Уилиям макдоналд к о г нови
скинията (палатката) на свидетелст-
Изтегляне 13.85 Mb.
|
скинията (палатката) на свидетелст- вото в пустинята. По същото това време народът се е покланял на небесно- то войнство. Тогава Исус Навиев е завел израелците в ханаанската земя, от коя- то са били изгонени местните народи, а скинията е била донесена в земята и е стояла така „до дните на Давид". Той е придобил БоЖието благоволение и е поискал да намери „обиталище за Яко- вовия Бог". 7:47-50 Желанието на Давид да пост- рои храма не е било удовлетворено, а хра- мът е бил построен от Соломон. 45 Деяния 7,8  Въпреки че храмът е бил обиталище-
то на Бога сред Неговия народ, Бог не е обитавал в това ръкотворно място. Со- ломон ясно казва това при посвещаване- то на храма (3 Царе 8:27). Исая също пре- дупреждава народа, че това, което има стойност пред Бога, не са сградите, а моралното и духовното състояние на Живота на хората (Ис. 66:1,2). Бог тър- си съкрушени и разкаяни сърца; хора, кои- то трепват при Неговото слово. 7:51-53 Еврейските водачи обвиняват Стефан, че е говорил против закона. Се- га той им отговаря, като отрича тяхно- то обвинение кратко.и ясно. Еврейските водачи са „коравовратни" хора „с необрязани сърце и уши". „Те не се дърЖат като представители на Бо- Жия Израел, а като упорити и необряза- ни езичници - както в сърцето, така и в ушите." Еврейските водачи са истински синове на своите бащи в това, че и те ка- то тях се противопоставят непрекъс- нато на Светия Дух. Техните бащи са преследвали пророците, които са пред- ричали идването на Христос, а самите те предават и убиват Този Праведник. Те са хората, които не успяват да спа- зят закона, макар че са го приели „чрез ангелско слуЖение". Стефан няма какво повече да каЖе! И наистина няма какво повече да се каЖе! Те се опитват да го изкарат виновен, но се получава точно обратното: той ста- ва обвинителят, а те - обвиняемите. Посланието на Стефан е една от послед- ните думи на Бога към еврейския народ, преди Той да насочи евангелието към езичниците. 7:54-60 Веднага след като Стефан из- рича свидетелството си за отвореното небе пред народа, тълпата отказва по- вече да го слуша и, като крещи силно, се спуска върху него и го избутва вън от градските стени, където го убива с ка- мъни. Дали случайно, или не, но на това мяс- то Духът споменава името на един мла- деЖ, който пази дрехите на преследвачи- те-убийци. Името на младеЖа е Савел. МоЖе би Духът иска да ни каЖе: „Запом- нете това име. Ще чуете отново за не- го!" Смъртта на Стефан прилича на смъртта на нашия Господ:
Това не ви ли говори, че в резултат на отдаването си на Господа Стефан се преобразява „в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен" (2 Кор. 3:18)? „И като рече това, той заспа." Кога- то се използва във връзка със смъртта в НЗ, думата „заспа" се отнася до състо- янието на тялото, а не на душата. По време на смъртта душата на вярващия отива при Христос (2 Кор. 5:8), а за тя- лото се казва, че заспива. Обикновено евреите нямат право да изпълняват смъртно наказание - само техните римски господари могат да пра- вят това (Йоан 18:316). Но изглеЖда, че в този случай римляните правят изклк)- чение, тъй като става дума за заплаха срещу храма. Стефан е обвинен в говоре- не на хулни думи срещу храма и макар че обвинението не е основателно, той е убит от евреи. Господ Исус също беше обвинен, че е заплашвал да унищоЖи хра- ма (Марко 14:58), макар че показанията на свидетелите не си съвпадаха. II. Църквата в Юдея и Самария (8:1-9:31) А. СлуЖението на Филип в Самария (8:1-25) 8:1 И отново БоЖият Дух споменава името на Савел. Неговата душа е изпъл- нена с големи стремеЖи и на външен вид 46 Деяния 8  за хората това царство на гнета ще
