В отвъдното откриваш, че Бог разбира колко сложен е животът. Отначало, както всички други богове, Тя се поддала на натиска от обкръжението и организирала Своята вселена с двоично категоризиране на хората като добри и лоши. Но не след дълго разбрала, че хората могат да бъдат добри в едни отношения и същевременно покварени и низки в други. Как да отсъди кой да отиде в Рая и кой в Ада? Не е ли възможно, запитала се Тя, един мъж да краде от държавата и все пак да дава пари за благотворителност? Не би ли могла една жена да прелюбодейства, но да дарява с удоволствие и сигурност живота на двама мъже? Не би ли могло едно дете неволно да издаде тайни, които да разбият някое семейство? Разделянето на населението в две категории – добри и лоши – изглеждало по-смислена задача, когато Тя била по-млада, но с натрупването на опит тези решения станали по-трудни. Тя създала сложни формули, сравняващи стотици фактори, и пускала компютърни програми, които изплювали дълги рола хартия с присъди за вечността. Но чувствителността Ѝ се разбунтувала срещу това автоматизиране – и когато компютърът генерирал преценка, с която Тя не била съгласна, използвала случая яростно да отскубне щепсела. В онзи следобед изслушвала оплакванията на мъртвите от две воюващи нации. И двете страни преживели страдания, и двете се оплаквали с основание, и двете разпалено защитавали правата си. Тя затулила ушите си и изстенала от мъка. Разбирала, че Нейните човеци са многоизмерни, и повече не можела да се съобразява със закостенелите нравила, които създала в младостта си.
Не всички богове се трогват от това; може да се считаме за щастливци, понеже след смъртта отговаряме пред Бог, който има дълбок усет за сърцата-лабиринти на създанията Си.
Месеци наред Тя крачела с увесен нос из всекидневната Си в рая, главата Ѝ – оклюмала като папур, а междувременно опашките се трупали. Съветниците Ѝ я посъветвали да повери решението на пълномощник, но Тя обичала Своите човеци твърде много, за да ги остави на грижата на някой друг.
В момент на отчаяние Ѝ минала мисълта да остави всички да чакат за неопределен период, докато сами не решат някак си нещата. Но тогава щедрият Ѝ дух бил озарен от по-добра идея. Можела да Си го позволи: на всекиго, до последния човек, щяла да осигури място в Рая. В края на краищата, всеки имал по нещо добро в себе си; това било част от спецификациите на проекта. Новият план върнал лекотата на походката Ѝ и цвета на страните Ѝ. Преустановила дейността на Ада, уволнила дявола и взела всички, до последния човек, при Себе Си в Рая. Новодошли или стари познайници, нечестивци или праведни – в новата система на всекиго се полага едно и също време да говори с Нея. Повечето хора я смятат за мъничко бъбрива и свръхзагрижена, но в никакъв случай безразлична.
Най-важната особеност на новата Ѝ система е, че към всеки се отнася еднакво. Вече няма пламъци за едни, звън на арфа за други. Животът в отвъдното вече не означава, че получаваш или койка, или водно легло. Или пък някои ще се хранят със сурови картофи, а други със суши. И докато за някои ще има шампанско, за други – само топла вода. Не, вече всички са братя и за първи път идея, която не е могла да се осъществи на Земята, се сбъдва тук: истинско равенство.
Комунистите са объркани и раздразнени, защото най-сетне са постигнали съвършеното си общество, само че с помощта на Бог, в когото те не искат да повярват. Меритократите са смутени, че са впримчени завинаги в система без стимули заедно с куп комуняги. Консерваторите нямат бедняци, които да оплюват; либералите нямат потиснати, които да закрилят.
И Бог седи на ръба на леглото Си и хлипа нощем, защото единственото нещо, с което всички са съгласни, е, че се намират в Ада.
Сподели с приятели: |