„тайната история на човешката цивилизация”
Йети: дивите хора на Хималаите
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Йети: дивите хора на ХималаитеВ писанията на британските чиновници, които през XIX в. пребивавали в Хималайските части на Индийския субконтинент, се съдържат спорадични бележки за следи от и срещи с диви хора. Те били наричани Йети. За първи път тези същества са споменати от Б. X. Ходжсън, който изпълнявал длъжността на Британски посланик при Непалския двор от 1820 до 1843 г. Ходжсън разказва, че по време на пътуването му през Северен Непал носачите му били уплашени от появата на космато, лишено от опашка човекоподобно създание. След като чуят един подобен разказ (а от времето на Ходжсън до наши дни те са стотици), мнозина биха предположили, че непалците са объркали някое обикновено животно с Йети. Обичайните кандидати за подобни грешки са мечки или маймуната лангур. Трудно е да си представим обаче, че исконните жители на Хималаите, които прекрасно познават дивите животни, биха могли да направят подобна грешка. Майра Шакли отбелязва, че Йети може да бъде открит по непалски и тибетски религиозни картини, представящи йерархията на живите същества. „На тях - казва Шакли - мечките, маймуните и лангурите са представени отделно от дивите хора, което означава, че (поне в съзнанието на художниците) между тези форми няма объркване." През XIX в. поне един европеец е съобщил за това, че лично е видял заловено животно, което приличало на Йети. Един южноаф-риканец разказал на Майра Шакли следното: „Преди много години в Индия майката на покойната ми съпруга ми разказа, как нейната майка наистина била видяла нещо, което трябва да е било едно от тези създания. Случило се при Мусори - в подножието на Хималаите. Този получовек ходел изправен, но определено бил по-скоро животно, отколкото човек, тъй като цялото му тяло било покрито с козина. Говорело се, че са го заловили в снега... ловците го водели на верига." През XX в. също имало случаи, при които европейци се натъквали на Йети или на техните следи. Броят на тези срещи се увеличил заедно с този на Хималайските алпинистки експедиции. През ноември 1951 г., докато проучвал подходите към връх Бве-рест, Ерик Шиптън открил отпечатъци по ледника Менлунг, намиращ се близо до границата между Тибет и Непал, на височина 18000 фута (5500 т). Шиптън следвал следата в продължение на около миля (1609,31 т). Направената от него близка снимка на една от стъпките убедила мнозина. Отпечатъците били доста големи. Джон Р. Нейпиър подробно разглежда и отхвърля възможността, вдлъбнатина с подобна форма и размери да може да се е получила просто от топенето на снега. В крайна сметка, той стигнал до извода, че следата на Шиптън се била получила от наслагването на две човешки следи - една от обувка и една от бос крак. Нейпиър, който бил напълно убеден в съществуването на северноамериканския Саскуоч, се отнесъл доста скептично към сведенията за Йети. Както ще видим по-нататък в текста обаче, новите доказателства щели да го накарат да приеме по-благосклонно Хималайските диви хора. През 50-те и 60-те години на XX в. сър Едмънд Хилари направил няколко експедиции в Хималаите, по време на които обърнал внимание и на сведенията за Йети. Сред разгледаните от него доказателства имало и следи в снега. Той стигнал до заключението, че във всички случаи приписваните на Йети големи стъпки са се получили в резултат от наслагването на по-малки следи от познати животни. На това Нейпиър - също настроен скептично — отговорил следното: „Никой, който има някакъв опит, не би объркал прясна следа с разтопена. Не е възможно да обясним по този начин всички следи, за които са съобщавали — в продължение на много години достоверни източници. Трябва да има и други обяснения за тях, сред които, разбира се, е и това, че са оставени от непознато на науката животно." Като допълнение на разказите на западняците, местното население също е извор на нескончаеми истории за Йети. Например в книгата си за дивите хора Майра Шакли разказва, че през 1958 г. селяните от Тхарбалех, намиращо се близо до ледника Ронгбук, открили удавен Йети. Те го описали като малък човек с остра глава, покрит с червеникавокафява козина. Няколко будистки манастира твърдят, че разполагат с останки от Йети. Една категория подобни реликви са скалпове от Йети, но проучените от западни учени екземпляри са определени като направени от кожата на познати животни. През 1960 г. сър Едмънд Хилари оглавил експедиция, която да събере и оцени сведения за съществуването на Йети. В манастира Кхумджунг той открил скалп от Йети и го изпратил в Европа за изследване. Резултатите показали, че той е направен от кожата на серао - един вид подобна на коза хималайска антилопа. Някои учени оспорили анализа, като според думите на Шакли „изтъкнали, че косата от скалпа изглежда точно като маймунска и че съдържа паразитни червеи, които са различни от тези, които са разпространени по антилопите серао". През 50-те години на XX в. американският бизнесмен Том Слик спонсорирал изследователи, които взели проби от мумифицирана ръка от Йети, която се пазела в Пангбоче в Тибет. Лабораторните анализи не показали нищо категорично, но Шакли отбелязва, че „ръката демонстрирала някои подозрително антропоидни черти". През май 1957 г. „Катманду Комонър" поместил история за глава от Йети, която от 25 години се пазела в непалското село Чилунка, намиращо се на около 50 мили (81 km) североизточно от Катманду. През март 1986 г. Антъни Б. Улдридж правел самостоятелно преминаване на разположените в Северна Индия части от Хималаите. Пътуването било организирано от името на малка организация за подпомагане на развитието на Третия свят. Докато минавал по един заснежен горист склон, близо до Хемкунд, Улдридж забелязал пресни следи. Той ги снимал, като близкият план на един от отпечатъците приличал на заснетия от Ерик Шиптън през 1951 г. Улдридж продължил нататък и достигнал до скоро паднала лавина. На повърхносттай забелязал плитка бразда, очевидно оставена от нещо голямо, което се било плъзнало по снега. В края на браздата, той видял още следи, които водели към един отдалечен шубрак. Зад него стояла „голяма, изправена форма, с височина може би около 2 т". Като осъзнал, че най-вероятно става дума за Йети, Улдридж се приближил на около 150 т и снимал обекта. „Стоеше с разкрачени крака - заявил той - и очевидно гледаше надолу по склона, като беше обърнат с дясното си рамо към мен. Имаше голяма ъгловата глава, а цялото му тяло изглеждаше покрито с тъмна козина." Според Улдридж създанието определено не било нито маймуна, нито мечка, нито обикновено човешко създание. Той наблюдавал съществото в продължение на 45 минути, но сле^ това трябвало да тръгне, тъй като времето започнало да се разваля При връщането си към базата той направил още снимки на следите но по това време те вече били започнали да се топят. Когато се върнал в Англия, Улдридж показал снимковия материал на интересуващите се от диви хора учени. Сред тях бил и Джоб Нейпиър. От разстояние 150 т създанието изглеждало доста малкс на 35-милиметровия филм, но направените увеличения показали някои човекоподобни черти. Описвайки реакциите на присъстващите, Улдридж казва следното: „Приматологът Джон Нейпиър, автор на книгата „Голямата стъпка: Йети и Саскуоч между мита и реалността" (1973 г.) промени скептичната си позиция, която по-рано отстоявал, и сега сам се определи като поддръжник на Йети. Археоложката Майра Шакли, автор на „Дивите хора: Йети, Саскуоч и загадката на неандерталците" (1983 г.) видя всички снимки и заяви, че цялата случка съответства на другите разкази за срещи с Йети. Лорд Хънт - водач на успешната експедиция към Еверест от 1953 г., - който на два пъти е виждал следи от Йети, беше също толкова убеден." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|