Halitherium от Пуансе, Франция
През 1867 г. на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Париж, Л. Буржоа предизвикал сензация, като представил кост от Halitherium, no която имало следи, наподобяващи нарези, направени от човешка ръка. Halitherium е един вид изчезнала морска крава - воден, морски бозайник от разред Sirenia (фиг. 2.3). ,
Фосилизираните кости били открити от абат Дело-ней в пластове с раковини при Бариер, близо до Пуансе в Северозападна Франция. Делоней бил много изненадан, когато забелязал - на един фрагмент от раменна кост — серия нарези. Повърхността на тези нарези била идентична с тази на останалата кост и те били ясно различими от пресните драскотини; това показвало, че белезите били много стари. Самата вкаменена кост била открита в ненарушен пласт, което пък свидетелствало за това, че следите по нея са от същата геологична епоха. Освен това дълбочината и острите ръбове на норезите показвали, че са направени преди фосилизирането на костта. Изглеждало, че някои от белезите са оставени от два отделни, пресичащи се удара.
Дори Дьо Мортийе признал, че не изглеждало нарезите да са били резултат от движение на земните пластове или от външен натиск. Все пак той отказал да ги приеме като оставени от човешка ръка, основно поради миоценската възраст на пласта, в който били открити. През 1883 г. той написал следното: „Те са твърде стари за съществуването на човека." Още веднъж се сблъскваме с явен случай на теоретични предразсъдъци, които диктуват как да бъде интерпретиран определен набор от данни.
сал „серия минерализирани примитивни оръдия от кост, открити под основата на Ред Краг и Коралин Краг, графство Съфък". Сега се смята, че горната част на Ред Краг - в Източна Англия - маркира границата между плиоцена и плейстоцена, и следователно е на възраст между 2 и 2,5 млн. години. Коралин Краг е по-стара и се отнася към късния плиоцен, което дава от 2,5 до 3 млн. години. Пластовете, които се намират под тези формации и се състоят от детрити, съдържат материали, принадлежащи към периода от еоцена и ерата на плиоцена. Следователно откритите в тях предмети могат да са на възраст между 2 и 55 млн. години.
Една от групите находки се състои от екземпляри с триъгълна форма (фиг. 2.4). В доклада си Моар пише следното: „Всички те са направени от широки, плоски и тънки парчета кост - може би части от големи ребра - от които е била получена, чрез отчупване, точно определена форма. При всички положения, триъгълната форма е получена чрез фрактури, които са перпендикулярни на естествените „жилки" на костта." Моар провел различни експерименти с кости и стигнал до заключението, че находките му са „несъмнено дело на човешка ръка". Според него триъгълните парчета от вкаменени китови кости, открити в пластовете под Коралин Краг, може да са били използвани като върхове за копия. Той също така открил и ребра от кит, оформени като заострени оръдия.
Заедно с други изследователи Моар открил костни сечива и кости с нарези в различни пластове на находището Кромър Форест, от най-ранните до най-късните. Най-младите наслаги от това находище са на възраст от 0,4 млн. години, а най-старите - минимум на 0,8 млн. години. Според някои учени те биха могли да бъдат и на 1,75 млн. години.
Като допълнение към собствените си находки, Моар споменава и за една кост, открита от господин Уинкоп от Удбридж, графство Съфък. Последният имал в частната си колекция „фрагмент от ребро, частично прерязано и в двата си края". Предметът произхождал от детритен пласт под Ред Краг и - според Моар - бил „разглеждан, както от откривателя си, така и от покойният преподобен Озмънд Фишър, като допустимо доказателство за човешка дейност". Никой не би очаквал да открие следи от разрязване по толкова древен фосил.
С. А. Ноткът открил парче дърво, отрязано с трион, в находището Кромър Форест, близо до Мъндесли. Повечето от пластовете на това място са с възраст между 0,4 и 0,5 млн. години.
В коментарите си по отношение на тази находка Моар прави следните наблюдения: „Изглежда, че равният край на парчето се е получил вследствие разрязва-
нето с остър кремък, като ми се струва, че на едно място линията на рязане е била коригирана (фиг. 2.5), което често се случва и сега, при работа с стоманен трион." Малко след това Моар отбелязва: „Заостреният край сякаш е почерней, може би от действието на огън; възможно е находката да е примитивна пръчка за откопаване на корени."
Съществува някаква възможност в Англия от времето на пластовете в находището Кромър Форест да са съществували същества от вида Homo erectus. Въпреки това нивото на технологично развитие, което трябва да се предположи от това дървено сечиво със следи от трион, говори по-скоро за способностите па Homo sapiens. Всъщност, трудно е да си представим как този тип разрязване би могло да бъде получено с помощта на каменни оръдия. Дори малки кремъчни пластини, захванати за дървена дръжка, не биха могли да постигнат толкова равна повърхност, каквато има находката, тъй като дървената част би била по-широка от кремъчните зъби. Поради това, с подобен инструмент не би могъл да бъде направен тесен разрез. Едно изцяло кремъчно острие на трион от друга страна би било изключително чупливо и не би издържало цялата операция. Освен това направата на такова острие би било огромно постижение. Следователно изглежда, че подобен разрез може да бъде резултат само от работата на метален трион. Разбира се, метален трион на възраст 0,4-0,5 млн. години би представлявал сериозна аномалия.
Необходимо е да се отбележи, че гравираните кости, костените сечива и другите артефакти от находищата Ред Краг и Кромър Форест почти не се споменават в съвременните учебници и справочници. Това е особено забележително в случая с материалите от Кромър Форест, които - от хронологична гледна точка - се доближават до общоприетата от съвременната палеоантропология картина.
Сподели с приятели: |