представляваше сериозен проблем при систоличните („горната граница“)
стойности, стигащи до 170 mm Hg, и диастоличните („долната граница“) 90 mm Hg. Лари беше висок около 170 см и тежеше 122 кг, с около 40 кг наднормено тегло.
„Нищо не мога да разбера. Скъсвам се от физически упражнения. Наистина много обичам да спортувам. Каквото и да правя обаче, дяволските килограми не мърдат.“ Лари сподели за безбройните си диети, които включват „само ориз“, програми за
пиене на разтворени протеини, режими на „детоксикация“, дори и хипноза. Ефектът при всичките е само свалени килограм-два, които след това мигновено се наваксват. Той сподели с мен нещо наистина жестоко: „Нощем буквално воювах с апетита си. След вечеря едвам се сдържах да не хрупна още нещо. Опитвах се обаче да хапвам само здрава храна, като пълнозърнести гевреци и тези многозърнести
сухи твърди бисквити, като ги топях в кисело мляко. Понякога обаче се тъпча цяла вечер, от вечеря, докато си легна. Не
знам защо, но понякога се случва и през нощта и просто не мога да спра.“
Обясних на Лари за нуждата да премахне най-могъщия стимулатор на апетита в диетатата му, №1 – пшеницата. Лари обаче не беше никак въодушевен от идеята ми, съдейки по погледа му. След една голяма въздишка той все пак се съгласи да пробва. С четирима тийнейджъри у дома прочистването на всички шкафове и рафтове от всякакви пшенични изделия не
беше от най-лесните задачи, но двамата с жена му се справили.
Шест седмици по-късно Лари отново се появи в кабинета ми. Каза ми, че само след три дни среднощният му нечовешки апетит изчезнал окончателно. Вечерята вече му била напълно достатъчна, не изпитвал повече непоносимото желание да забие зъби в поредната бисквита. Забелязал също така, че апетитът му през деня вече бил далеч по-слаб и желанието му за бързи закуски на практика изчезнало.
Призна ми също така, че не изпитвал такава жажда за храна, вече приемал далеч по-малко калории и се задоволявал с по-малки порции в сравнение с преди. Беше загубил „само“ 5,5 кг, без да променя спортния си стереотип. Нещо повече,
той също така чувстваше, че е възстановил контрола върху апетита си и импулсите, чувство, за което си мислеше, че е загубил преди много години.
Сподели с приятели: