Пета глава: ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТРОННАТА ЗАЛА

Пета глава: ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТРОННАТА ЗАЛА

Молитви като: „О, Господи, кога ще направиш това...” или мисли от рода: „Дали изобщо ще стане, как ще стане, кога...” са израз само на неверие и недоверие към нашия Всемогъщ Баща. На мен Бог ми повтори и напомни няколко пъти следното: „Ти се грижи за онова, което съм ти възложил като твое задължение, а пък Аз непременно ще се погрижа за Своето!” Ако това, което Бог ви е обещал, не стана веднага, на момента, то знайте със сигурност, ще скоро ще се изпълни, но само на определените от Него време и място. Нужно е да Му се доверите напълно, защото думата Му никога не пропада! Оставете делото си в Божията ръка и не се притеснявайте вече за нищо относно изпълнението на великите Му към нас обещания! Амин!

Пророчество No. 4 от свитъка бе случаят с един човек, за когото Бог ми откри, че на 4 февруари 1977 ще приеме Христа за свой Спасител, а на 30 май, същата година, ще почине при самолетна катастрофа. Същият човек дойде на службата в петък вечер, денят преди да почине, и пожела да вечеряме заедно, защото “имал някои важни неща, които искал да сподели и обсъди с мен”. Докато седяхме на масата, той изведнъж каза: “Пастирю, имам странното чувство, че скоро ще застана пред моя Създател. Моля ви, разкажете ми нещо за небето!”

Прехапах устните си, защото ми стана мъчно за него, но знаех, че така трябва да стане и нямах правото да му кажа нито думичка за моето видение относно него. Разказвах му надълго и нашироко всичко за небето и го успокоих, че там е неописуемо красиво и чудесно. Както Бог ми бе показал преди четири месеца, този мъж отиде при Него точно на 30 май 1977, починал при самолетна катастрофа. Друго вълнуващо събитие, No. 34, бе около един млад мъж, който бе предал душата си на Сатана и беше станал негов “свещеник”. Бог ми даде да го видя във видение и ми каза името му. После, точно на посочената от Бога дата, той дойде в нашата църква и аз много се зарадвах на тази очаквана от мен среща. Отидох при него, поздравих го и му предложих да поговорим в моя офис на спокойствие. Този ден Бог го развърза от робските вериги на Сатана и го спаси. Този младеж бе напълно изцелен и очистен от мръсотията на стария си живот и изпълнен с нова надежда и ново, славно осмисляне за живота. Предлагам ви част от едно писмо, което неотдавна получих от него:

Разбрах, че пророчествата, дадени ми от небесния свитък, бяха само пътеводни знаци и указания за моето духовно служение пред Бога, за да донесе работата ми за Него наистина изобилен и траен плод. Хората ме питат какво ще правя, след като всичките 120 случая се изпълнят. Мога само да кажа, че Бог е предвидял всички събития в живота ни още от преди сътворението на света и, че Той непременно има един велик, добър план за всяко едно от Неговите чада.

Една друга интересна случка от свитъка се отнасяше за един богат евреин, собственик на множество ресторанти. По стечение на Божиите обстоятелства той приел Господа за свой Спасител и стана така, че покрай него повярвали и мнозина от неговите служители в ресторантите му. Когато този евреин дойде при мен да се запознаем и се представи, аз подскочих възторжено – той бе No. 112 от моя списък. Последното нещо, което Бог ми каза, преди да ме върне на земята, бе: „Аз ще дойда отново при теб!” Толкова много обичам моя Господ! След това мое посещение в Тронната зала, Той ме е посещавал още много пъти чрез Своите ангелски посланици. В отговор на тези, които ме питат дали ангелите биха се появили, ако ги повикам, ще отговоря „Не!” Те не отговарят на човешките позиви, защото не изпълняват човешки заповеди, но заповедите на Всемогъщия Бог! Чувал съм мнозина да се молят така: „Заповядвам на ангелите да направят...” Тези молитви са напразни, защото никой друг освен Святият Дух не може да командва Божиите ангели. Когато те идват при нас и ни се явяват, то е само защото Бог им е заповядал да го направят и думите, които те казват, не са нищо друго освен Божиите слова за нас. В случая ангелите са само телефонната жица между нас и Бога. Поради същата тази причина ангелите не се съобразяват дори и с възраженията на някои хора, които не искат да приемат Божиите послания. „Защото ако словото, изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули” (Евреи 2:23). Моето посещение в Тронната зала на Бог промени изцяло живота и виждането ми за света, в който живеем. Имах привилегията да позная Бог много по-реално и лично и да проумея Неговото Слово Библията, която буквално заживя в сърцето ми. Тази свръхестествена опитност направо грабна всичките ми мисли и разсъждения от онзи ден насам. Вече нямам нужда от небесния свитък, който Бог преобърна на пепел, защото всяка една дума, която Той ми разреши да прочета, е запечатана завинаги в ума ми, като едно фотокопие.

Много често обхождах мислено всички точки от списъка и се чудех как ли Бог ще направи всички тези неща. Някои случаи ми изглеждаха направо невъзможни, но нали за нашия Бог няма нищо невъзможно! По повод на тези „много мъчни за изпълнение” на вид пророчества, аз често си правех записки и нахвърлях своите размисли около изпълнението им. Предлагам ви част от тях: „4 февруари 1977 – точно две седмици след посещението ми в Тронната зала. Повечето пророчества от свитъка са още далечно бъдеще. Как ли ще се изпълнят всички тези неща?... Той беше спасен днес, датата на смъртта му е 30 май, при самолетна катастрофа... Днес е паметен ден!” Като мисля за дългия списък от събития, които днес вече са се изпълнили и за тези, които съм сигурен, че скоро ще станат, аз осъзнавам, че не мога да помогна с нищо за тяхното по скорошно изпълнение или дори предотвратяване. Мога само да благодаря на Бога, че Той е верен и държи на думата Си.