Тема Въведение в дисциплината икономически теории

1
Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории.
Меркантилизъм и физиократи.
В тази тема разглеждаме логиката на материала на настоящия курс и определяме основните периоди в развитието на икономическата наука. Анализираме едно особено направление в икономическата мисъл – меркантилизма. По – нататък представяме учението на физиократите, с което започва втория етап в историята на икономическа наука.
Очаквани резултати. След края на тази тема ще можете да:
Отговорите на въпроса за мястото и особените черти на меркантилизма в историята на икономическите теории;
Тълкувате методологията на физиократите и техния макро модел – икономическата таблица;
Ключови понятия: теории, периодизация на икономическите теории, протекционизъм, благородни метали, паричен баланс, търговски баланс, естествено право, чист продукт, аванси, икономическа таблица.
Въпросът за предмета на дисциплината икономически теории неминуемо ни насочва към разглеждане на понятието
теория.
В настоящото изложение ще подходим към въпроса за теорията въобще, и по-специално към икономическата теория, като приемем едно работно определение като изходна позиция. В „Българска енциклопедия от А до Я", изд. 1999 година, на стр.1054 четем:
Теория - система от основни идеи и обобщени знания за обяснение на едни или други страни на обективната действителност; форма на научно знание. Теорията се проверява в практиката, като критерии за истинността и, u основа за развитието на теорията.
3
Това определение, приложено към икономическата теория означава, че това е
система
от идеи и обобщени знания за икономиката, като обективна реалност. В
тази връзка нека разгледаме и още две определения без да правим излишен коментар:
„Модерната икономическа теория е преди всичко начин на мислене, разглеждащ социалното поведение "
4
(Гipu Бекер - Теория на цените, С., 1993, стр.9) „Икономическата теория е този начин на обяснение на човешкото поведение, които изхожда от предположението, че хората имат определени цели и са склонни да избират правилния път за постигането им "
5
( Дейвид Фридман).
В контекста на горните определения, с понятието икономически теории се подчертава обстоятелството, че те са изключително много, ако се разглеждат отделни въпроси на икономическата действителност. В подкрепа на това могат да се изброят например: Теорията

Тема 1. Въведение в дисциплината икономически теории. Меркантилизъм и физиократи.
2 за стойността, Теорията за пределната полезност, теориите за производството, за разпределението, за растежа и т.н. Но когато говорим за икономическа теория, трябва да имаме предвид тази теория, която от гледна точка на идеи и знание обобщава всички останали теоретични обяснения и наблюдения на икономическата реалност като състояние и като динамика. В този смисъл тя е теорията на икономическата наука, съставена от изключително много приложни дисциплини, чието обяснение и изследване само по себе си също е теоретично, т.е. всяка една от тях е по същество частна икономическа теория. След тези предварителни уговорки можем да посочим и най-общите критерии, на които една икономическа теория трябва да отговаря, за да бъде предмет на дисциплината
икономически
теории.
Струва ни се, че най-важни от тях са следните
три:
1. Тя формира изходните методологични позиции на изследването и обобщенията на икономическата реалност в нейното развитие. Цитираният по-горе Гари Бекер я определя като „начин на обясняване на човешкото поведение...", т.е. отправна точка е субектът с неговото намерение и икономическо поведение. В същото време други определения се основават на предпоставката, че тя
(теорията) изследва обективната икономическа реалност. От тук следва, че са възможни различни и дори противоположни изходни начала за изграждане логиката на дадена икономическа теория. Но независимо от това теорията представлява научно икономическо знание в обобщен вид. Именно в качеството си на методология тя се оказва връзката на икономическото знание с научното знание въобще. 2. Теорията не само изследва и описва икономическите процеси, но разкрива и тяхната същност. Заслужава да се отбележи, че икономическите явления в повечето случаи не разкриват сами по себе си по-дълбоката си икономическа, социална и научна природа. Най-често те са превърната форма на своята същност и затова създават превратна или подвеждаща представа за своята природа, функции и предназначение. От тук води началото си и формирането на