продълЖи, но дните на Савел като враг на християните са преброени. Савел одобрява убийството на Стефан, но то- ва одобрение е началото на пътя, който води до падането на Савел от мястото му на главен преследвач. С думите „и на същия ден" започва ця- ла една нова епоха в историята на хрис- тиянството. Като че ли смъртта на Стефан дава сигнал за повсеместно преследване на църквата. Вярващите са разпръснати по цяла Юдея и Самария. Господ беше наредил на Своите после- дователи да започнат да свидетелст- ват най-напред в Ерусалим, след това - в Юдея и Самария, и после - до края на зе- мята. До този момент тяхното свиде- телство е ограничено главно в Еруса- лим. МоЖе би те се страхуват да изля- зат вън от този град? Сега те са прину- дени да направят това заради преследва- нето. В града остават само апостолите. Както казва Кели, „тези, които оста- ват, ще бъдат, естествено, най-мразе- ните от всички". От човешка гледна точка това е един черен час за вярващите, УнищоЖен е Жи- вотът на един човек от църквата. Всич- ки са преследвани като Животни. Но от боЖествена гледна точка часът изобщо не е черен. Един човек е бил посаден като зърно в земята и от неговото разпуква- не се очаква да се роди много плод. Вет- ровете на гоненията ще разнесат семе- ната на евангелието по далечни места и едва ли има някой, който моЖе да каЖе колко голяма ще бъде реколтата! 8:2 Тук имената на благочестивите човеци, които погребват Стефан, не се споменават, но е възмоЖно това да са християни, които все още не са прогоне- ни от Ерусалим. ВъзмоЖно е също така това да са набоЖни евреи, които виЖдат нещо в смъртта на Стефан, което ги на- карва да му устроят прилично погребе- 8:3 И отново четем името на Савел, който с неизчерпаема енергия продълЖа- ва да опустошава църквата, като из- веЖда своите нещастни Жертви от до- мовете им и ги предава в тъмницата. Да моЖеше само да забрави Стефан - не- говото хладнокръвие, неговата непокла- тима убеденост, неговото лице на ангел! Но не моЖе и затова още по-настърве- но се нахвърля върху другите вярващи, които са били заедно със Стефан. 8:4-8 Разпръсването на християните не слага край на тяхното свидетелство. Навсякъде, където отиват, те носят със себе си и благата вест за спасението. Филип, „дяконът", за когото се говоре- ше в 6 гл., се отправя на север към град Самария.32 Той не само проповядва за Христос, но и извършва много чудеса: мнозина нечисти духове са изгонени и мнозина парализирани и куци са изцеле- ни. Хората откликват на евангелието и, както моЖе да се очаква, в града нас- тава голяма радост. Християните от ранната църква се подчиняват изцяло на изричните запове- ди на Исус Христос: Те излизат в света, както направи и Христос (Йоан 20:21; ср. Деян. 8:1-4). Продават имота си и го раздават на бедните (Лука 12:33; 18:22; ср. Деян. 2:45; 4:34). Оставят бащи, майки, къщи и ниви, за да отидат навсякъде и да проповядват Словото (Мат. 10:37; ср. Деян. 8:1-4). Създават ученици и ги учат да рабо- тят и да се подчиняват на Словото (Мат. 28:18,19; ср. 1 Сол. 1:6). Вземат кръста си и следват Христос (Деян. 4; 1 Сол. 2). Радват се, когато ги хулят и ги гонят (Мат. 5:11,12; ср. Деян. 16; 1 Сол. 1:6-8). Оставят мъртвите да погребват сво- ите мъртви и отиват да проповядват евангелието (Лука 9:59,60). Изтърсват праха изпод краката си и отиват на друго място, когато хората отказват да ги слушат (Лука 9:5; ср. Де- ян. 13:51). 47 Деяния 8  ИзцеляВат, увещават, възкресяват u
