Трудовият процес е целенасочена човешка дейност, чрез която се изменя и приспособява природата за задоволяване на нуждите на хората
Изтегляне 210.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Физиолого-хигиенични.
| Принудителна работна поза. Работещият е принуден да я приеме поради недостатъци в конструкцията на машината, с която работи, недостатъци в технологията или поради неправилна пространствена организация на работното място. Вследствие на значителната статична мускулна работа, необходима за поддържането на ненормалното положение на тялото или крайниците, при принудителните работни пози мускулното натоварване може да достигне 1000 % в сравнение със седящата поза. Умората настъпва бързо, което значително намалява производителността на труда. Енергоразходът нараства и може да достигне 150160 % в сравнение със стоящата работна поза. При продължителна работа в принудителна работна поза настъпват професионални увреждания, най-често на костно-ставния апарат под формата на изкривявания на гръбначния стълб, гръдния кош и др.
Принудителните работни пози са недопустими от ергономична гледна точка. Неблагоприятното въздействие на тези работни пози трябва да се компенсира с допълнителни почивки, което е целесъобразно за ефективността на системата „човек - машина”. В процеса на проектирането принудителните работни пози трябва да се заменят със свободни работни пози. Принудителните пози са наведена, клекнала и легнала. Физиолого-хигиенични. Към тях се отнасят елементите на производствения микроклимат, запрашеността, шумът, вибрациите. Производственият микроклимат е един от основните физични фактори на работната среда. Компонентите, които характеризират микроклимата са: температура на въздуха; влажност на въздуха; движение на въздуха; инфрачервена радиация (в химическата промишленост и металургията). Температурата е един от най-важните фактори на работната среда. Тя има най-голямо значение за здравето и работоспособността на човека, за запазване на съоръженията и нормалното протичане на технологичния процес. Зависи от отделянето на топлинна енергия, с което е съпроводен всеки процес. Влажността на въздуха се определя от съдържанието на водни пари в него. Различават се абсолютна, максимална и относителна влажност. В практиката най-често се нормира относителната влажност, която представлява отношението на действителното съдържание на водни пари във въздуха (абсолютна влажност) към максимално възможното съдържание на водни пари при дадена температура (максимална влажност). Изтегляне 210.5 Kb. Сподели с приятели:
|