Симхат-Тора („радостта от Тора") се утвърждава след ХІ в. в деня след Шемини Адерет като весел празник, на който юдеите изразяват радостта си от даденото им Учение (даряването на Тора на Моисей); обикалят седем пъти ритуално със свитъци от Тора в ръце бима в синагогите (възпроизвежда се обикалянето на Йерихон, описано в Книга Иисус Навин 6), танцуват и четат откъси от свещените книги. Цикълът на четенето на Закона приключва в този ден и започва отново същият ден. Свитъците на Тора, извадени от „Свещения ковчег", се носят през кръста. Празникът се отбелязва с много песни и танци.
Ханука („празникът на освещаването", или „празник на светлините"): на него вярващите си припомнят повторното освещаване на Йерусалимския храм (164 г. пр. Хр.) след оскверняването му и последвалия бунт на Макавеите. Тогава по чудесен начин светлината на седемсвещника менора се поддържала в продължение на осем дни от малкото останало неосквернено масло. В центъра на празника е ритуалното запалване на светлините на ханукална менора (седемсвещник или деветсвещник). Всеки ден в течение на 8 дни (от 25-я ден на месец Кислев до 2-я ден на месец Тебеф) се пали допълнителна свещ върху свещник с осем разклонения, снабден с допълнително приспособление за поставяне на „обслужващата" свещ която е предназначена за запалване на останалите.
Пурим (на 14 ден на месец Адар: „празникът на „жребия"): „жребият", който хвърля Аман, княз на персийския цар Артаксеркс (V век преди новата ера), за да избере деня на изтребването на всички евреи в империята, се обръща срещу него благодарение на намесата на Естир. Признавайки своя еврейски произход, Естир разкрива на съпруга си, персийския цар Артаксеркс, заговор срещу него, който заговорниците приписват на евреите, и царят наказва не евреите, а истинските заговорници. Четене на Книгата Естир в синагогата. Празничен обяд. Подаръци за децата. Карнавал. Празникът е весел и жизнерадостен, на трапезата има специални триъгълни сладкиши с мак и мед.
Песах („Пасха" = “скокът", който прави Ангелът-унищожител, пощадявайки домовете на израилтяните): седемдневният празник (от 15 до 22 ден на месеца), чието название означава още „преминаване“, е посветен на освобождаването на евреите от египетско робство. Отбелязва се в първия месец (Нисан) по лунния календар, по който се определят празничните дни и периоди. Молитвеното служение на празника се допълва с характерни обреди в семейството, централен сред които е тържествената трапеза в първата вечер на Песах, по време на която се чете Хагада (разказ за излизането от Египет) и за нея се приготвя специален безквасен хляб (маца) и жертвено агне.
Песах е един от най-големите еврейски празници. Той трае 7 дни в Израел, а за живеещите извън страната – 8 дни. Песах напомня за това как пророкът Мойсей извежда евреите от Египет, прекарва ги през Червено море и 40 г. пътува с тях из Синайската пустиня към обетованата земя Ханаан.
Ден преди празника стопанките трябва да изчистят от къщата всичко, което е хамец, т. е. което увеличава обема си, което бухва. В продължение на 8 дни се яде само маца – неквасен хляб. Това напомня за историята с Мойсей, който съобщава на евреите, че трябва бързо да напуснат Египет, а те нямат време да приготвят хляб за из път. Омесват го, но не може да втаса. Вземат невтасалия хляб и тръгват. Освен това маца е символ на скромността у човека. Пече се до 17-ата минута след забъркването на тестото.
За празника се приготвя Седер Песах (седер буквално значи ред). Прави се седерна чиния, която включва маца, яйце, горчив зеленчук, хрян, харосет (това е смес от ябълки с мед, карамфил, орехи, стафиди, фурми, която се разбърква с малко вино). В седерната чиния се слага още силно изпечено месо с кост - агнешко, телешко или пилешко, и до нея купичка със солена вода. Яйцето символизира раждането на новия живот. Горчивият зеленчук и хрянът, които се топят в солената вода, напомнят за трудностите. Месото е символ на жертвеното агне. А харосетът олицетворява глината, от която евреите, докато са били в робство, били задължени да правят тухли. Пият се 4 чаши вино.
Самото събиране около празничната трапеза се нарича Седер. Извън Израел той се провежда през първите две вечери от Пасха, а в Израел – само през първата вечер. По време на Седер се чете Пасхалната Агада, книга, в която се описва Изхода от Египет с коментари и литургически забележки, извършват се и символични обреди. Основните елементи на седер – пасхалната вечеря и четенето на преданието имат библейски произход, докато Агадата и особените ритуали (напр. да се навеждат наляво след всяка чаша вино) идват от Талмуда. Песнопенията идват от средновековието.
Шевуот(„празник на Седмиците", или Петдесетница – 50 дни след Пасха): чества се дарението на Закона (Тора), направено от Бог на Моисей. Нарича се още „празник на даряването на нашата Тора". На празника, наричан още Петдесятница, тържествено се четат Божиите заповеди.