принасят траен плод (Марко 16:18; Де- ян. 3-16).33 8:9-11 МеЖду хората, които чуват проповедта на Филип, има и една забеле- жителна личност - един магьосник на име Симон, който преди това е учудил населението на Самария със своите уди- вителни магьоснически постшкения. Той се смята за особено велик и много от хората са убедени, че това е „така-наре- чената велика БоЖия сила". 8:12,13 Когато повечето от хората повярват в проповедта на Филип и се кръщават, Симон също изповядва, че е вярващ, кръщава се и постоянно следва Филип, удивен от чудесата, който той прави. От събитията, които следват, се раз- бира, че Симон не е новороден. Той изпо- вядва, че е вярващ, но е такъв само на ду- ми. Хората, които проповядват спасе- ние чрез кръщение, трябва много серио- зно да се замислят върху този факт. Си- мон се кръщава, но въпреки това остава в греховете си. Забележете, че Филип проповядва бла- говестието „за БоЖието царство и за Исус-Христовото име". Бюкието царс- тво е сферата, в която Бог е признат за Цар. Понастоящем Царят отсъства. Вместо едно видимо земно царство има едно невидимо духовно царство в Живо- та на хората, които са верни на Царя. За да моЖе да влезе в царството, човек трябва да се роди отново. Начинът, по който човек моЖе да се новороди, е вяра- та в името на Исус Христос. Това е и същността на проповедта на Филип. 8:14-17 Когато новините за приемане- то на Богкието учение от Самария сти- гат до апостолите... в Ерусалим, те им изпращат Петър и Йоан. При присти- гането на апостолите вярващите от Самария са кръстени вече в името на Господ Исус, но не са приели Светия Дух. Очевидно по указание от небето, апос- толите се помолват за вярващите да приемат Светия Дух и полагат ръце на тях. Веднага след това вярващите от Самария приемат Светия Дух. Този пасаЖ неизменно повдига въпроса за разликите в поредността на събити- ята тук и в деня на Петдесетница. На Петдесетница евреите:
Дух. Има едно нещо, в което всички сме си- гурни - пътя на спасението: всички се спасяват по един и същ начин - чрез вяра в Господ Исус Христос. Той е единстве- ният Път за Спасение. В този преходен период на преминаване от кодейската вя- ра към християнството Бог действа су- веренно при различните групи вярващи. Еврейските вярващи е трябвало да се разграничат от народа на Израел и зато- ва са се кръстили, преди да приемат Ду- ха. Тук, при самаряните, апостолите трябва изрично да се помолят и да поло- Жат ръце на тях. Защо? МоЖе би най-добрият отговор е, че по този начин те дават израз на единство- то на църквата независимо дали тя се състои от евреи, или от самаряни. В то- зи момент съществува реална опасност вярващите в Ерусалим да започнат да си мислят, че са нещо повече от останали- те, тъй като са евреи, и да не искат да имат нищо общо със своите братя от Самария. За да избегне това чувство на превъзходство и усещане за съществува- нето на две църкви (една еврейска и една самарянска), Бог изпраща апостолите да полоЖат ръце на вярващите самаряни. Така те изразяват съвършеното си един- ство с тях като вярващи в Господ Исус. Всички те са части на едно тяло: всички са едно в Христос Исус. 48 Деяния 8 Когато В 16 cm. се казва, че самаряни-
те са кръстени „само... в Исус-Христо- вото име" (в*, също и 10:48 и 19:5), то- ва не означава, че става въпрос за нещо различно от кръщението „в името на Отца и Сина и Светия Дух" (Мат. 28:19). „Лука не изказва формула - пише У. Вайн, - а просто заявява един исторически факт." И двата израза говорят за вяр- ност и принадлежност и всички истинс- ки вярващи с готовност признават сво- ята преданост към Триединството и Господ Исус. 8:18-21 Магьосникът Симон е изклю- чително впечатлен от факта, че когато апостолите полагат ръце на самаряни- те, те приемат Светия Дух. Той изоб- що не разбира дълбокото духовно значе- ние на това събитие, а го разглеЖда ка- то свръхестествена сила, която би мог- ла да му бъде от полза в бизнеса. Затова той решава да предлоЖи пари на апосто- лите, като мисли, че така би могъл да ку- пи тази сила. От отговора на Петър личи много яс- но, че Симон не е преЖивял истинско об- ръщение:
