.


© Сим Николов, 1995 г.

© Борис Стоилов, художествено оформление, 1995 г.


ISBN 954-459-246-6

1


- Време е за сън, Кевин – казва с най-мекия си тон твоят баща. – Утре ти предстои дълъг път.

Бърт Холинджър, метър и осемдесет и пет на ръст, с високо чело и сиви проницателни очи, професор по история в един частен колеж, е образец на всеотдаен баща. Той се грижи да не пропускаш тренировките на училищния отбор по футбол, да си миеш редовно зъбите и да си лягаш рано, защото ранно пиле рано пее. По въпроса за ранното пиле имате някои разногласия, защото колкото по-рано пропее, толкова по-рано го колят, но ти пропускаш тази саркастична забележка, Бърт Холинджър заслужава това. От малък си останал без майка и ако не беше той, само бог знае какво щеше да излезе от теб – някои от твоите връстници се друсат с наркотици или пият каквото им падне, а ти си избегнал всичко това. Понякога баща ти е досадно педантичен, но между вас съществува разбирателство. В края на краищата семейството е като футболен отбор, все някой трябва да ръководи играта.

Отвън долита шум от минаваща кола. Вашата къща се намира на малка улица в Сан Франциско. В сравнение с мегаполисите като Ню Йорк и Чикаго Сан Франциско е спокойно място за живеене, но и той има неудобствата на големия град. Нощем стават такива неща, че да ти настръхне косата, но извън вестниците ти познаваш само дневната част от живота на своя град. И макар че понякога ти се ще да се втурнеш във вихъра на нощния живот, ти сам не бързаш, още си на шестнайсет години, има време за всичко.

Казваш троснато „лека нощ“ и се качваш бавно по стълбите към втория етаж, където е твоята стая. Багажът ти вече е подреден в черната спортна чанта, с която ходиш на тренировки по футбол. Обличаш пижамата и си лягаш, но дълго не те свърта на едно място и за да заспиш по-бързо, вземаш една книга от полицата над главата си.

Минава половин час, а ти си все още буден. През това време чуваш няколко пъти как външната врата се отваря и се раздават гласове, сред които познаваш само гласа на баща си. Опитваш се да вникнеш в това, което четеш, но буквите се разливат пред очите ти, твоята мисъл, освободена от грижите за училище, сега витае на друго място. Изгаря те любопитство, мислиш си какво става долу, кои са тези хора, дошли по това време в дома ви. Не са ли крадци, които използват късния нощен час, за да практикуват по-спокойно тънкия си занаят?

Ставаш от леглото, открехваш тихо вратата на своята стая и слизаш на пръсти по стълбите към дневната, стиснал в ръце бейзболна бухалка. Ако си имаш работа с крадци, това оръжие ще ти бъде от полза. Не че можеш да излезеш с него срещу пистолет, но е по-добре от нищо. Поглеждаш през парапета и виждаш мъже и жени, седнали на дивана. Те оживено обсъждат нещо толкова важно, че не те забелязват. Колкото и да се вслушваш, успяваш да уловиш само отделни думи; дори и да решават световни проблеми, както с чувство на лека насмешка си мислиш, разговорът върви доста тихо. Гостите говорят за храна, за доставка на облекло и екипировка, за тежкия климат на Африка. И докато мислиш дали това не е мисия на Червения кръст, думата взема баща ти. От вълнение дори поотпуска гласа си.

- Приятели – започва тържествено той, – радвам се, че наближава дългоочакваният час. Утре ние тръгваме на първото в света, имам предвид в цивилизования свят, пътешествие във времето. Нека си пожелаем успех!

А, такава ли била работата, казваш си, затова ли иска да се отърве от мен, като ме изпрати при леля Хенриета?

Връщаш се обратно в стаята си и лягаш на леглото, но дълго не можеш да заспиш. Тайнствената среднощна среща не ти дава покой. Мини на 84.

2


Вождът на племето ирката те дръпва назад. Вихърът минава през мястото, където стоеше преди малко, вдига стълб от прах и камъни, после бързо отминава и се изгубва в подножието на хроналния връх. До теб достигат неясни викове, стонове, въздишки. Продължи на 137.

3


Харк хваща крака ти и светкавично те поваля на земята. Макар и неочаквано, това действие на вожда идва тъкмо навреме. Колкото и да съска, колкото и да се вие над теб, хроналният вихър не може да те отлепи от спасителната твърд на полето, в което всичко е време. Отгърни на 140.

4


Чувстваш се доста объркан, сякаш някой те е запокитил в огромен лабиринт, пълен с невидими, но много опасни чудовища. Въпреки колебанието ти вече си направил своя избор и тръгваш към блестящия предмет пред теб с необикновен трепет – сега си изправен пред странна, неразрешима загадка. С цялата експедиция ти вървиш към миналото, а блестящият предмет, приличащ на летяща чиния, е по-скоро предмет от бъдещето. Дали летящите чинии не пътуват в миналото по свой собствен начин, както го правите вие с помощта на шерпите?

Можеш да изпиташ телепатичните си способности – мини на 96, или да тръгнеш към блестящия предмет – отгърни на 77.



5


Както си свит на две в тясното пространство на сандъка, през ума ти минават доста странни мисли: кои са участниците, имат ли добра екипировка, колко време ще продължи експедицията. Питаш се какви качества ценят участниците в пътешествието и си отговаряш, че ако сега извикаш за помощ, всички ще те вземат на майтап, затова предпочиташ да изчакаш събитията. Но и тая мисъл бързо се изпарява, когато свършва въздухът и дишането в сандъка става невъзможно. Мини на 174.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница