Сребърната нишка

233
докоснем до вълшебствата отвъд Бариерата. Прекрачваме като Алиса през огледалото, което, отразявайки образа и мислите ни, дълго е скривало тайните на своя омагьосан свят — свят на чудеса и изненади. И този свят, в отговор на нашата любознателност и духовен стремеж, започва да ни поднася своите безценни дарове и още по- безценните си уроци. И когато си спечелим правото на това, ние ще получим своите необорими доказателства, които по един неоспорим начин ще ни убедят, че наистина сме безсмъртни. След този миг на просветление никой никога не би ни разколебал в това ни убеждение.
* * *
Много хора задават основателния въпрос „Ако съм имал други превъплъщения, то защо не си ги спомням?“. В повечето случаи за нас е непосилно да живеем със спомените от този си живот. А какво остава да помним и другите. Е в такъв случай кое ще бъдем във всеки един момент? Негърът, продаден в робство и умрял в мизерия и страдания? Инквизиторът, причинил смъртта на десетки нещастници?
Проститутката, крадецът, римският легионер, евреинът, преживял ужаса на Освиенцим? Бихте ли желали да си спомняте за всичко това?
Можете ли да го понесете? Или си въобразявате, че през всичките си превъплъщения сте били арабски шейх или индийски махараджа,
тънещ в разкош и охолство? Дори да е така, което е малко вероятно,
ако в този си живот едва свързвате двата края, то как би ви се отразил спомена за богатия и лишен от грижи живот?
Поради изброените, а и поради други причини не съзнаваме ясно кое и какви сме били. Но и не съвсем. Защото натрупаното под формата на опит от всеки един живот остава, и част от тази опитност ние донасяме със себе си при поредното си въплъщение. Тази част,
която ни е най-необходима тук и сега, за да изкачим следващото стъпало на собствената се еволюция. Донасяме своите умения, дарби,
наклонности, влечения, симпатии и антипатии. Ако в минал живот нещо е довело до смъртта ни, то в този ще отбягваме подобни ситуации с цената на всичко. Ако сме помогнали някому, то може би точно в този живот същият този човек ще ни протегне ръка — тогава,
когато имаме най-голяма нужда. Сигурно ви се е случвало да

234
получавате неочаквана помощ от почти непознат човек. Ако е така, то не се учудвайте, защото най-вероятно сте си я заслужили — някога,
много отдавна. Сигурно ви се е случвало да се запознаете с някого и още от първия миг да имате усещането, че го познавате от много отдавна. Сигурно!
* * *
На това място се изкушавам да илюстрирам написаното с примери от личния ми живот. Най-близката ми приятелка, с която ме свързва дългогодишно и проверено чрез много съвместни изпитания приятелство, се появи в живота ми най-неочаквано. От мига, в който се срещнахме, между нас пламна нещо като „любов от пръв поглед“.
Тази жена е родена в далечна страна, отвъд полярния кръг. Голяма част от живота си и двете сме преживели, без да се познаваме. Но когато моментът назря, кармата ни срещна, за да продължим заедно нещо започнато много, много отдавна. И когато настъпи времето пътищата ни отново да се разделят и двете ще знаем, че така трябва,
но и че това не е окончателна раздяла, както не е била такава и предишната.
За да осъществи срещата ми с друга моя приятелка, съдбата прояви изключителна изобретателност. Преди години, изненадващо за мен самата, се заех с изучаването на английски език. Погледнато от гледна точка на логиката, това беше почти безполезно губене на време от моя страна. Наистина, по онова време хранех някакви мъгляви надежди за излизане в чужбина, но шансовете за реализирането им бяха почти нулеви. И така, нуждаейки се от учител, аз „случайно“
попаднах на нейна вестникарска обява. Така се запознахме. Месеци след това загубих интерес към английския език, но приятелството ни е живо и до ден-днешен. За да дойде моментът, когато тя се зае с редактирането на книгата, която държите в ръцете си. Трябва да ви кажа, че тя е значително по-млада от мен, интересите ни доста се различават, движим се в различни среди, така че ако не беше моята внезапна любознателност и стремеж към интелектуален напредък,
просто не виждам как и къде другаде биха се пресекли и слели за определен период пътищата ни.

235
С риск да ви отегча, ще спомена за още един подобен подарък на съдбата. На много места в тази книга се позовавам на разкази на тази ми приятелка и се чувствам длъжна да ви разкажа как ни събра
„случайността“. Тя е практикуващ психолог и психоаналитик,
притежава дарбата за астрално виждане и… живее в друг град. Към момента на запознаването ни аз упражнявах диаметрално противоположна професия. При тези обстоятелства на практика не съществуваше голяма вероятност да се запознаем и сближим. Но точно това се случи. В един момент от живота си аз реших, че е време да приложа на практика способността си за пси-диагностика и духовно лечение. В резултат на низ от „случайности“ се свързах с човек, практикуващ нетрадиционни методи на лечение, с когото се надявах да си сътрудничим. А чрез него се запознах и с нея. От познанството ми с този човек не излезе нищо, тъй като вижданията ни по някои въпроси коренно се разминаваха. Но приятелството ми с тази жена разцъфтя.
След всичко изложено дотук съм сигурна, че вие бихте могли да изпълните следващите десетина страници със свои собствени примери, повечето от които най-вероятно не са ви впечатлили до днес.
* * *
Намирам за уместно да спомена, че всеки път, когато ние се завръщаме на Земята за ново превъплъщение, заедно с нас се прераждат и хората, с които сме създали кармични връзки в предишните си животи. Невинаги това става в кратък период от време,
невинаги тези хора са близо до нас от самото ни появяване на този свят. Някои от тях са дошли преди нас, някои — по-късно. Някои са близки наши приятели, а някои — отколешни противници. Когато му дойде времето, информацията, която всеки от нас носи кодирана в аурата си, започва да създава невидимо притегателно поле, което неотклонно ни привлича един към друг. И така до мига, в който се срещнем. Постепенно, един по един в живота ни се появяват както старите ни приятели, така и враговете, които сме си създали в предишни превъплъщения. Затова и Учителя М. ни напътства: „Не си създавайте врагове. Отредените ви ще дойдат сами“.

