Софтуерни технологии
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| ЧМ = 5.288 х ХРПК1047 за ХРПК < 10
ЧМ = 2.060 х ХРПК1047 х f1 х f2 х... х f14 за ХРПК >= 10, където обозначенията имат същия смисъл, както при COCOMO, a fi са подобни атрибути, но само с по 2 възможни стойности. 10.5.2. SPQR Отново е инспириран от COCOMO. Основава се на 20добре дефинирани и 25 недостатъчно добре дефинирани фактора, определящи цената на разработ- ване на софтуера и на производителността. Доведен е до търговски продукт, но 136 не е достатъчно добре документиран. От потребителя се изисква да отговори на 100 въпроса, свързани със софтуерния проект. На тяхна основа се установяват стойностите на входните параметри. Авторът на модела Кейпърс Джоунс твър- ди, че с 90% вероятност моделът дава оценка в рамките на точност от +/- 15%. 10.5.3. ESTIMACS Този модел с автор Рубин е съсредоточен преди всичко върху разработва- нето. Претенциите му са също за точност в границите на 15%. Включва следни- те модули: Оценител на усилията за разработване на системата. Основава се на отговорите на 25 въпроса относно разработвания софтуер, средата на разра- ботване и др. За пресмятанията използва база от исторически данни за вече разработени проекти. Оценител на разходите за колектива разработчик. Входни данни са полу- чената по т. 1 оценка, данни за квалификацията и производителността на разра- ботчиците, разбивка на заплатите по нива. И тук се ползват исторически данни. Оценител на хардуерната конфигурация. На входа се подават данни за изискванията на софтуерния продукт към операционната среда, очаквания брой и тип на транзакциите, а като изход се получава оценка за необходимата харду- ерна конфигурация. Оценител на риска. На основата на отговори на 60 въпроса относно размера на проекта, структурата му и използваната технология се изчисляват характеристики на риска. 10.5.4. BANG Авторът на този модел е една от най-известните фигури в областта на соф- туерните технологии — Де Марко [8]. Методът е от типа на функционалните точки, но се знае, че е правен независимо от Олбрихт. Докато моделът и мето- дът на функционалните точки на Олбрихт е насочен най-вече към информаци- онни системи и бизнесприложения, целта на BANG e системният софтуер и този за научни приложения. Основните елементи, които се установяват и броят при този метод, са: Функционални примитиви (функционална единица, която не може пове- че да бъде декомпозирана). Модифицирани функционални примитиви. Елементи от данни. Входни елементи от данни. Изходни елементи от данни. Елементи от данни в паметта. Обекти (objects или entities). Връзки (relationships), както и няколко фактора, свързани със спецификата На системите в реално вре- ме, каквито са между другото и операционните системи (преходи, състояния на чакане). 137 Това значително по-широко множество от фактори дава основание този модел да се разглежда като надмножество над модела на Олбрихт. Естествено, тази характеристика прави метода по-трудно приложим, което се е отразило и на далече по-малкия му брой потребители. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|