ШЕСТА ЧАСТ 222КАРМА НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМЕЗДИЕ

222
КАРМА НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМЕЗДИЕ
„Не си събирайте съкровища на земята,
дето ги яде молец и ръжда,
и дето крадци подкопават и крадат;
но събирайте си съкровища на небето“
Матей, 6:19-20
В средата на 80-те години Българска телевизия излъчи сериала
„Шогун“. Вероятно повечето от читателите са гледали този нашумял за времето си филм, защото си спомням как улиците опустяваха,
когато се излъчваше поредния епизод. Тогава аз лично за пръв път чух думата карма. За себе си я преведох като Съдба или Предопределение.
Впоследствие разширих и задълбочих понятието си за нея и започнах да смятам, че познанията ми по темата са добре известни едва ли не на всеки втори човек. Но при контактите си с мои познати и приятели разбрах, че за повечето от тях тя означава най-вече неумолима и жестока съдба. Затова на следващите страници ще се постарая да споделя с вас досегашното си разбиране за този термин от източната философия.
Карма е дума от санскрит (древен индийски език) и в буквален превод означава действие, а в по-разширен смисъл — че всяко действие е последвано от противодействие. Кармичният закон —
Законът за причината и следствието — е един от законите, на които се подчинява цялата Вселена — галактики, звезди, слънчеви системи,
планети, както и техните обитатели. Ние хората също сме подчинени на този закон волю или неволю. Преведен с езика на Библията той гласи „Каквото си посял, това и ще пожънеш“, а нашият народ има еквивалентна поговорка: „Каквото си надробиш, това ще сърбаш“.
Това е закон за Висшата справедливост, който, в пряко взаимодействие със Закона за прераждането, по брилянтен начин движи еволюцията във Вселената, уравновесявайки везните.

223
Темата за кармичния закон е обширна и многоизмерна. Аз самата не претендирам за всеобхватност, затова ще се огранича да изложа само няколко основни положения, проверени и потвърдени и чрез личните ми опитности. Сведено до човешки и личностен план карма не означава единствено наказание или възмездие за минали прегрешения. Карма е резултат от собствените ни мисли и постъпки.
Ако се стремим да се придържаме поне към трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов и да съблюдаваме десетте
Божи заповеди, изложени в Библията, то тогава за нас тя ще означава награда или добро. Във всеки един момент от живота си ние понасяме последиците от лошата карма, която сме натрупали чрез деянията си
(в този или предишен живот) или се радваме на плодовете на добрата си карма.
Това, което можем да приемем без съмнение е, че и разплатата и отплатата ще ни намерят, където и да се намираме. Те настигат дори и тези, които се „изхитряват“ да напуснат живота по собствена инициатива, т.е. самоубийците. Тук или в отвъдното, рано или късно ще ни се наложи да се изправим пред последиците от собствените си деяния.
Всички знаем от филмите или криминалните романи за онези писукащи детектори, които полицията използва, за да проследи даден обект. За по-голяма образност можем да си представим, че нещо подобно, излъчващо постоянни сигнали и създадено от самите нас,
ние носим непрекъснато със себе си. По този начин, насочени и привличани от него, където и да потърсим убежище, неотклонно ни следват последствията на собствените ни зли мисли и постъпки, както и хората, с които те са ни обвързали. (Добрите оставям без коментар,
защото от тях никой не бяга.)
Съществува един-единствен начин да се освободим от този
„издайник“, но след като първо сме го локализирали. За нашето така бленувано избавление е необходимо да заличим причините, които са го предизвикали. За да открием деформациите в аурата си можем да прибегнем и до помощта на сензитив, който да ни посочи в кое ниво
(или тяло) се намира проблемът, както и причините, довели до неговото появяване. Но начинът за отстраняването му е необходимо да открием сами. Както се казва в една мъдра поговорка „Аз ти посочвам плевнята, а ти сам си намери вратата“. В това изследване на

224
кармичните си дългове можем да потърсим напътствия в свещените писания и книгите събрали древната мъдрост, но най-важното е да вложим собствени усилия. В този процес и най-малкото подобрение в живота ни е онзи невидим знак, че сме на прав път. И тогава единственото, което ни остава, е да продължим в указаната посока.
Да осъзнаем смисъла на Карма означава да осъзнаем, че носим отговорност за всяка своя мисъл и действие, както и факта, че във всеки момент от живота си понасяме последствията от тях. Ако днес се сблъскваме с последиците от това, което сме извършили вчера, то утре ще разчистваме натрупаното от днес. Ако отделяме време да анализираме предишните си действия, ще открием в настоящето техните последици, които доскоро са ни озадачавали. И тъй като не можем да върнем времето назад и така или иначе ще изживеем последиците от натрупаното, по-добре е да се концентрираме върху това, което мислим и вършим сега. Подобен поглед върху нещата е много по-градивен, отколкото да се окайваме и да натрупваме в себе си чувство за вина или обреченост.
Благодарение на езотеричната литература, издадена през последните години, вече много хора са информирани, че всяка наша мисъл — реализирана или не — полага своя отпечатък в по-фините енергийни структури на аурата ни. В момента на смъртта душата извлича от всяко от трите ни тела, с които сме съществували на
Земята, по един-единствен атом, наричан още перманентен атом. В
него се влага в концентрирана форма цялата информация, съдържаща се дотогава в енерго — информационните структури. Това е нашето единствено небесно богатство, което отнасяме със себе си, когато си тръгнем оттук — три атома, обвити в ментално вещество, които съставят т.нар. каузално (причинно) тяло или както още го наричат —
тялото на душата.
Образно казано, това, което сме натрупали или от което не сме успели да се освободим до мига на последното ни дихание, се прибавя към основната база данни на душата, т.е. към натрупаното от всичките ни досегашни превъплъщения. И при следващото прераждане не само дава изходната информация за изграждане на подходящите тела, а и ни сблъсква със задачи и хора, с които не сме си уредили отношенията в предишните животи.

225
Съществува широко разпространено схващане, че греховете на родителите се плащат и от децата, както казва народът „до девето коляно“. Нещата обаче не стоят точно така. Висшата справедливост,
проявена чрез закона за Кармата, налага отговорността да е лична.
Обяснението за нещастията, тегнещи над даден род е, че душите биват насочени (или сами избират) да се преродят в такива семейства,
създаващи им условия за изплащане на кармичните дългове,
натрупани вследствие на лични прегрешения. Сходно е и обяснението за т.нар. наследствени болести. Изразът „до девето коляно“ по-скоро означава, че дадено нарушение на законите на Вселената ще се изплаща в продължение на повече от едно превъплъщения, докато не бъде усвоен необходимия урок.
Спомням си, че на въпроса, защо за родителски прегрешения страда детето, покойната Ванга бе отговорила „За да боли повече“.
Може и да е така, но според мен душата на едно такова дете доброволно приема този акт на саможертва и чрез живота и смъртта си дава на човека, избран за родител, важен и неоценим урок. Много по-често, отколкото ни се струва, ние получаваме най-важните си житейски уроци чрез членовете на семейството си — родителите и децата си. Един авторитарен и груб родител нагледно ни показва какви

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: