478
Одисей пак се представил под измислено име и пак заговорил за
Одисей,
като казал, че вече са се изминали пет години от деня, когато е посрещал в дома си Одисей. Като чул това, Лаерт се натъжил. Той взел с две ръце пръст, посипал главата си и на висок глас застенал от непоносима мъка. Одисей не можел повече да гледа скръбта на баща си. Той се хвърлил към него, стиснал го в прегръдките си и се провикнал:
— Татко! Аз съм твоят Одисей! По волята на боговете аз се завърнах в Итака! Не плачи вече! Аз отмъстих на нахалниците, които разоряваха моя дом!
Лаерт не повярвал отведнъж;
той поискал доказателство, че наистина пред него стои син му. Тогава Одисей му показал белега от рана на крака си и изброил всички овощни дървета, които Лаерт му бил подарил още през детинство. Старецът заплакал от радост,
прегърнал Одисей и възкликнал:
— О, велики татко Зевсе! Има още богове на светлия Олимп,
щом злодеите изкупиха със смърт вината си! Но страхувам се, че тук ще
дойдат всички жители на Итака, за да отмъстят за смъртта на близките си.
Одисей обаче успокоил баща си и го повел към къщата му,
където Одисеевите другари били вече приготвили обеда. В къщи
Лаерт се изкъпал и се облякъл в чисти, нови дрехи, а богиня Атина го направила по-бодър и по-млад. Всички весело седнали на трапезата. В
това време се завърнал старият Лаертов роб Долий със синовете си.
Още с влизането си вкъщи той се спрял изумен, като видял на трапезата госта и веднага познал в негово лице Одисей. Той се спуснал към Одисей и започнал да
му целува ръцете и краката, като призовавал с радост благословията на боговете върху него. Весела била трапезата в дома на стареца Лаерт.