Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| C6 — конфигурация, основана на интегрирани и специализирани про-
дукти или услуги. Конкурентоспособността на такава фирма се базира на въз- можностите й да отговаря на нуждите на пазара по отношение на допълнителни услуги към даден основен продукт. Обикновено се покрива местният пазар. 7. C7 — конфигурация, основана на комерсиализацията на системи. Такава конфигурация се характеризира с няколко дейности: комерсиализация на хардуер и софтуер, обучение на клиентите, консултации. Обикновено раз- работването на софтуер е само допълнителна поддържаща дейност към вече изброените. Изследванията на реално създадените и развили се малки софтуерни фир- ми показва, че те започват развитието си от две от горните конфигурации: — C1 — конфигурация, основана на технологическата насоченост на предприемаческата група; — C5 — конфигурация, основана на пазарни взаимоотношения. След това те еволюират на една или две стъпки до други от седемте посоче- ни конфигурации. 186 15.1.5. Еволюция на конфигурация C1 Оказва се, че фирма, започнала от конфигурация C1, може да се развие през всички останали конфигурации, с изключение на C5. Възможно е дори да остане в началното си състояние. Интересно е обаче да се знае, че в края на еволюцията се достига само до 2 конфигурации — C4 и C7. Поучително е също да се види какъв е пътят до тези 2 крайни състояния и какво е съотношението между тях, т. е. кое е най-вероятното развитие на малката софтуерна фирма, която се организира от лице или лица с технологична компетентност. На фиг.15.1. са отбелязани възможните пътища, както и разпределението им в проценти. Следва да отбележим, че 6% остават в началното състояние C1. Макар че от фиг. 15.1. достатъчно ясно може да се проследят възможните пътища на развитие на фирма, започнала от конфигурация C1, ще отбележим още следното. Преминаването от C1 към C4 може да е директно (6%) и тогава то е свър- зано обикновено с увеличаване на броя на служителите и с въвеждане на стан- дарти. По-често обаче се преминава към конфигурация C2 (24%). Този преход се характеризира със стратегия за разнообразяване на продуктите и съответно разширение на професионалната компетентност посредством включване на но- ви специалисти с разнообразна квалификация. От C2 като втора стъпка има два пътя. Първият води отново до C4 (12%) обикновено чрез въвеждане на CASE средства, които сами по себе си до голяма степен стандартизират технологическите процедури. Вторият път пък довежда до конфигурация C7 (12%) и се постига с прилагането на стратегия на комер- сиализация. При нея над 50% от приходите на фирмата идват от продажба на готов хардуер и софтуер, а по-голяма част от останалото — от консултации. Следващата възможна първа стъпка не е много срещана и е преминаване към C6 (12%). Характеризира се с разширяване на мрежата от клиенти и задъл- бочаване на взаимоотношенията с тях, най-вече чрез оказване на поддържащи 187 услуги. Този преход изисква задълбочаване на маркетинговите познания за кон- кретни сравнително тесни пазари. Рядко срещана алтернатива е запазване на статуквото (6%) — фирмата остава от тип C1 за по-дълго време. Това може да означава все пак, че след такъв по-продължителен период се преминава към някоя от другите конфигу- рации по общата схема за първа стъпка. Най-много фирми (29%) предпочитат да преминат към конфигурация C3. Те се свързват с големи хардуерни фирми и стават техни представители в една или друга форма. Друга стратегия е осигуряване на специализирани ресурси за такива фирми, респективно оказване на услуги в определени тесни области. Оттук форсирано, т. е. за всичките тези 29%, се извършва преход към конфигу- рация C7 по начина, описан вече с прехода от C2 към C7. Последният възможен директен преход е към C7 (23%). Схемата за преми- наване вече описахме по-горе като втора стъпка (от C2 към C7). Възможно е обаче такава стъпка да е принудителна — ако напусне предприемачът, който е бил софтуерно ориентиран. Тогава производството на софтуер по необходи- мост минава на втора линия като поддържаща дейност, а на преден план излизат продажбите на готов хардуер и софтуер и консултациите. 15.1.6. Еволюция на конфигурация C5 На фиг.15.2. са отбелязани възможните пътища с начало конфигурацията C5, както и разпределението им в проценти. Тук също накратко ще отбележим някои особености. Преминаването от C5 към C4 (7%) не е твърде характерно. Стандартизаци- ята се олицетворява обикновено от въвеждането на CASE среда и други техно- логически стандарти, разнообразяване на маркетинговата стратегия и естестве- но налагащо се при такива мерки увеличение на персонала. 188 От C5 може да се премине и към C2 като първа стъпка (20%). Това озна- чава придобиване на допълнителна квалификация на специалистите (чрез обу- чение или назначаване на нови хора) и като следствие от това — възможност за разнообразяване на продуктите и инвестиции в разработването на нови продукти. C2 обаче е междинен стадий. Оттук пътищата са два — към C7 (13%) чрез мерките, описани вече или към C3 (7%) чрез обвързване с големи харду- ерни фирми и сътрудничество с тях в различни форми — представителство и/ или работа за тях. Много често срещан преход е към C3 (35%). Току-що видяхме как става това. От C3 в повечето случаи сравнително бързо се достига до крайната кон- фигурация C7 (20%), но доста често (15%) фирмата се задържа по-продължи- телно в това състояние. Най-често от C5 се преминава директно към конфигурация C7 (35%). 15.1.7.Извод От последните разглеждания се вижда, че независимо от коя начална кон- фигурация се стартира — технологично ориентирана (C1) или пазарно ориен- тирана (C5) — на една или на две стъпки, малката софтуерна фирма достига до две възможни конфигурации. Първата е C4, което означава превръщането й в добре структурирана и управлявана производителка на софтуер на основата на стандартизирани и формализирани технологии, с ясен поглед върху пазара, мяс- тото на фирмата в него и съответна маркетингова стратегия. Втората е C7, ха- рактеризираща се с относителното изоставяне на производството на софтуер за сметка на продажби на хардуер и софтуер и консултационна дейност. Без да се абсолютизира този модел и произлизащите от него движения на малките соф- туерни фирми, той може да е добра ориентация за тези, които се впускат в този тип бизнес. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|