трябва да се покае за този голям грях и да се моли да му се простят злите му по- мисли. Симон иска от Петър той да се помоли на Бога вместо него. Той е пред- теча на онези хора, които предпочитат да отидат при някой човек, който да бъ- де посредник меЖду тях и Бога, отколко- то да отидат направо при Самия Гос- под, фактът, че Симон наистина не се е покаял искрено, личи и от неговите думи: „Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което ре- кохте." Той не съЖалява за своя грях, а само за последствията, които този грях би могъл да му донесе. От името на този човек, Симон, про- излиза и думата „симония" - търговия със свещени неща. Тя вклк»чва купуване- то на индулгенции и на всякакви други ду- ховни привилегии, а така също и всякакъв вид търгуване с духовни ценности. 8:25 След като свидетелстват за Гос- подното слово и го проповядват, Петър и Йоан се връщат в Ерусалим. Това пър- во предмостие им позволява да продъл- Жат да разгласяват Господното учение в много самарийски села. Б. филип и етиопският евнух (8:26-40) 8:26 Точно по времето на това голямо духовно съЖивление в Самария ангел от Господа насочва Филип към едно ново поле на действие. Той трябва да напусне мястото, където толкова много хора са били благословени, за да послуЖи на един човек. Ангелът моЖе да насочи филип, но той не моЖе да извърши неговата ра- бота и да проповядва евангелието вмес- то него. Тази привилегия е дадена на хо- рата, а не на ангелите. Без да се поколебае нито за миг, филип се отправя на к>г от Самария към Еруса- лим, а след това по един от пътищата за Газа.35 Така филип напуска едно оби- таемо и пълно с духовно плодородие мяс- то, за да отиде В една пустиня. 8:27-29 Някъде по пътя той успява да настигне кервана. В първата колесница седи ковчеЖникът на етиопската цари- ца Кандакия,36 евнух37 с голяма Власт. (Етопия е била Югозападната част на Египет и Судан.) Явно този чоВек е при- ел Ьдеизма, тъй като е бил в Ерусалим на поклонение и сега се връща у дома, ка- то чете пророк Исая. Измервайки вре- мето по един удивително точен начин, Духът нареЖда на филип да се прибли- 49 Деяния 8 Ли към колесницата и да я npugpyiku В
най-подходящия момент. 8:30, 31 Филип започва разговора с един приятелски въпрос: „Разбираш ли каквото четеш?" ЕВнухът веднага признава, че има нужда от обяснение, и поканва Филип да се качи и да седне при него в колесницата. Не може да не се възхитим на липсата на каквито и да би- ло расови предразсъдъци. 8:32,33 Колко е чудесно, че евнухът че- те точно 53 глава на Исая, където по един удивително въздействащ начин са описани страданията на разпънатия Ме- сия, и колко е чудно, че филип се прибли- жава до колесницата точно в този мо- мент на неговото четене! Мястото от Исая описва Един, Кой- то „не издава глас" и „не отваря уста- та Си" пред Своите Врагове; Един, Кой- то е осъден от нечестен и несправедлив съд; Един, Който няма надежда за поко- ление, защото животът Му се Взима 8 разцвета на Неговото мъжество, дока- то все още не е женен. 8:34, 35 Евнухът не може да разбере дали Исая говори за себе си, или за някой друг. Това дава на филип прекрасна въз- можност да му разкаже за съвършеното изпълнение на тези Писания в живота и смъртта на Исус от Назарет. Без съм- нение, докато е бил в Ерусалим, етиопе- цът е чул да се говори за този мъж, на- речен Исус, но тези разкази едва ли са описвали Исус в благоприятна светлина. Сега евнухът разбира, че Исус от Наза- рет е страдащият Служител на Йехова, за Когото пише Исая. 8:36 Изглежда, че след това филип обяснява на етиопеца същността на християнското кръщение, като му каз- ва, че то означава отъждествяване с Христос в Неговата смърт, погребение и Възкресение. И когато колесницата стига до някаква вода, евнухът изказва желание да се кръсти. 8:37 В повечето гръцки ръкописи на НЗ е изпуснат 37 cm. Това не означава, че не- говият смисъл противоречи на Библия- та, тъй като човек наистина трябва да вярва в Исус Христос, за да може да се кръсти. Просто този стих не се съдър- жа В повечето новозаВетни докумен- ти.38 8:38 Колесницата е спряна и филип кръщава евнуха. Това, че кръщението е извършено чрез пълно потапяне във во- дата, се вижда от изразите „слязоха във водата" и „излязоха из водата".39 Човек не може да не се възхити от простотата на целия ритуал. На път към пустинята един вярващ кръщава един новоповярвал. Няма я църквата. Няма ги и апостолите. Единствените свидетели на кръщението на велможа- та-евнух са служителите от неговата свита, които пътуват с кервана. Сега те вече знаят, че техният господар е последовател на Исус от Назарет. 8:39 Веднага след кръщението Господ- ният Дух грабва филип. Това грабване не означава само просто пренасяне от едно място на друго. То говори за едно чудотворно и внезапно изчезване на Фи- лип, което има за цел да остави евнуха сам, за да бъде свободен да мисли за Са- мия Господ, а не за човешкия инстру- мент, който му Го е представил. Нека Твойта красота пребъдва в мен! Нека тя печели морните, изгубени души! Нека Веднага забравят мен! Нека Вшкдат само Тебе в моите очи! Кейт Б. Уилкинсън Евнухът продължава пътя си „въз- радван". Има една радост, която идва от послушанието на Господа и която надминава по сила всички други емоции. 8:40 Междувременно Филип продължа- ва да благовестява в Азот - един град до брега на Галилейското езеро, на север от Газа и на запад от Ерусалим, след което тръгва на север към Кесария. Но какво става с евнуха? Филип няма никаква възможност да продължи рабо- тата си с него и единственото нещо, ко- 50 Деяния 8  ето моЖе да напраВи, е да го остави на
Бога и на Старозаветните Писания. Без никакво съмнение моЖем да каЖем оба- че, че този нов ученик се връща В Етио- пия,40 свидетелствайки на Всички за спа- сителната милост на Господ Исус Хрис- тос. Д  опълнителни белеЖки върху
кръщението на вярващите Кръщението на еВнуха, за което току- що разказахме, е един от многото при- мери за тоВа, че ранната църква не само е проповядвала за християнското кръще- ние, но го е и извършвала (2:38; 22:16). Християнското кръщение се различава от Йоановото кръщение, което е било кръщение на покаяние (13:24; 19:4). Кръ- щението на християнина означава отк- рито признание на факта, че Вярващият се отъЖдествява с Христос. То винаги следва обръщението (2:41; 8:12; 18:8) и се отнася както за Жените, така и за мъЖете (8:12); както за езич- ниците, така и за евреите (10:48). В НЗ се говори за кръщаване на цели домове (10:47,48; 16:15; 16:33), но в поне два от тези случаи се подразбира, че всички чле- нове на семейството са повярвали. Ни- къде не се говори за кръщаване на бебета. Вярващите се кръщават много скоро след повярването (8:36; 9:18; 16:33). Оче- видно това се прави на основание на тях- ната изповед на вярата им в Христос. Никъде не се гоВори за изпитателен срок, който да слуