Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
| Теория за стойността. Първи том на „Капиталът" на Маркс започва с анализ на стоката 3 Стоката се дефинира като основна клетка на стоковото производство, тя е продукт на човешкия труд, задоволяващ определени потребности и предназначен за размяна. Тя е единство на потребителна и разменна стойност. Принципно новото в анализа на Маркс по отношение на стойността е свързано с учението му за двойствения характер на труда, 37 създаващ стоката. Маркс защитава тезата, че трудът на стокопроизводителите е двойствен. От една страна това е трудът като полезна, целесъобразна форма с определен конкретен резултат - някаква полезна вещ. Това е конкретният труд. От друга страна е трудът на стокопроизводителите, като разход на човешка енергия - умствена и физическа независимо от конкретната форма на този разход и конкретния полезен ефект, т.е. абстрактен труд въобще. При размяната стокопроизводителите съизмерват разходите на своя труд, търсейки нещо общо в стоките, независимо от различните им потребителни стойности. Това общо според Маркс се изразява в определението, че стоките Тема 2 . Английската класическа школа - въведение. 5 са носители на абстрактен човешки труд, който образува субстанцията на стойността и определя нейната величина. От концепцията за дуалистичния характер на стойността следва, че стоката има двойствена природа. От една страна потребителната стойност е резултат на конкретния труд, а от друга - стойността е материализиран абстрактен труд. Създаването на двете страни на стоката става едновременно и това прави стоката единство между потребителна стойност и разменна стойност. В това единство е вплетено и основното противоречие на стоката: като потребителни стойности стоките са различни, но като стойности те имат нещо общо, и при реализацията на стоката се разрешава вътрешно стоковото противоречие. Дефинирайки абстрактния труд като създател на стойността, Маркс се опитва да изясни социалната същност на стойността. Стойността се разглежда като производствено отношение, като отношение между хората по повод на вещите, скрито под вещна обвивка (тезата за стоковия фетишизъм). Стойността като производствено отношение се регулира от средните обществено необходими разходи за труд. От тук Маркс извежда и количествената зависимост на величината на стойността и развитието на производителните сили, като стойността се определя от средните, типични за дадено равнище на производителни сили, разходи на абстрактен труд. Разкривайки двойствения характер на труда, Маркс налага този подход и по отношение на производствения процес. Той също е двойствен. От една страна едновременно се създава новата стойност от изразходвания абстрактен труд и от друга - пренася се старата стойност от средствата за производство с помощта на конкретния труд. От такива позиции Маркс задълбочава анализа и разкрива структурата на стойността като изградена от новосъздадена стойност (резултат от участието на живия труд) и пренесена, (стара стойност овеществен минал труд в средствата за производство). В този смисъл формулата на стойността приема вида: W=C+V+M При капиталистическото производство протича процес не само на създаване, но и на увеличаване на стойността. Законът за стойността се модифицира в резултат на междуотрасловата конкуренция и развитието на парично-кредитната система. Така пазарните цени на стоките започват да се регулират само от производствената цена. Тя се дефинира като равна на разходите по производството плюс средна печалба, формирана на базата на междуотрасловата конкуренция. Модификацията на стойността в производствена цена е новият център, около който се колебаят пазарните цени при развитото пазарно стопанство. Ето как от монистични позиции Маркс задълбочава и развива трудовата теория за стойността. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|