(3) Правила и определения на Вселенските Събори, от които първите седем се признават от всички християнски църкви:
Първи вселенски събор. Свикан в Никея през 325 година по повод ереста на Арий при Константинополския архиепископ Митрофан, Римския папа Силвестър и император Константин Велики. В него участвали 318 отци. Приета е първата част на Символа на вярата, обсъждал се въпроса за божествеността на Иисус Христос
Втори вселенски събор. Свикан в Константинопол през 381 г. по повод ереста на Македоний при Константинополския епископ Григорий Богослов, папа Дамас I (366–383) и император Теодосий Велики. В него участвали 150 отци. Приета е втората част на Символа на вярата, обсъждал се въпроса за божествеността на Светия Дух.
Трети вселенски събор. Свикан в Ефес през 431 г. по повод ереста на Несторий при архиепископ Кирил Александрийски, папа Целестин и император Теодосий Малки (Теодосий Млади). В него участвали 200 отци. Обсъждал се въпроса за Иисус Христос като въплътено Слово Божие, Мария като Божия Майка),
Четвърти вселенски събор. Свикан в Халкидон през 451 г. по повод ерестта на монофизитите (Евтихий, Константинополски архимандрит, Диоскор, Александрийски епископ и др.) при Константинополския патриарх Анатолий, папа Лъв Велики(395-461) и император Маркиан. В него участвали 630 отци. Обсъждал се въпроса за Иисус Христос като Бог и човек в едно лице),
Пети вселенски събор (наричан Втори Цариградски). Свикан в Константинопол през 553 г. по въпроса "за трите глави", свързан с осъдената на Третия вселенски събор ерес на Теодор Мопсуетски и неговия ученик Несторий, при Константинополския архиепископ Евтихий, папа Виргилий и император Юстиниан Велики. В него участвали 165 отци. Потвърдил учението за Светата Троица),
Шести вселенски събор (наричан също Трети Цариградски). Свикан също в Константинопол през 681 г. по повод на една разновидност на монофизитството - монотелитството (според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля), при Константинополския патриарх Георгий, папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). В него участвали 170 отци. Съборът осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В Събора взема участие и папа Агатон (678-681), канонизиран от църквата. Обсъждал се въпроса за истинната човешка природа на Иисус Христос, признаване на Неговата човешка воля и действия.
Сподели с приятели: |
