Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
Приятелски кръгКогато умреш, усещаш някаква фина разлика, но всичко изглежда приблизително същото. Ставаш и си миеш зъбите. Целуваш съпругата си и децата и тръгваш за работа. Трафикът е по-лек от обичайното. Останалата част от сградата изглежда по-празна, все едно е почивен ден, но всички в офиса са си там и мило те поздравяват. Чувстваш се странно популярен. Познаваш всеки, когото срещнеш. В един момент те осенява, че това е отвъдното: светът съдържа само хора, които си срещал и преди. Това е малка частица от световното население – около 0,00002 процента, – но на теб ти се струват много. Оказва се, че тук са само хората, които помниш. Така че жената, с която сте си разменили погледи в асансьора, може да е тук, а може и да не е. Тук е учителят ти от втори клас, с повечето от съучениците ти. Родителите, братовчедите и кръгът от приятели през годините. Всичките ти бивши любовници. Шефът ти, бабите ти и сервитьорката, която ти е носила храната всеки обяд. Онези, с които си излизал на среща, онези, с които почти си излизал на среща, онези, за които си мечтал. Това е благословена възможност да прекараш пълноценно време с хилядата си познати, да подновиш избледнели връзки, да възстановиш тези, които си оставил да ти се изплъзнат. Но само след няколко седмици започваш да се чувстваш безнадеждно самотен. Докато се шляеш с един-двама приятели из огромните тихи паркове, се чудиш какво се е променило. По празните пейки няма непознати. Няма семейства, които хвърлят трохи на патиците и се смеят, карайки те да се усмихнеш неволно и ти. Като излезеш на улицата, забелязваш, че няма тълпи, няма гъмжило от работници из сградите, няма я градската суетня в далечината, няма болници, отворени нонстоп, с умиращи пациенти и търчащ персонал, няма влакове, надули сирени през нощта, с натъпкани в тях пътници, возещи се към дома. А чужденци едва се мяркат. Започваш да си мислиш за всички непознати ти неща. Осъзнаваш, че никога не си знаел как каучукът се превръща в автомобилна гума. И сега тези фабрики стоят празни. Никога не си знаел как да произведеш силициев чип от пясъка на плажа, как да изстрелваш ракети извън атмосферата, да вадиш костилките на маслините или да полагаш железопътни релси. И сега тези отрасли са закрити. Липсващите тълпи те правят самотен. Започваш да се оплакваш колко много запознанства си пропуснал приживе. Но никой не те слуша и не ти съчувства, защото ти това си си избрал, докато си живял. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|