236
Сега си давам сметка, че едва след като преди години съзнателно и активно поех по пътя на духовното си самоусъвършенстване, в живота ми се появиха и продължават да се появяват и други мои стари приятели от предишните ми съществувания. Такива хора присъстват и във вашия живот. Огледайте се около себе си и ще ги разпознаете, ако не сте го направили досега. Кажете си тихичко едно кратко
„Благодаря“ за безценния и с нищо несравним подарък, който ви е поднесен, и продължете съвместния си път, подкрепяйки се взаимно.
Не се страхувайте от предстоящата раздяла и не й се противете.
Повярвайте — тя не е окончателна.
* * *
Водени от подтика да получат някакво доказателство за миналите си съществувания, а оттам — и за прераждането, много хора в големите градове на страната, а доколкото ми е известно — и в нашия, вече са се подлагали на регресия. Казано с две думи това е способ за навлизане в минали животи. Някои от тях го правят водени от чисто любопитство. Други — от стремежа да разрешат здравословен или друг проблем. Книжният ни пазар изобилства с книги, написани от психотерапевти, практикуващи регресивна (или реинкарнационна) терапия.
Лично аз изпробвах този метод с помощта на моята приятелка психолог, която ме въведе в това особено състояние на съзнанието.
Направих го, водена от любознателност, а не от неверие или празно любопитство. А и отчасти, защото исках да подложа на проверка някои свои видения, касаещи последното ми превъплъщение.
Преживяването беше неповторимо и вълнуващо, но не съм убедена дали ми се иска да го повторя. Не защото (в известен смисъл) крие потенциална опасност. Просто го намирам за безсмислено прахосване на време. Какъв ли смисъл има да отделям часове от настоящия си живот, за да се разхождам в предишните или да надниквам в бъдещите си животи? Вместо това бих могла да се наслаждавам на настоящия —
учейки се и трупайки опитности. Що се касае до доказателствата,
които търсех, не съумях да ги открия. Една от причините за това беше,

237
че не успях да се озова в търсения отрязък от време. А може би и така е трябвало.
Въпреки това засега знам какви са били последните ми превъплъщения. Но не бих го споделила, още повече — на всеослушание. Това не би помогнало нито на мен, нито на близките и познатите ми. Защото, съгласете се — какъв смисъл има някой да узнае, че съм била Клеопатра например. В случай че открито не ми се изсмее и ми повярва — поне донякъде, това само би объркало съответния човек, нарушавайки представата му, която си е изградил за мен. А и как би трябвало да се държа аз оттук нататък? Като царствена особа? Като обикновен човек, какъвто всъщност съм? Смятам, че щом съм избрала да бъда тази, която съм, значи така е най-добре.
До този момент няколко пъти съм попадала — в книги и вестници, на таблици, които уж могат да ни подскажат кои и какви сме били в минали животи. По мое мнение тези четива са подходящи за забавление и убиване на времето (ако толкова го имате в излишък),
както повечето хороскопи или кръстословиците. Но да се вземат на сериозно получените резултати според мен е проява на излишна доверчивост, а и защо да не го кажа направо — наивност.
Информацията за предишните ни съществувания надеждно се съхранява във висшите ни енергийни структури и до нея имат достъп:
собствената ни душа, Учителите, сензитиви от висока класа и
(обикновено) притежаващи висока нравственост. Казвам —
обикновено, защото и сред приобщилите се към силите на мрака има въплътени с такива способности. До тази информация някои от нас могат да достигнат единствено в моменти на висше просветление или с помощта на регресивна терапия, но само ако това е необходимо и полезно за разрешаването на значим проблем от настоящето —
заболяване, психоемоционално разстройство и др. или за по нататъшното им възходящо развитие.
Ако толкова ви се иска (а то е лесноразбираемо) да узнаете какви сте били в минали превъплъщения, просто се вгледайте по- внимателно в себе си. Интересите ви към някоя от областите на човешкото познание, вашите наклонности, симпатиите или антипатиите ви към определени хора, способностите ви, проявили се без никакво усилие от ваша страна — това са все косвени упътващи знаци в тази посока. Аз самата изпитвам непреодолим интерес към

238
историята на потъналата Атлантида, към древния Египет и към пирамидите, построени от тази забележителна цивилизация. Всичко свързано с тези теми дълбоко ме вълнува — по един неописуем начин.
А това необяснимо вълнение ме кара да вярвам, че поне един от всичките си животи съм изживяла там — в онова древно царство на фараони, жреци и заклинатели. Що се отнася до Клеопатра — длъжна съм да призная — използвах името на легендарната египетска царица просто като илюстрация.
Ако това не би ви навредило, и дори напротив — би ви помогнало по някакъв начин, може би точно в този си живот ще получите възможността да узнаете фрагменти от миналите си превъплъщения. Може би. А дотогава? Живейте в настоящето, учете се от грешките си, трупайте опит и се наслаждавайте на този прекрасен дар — живота.

239

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: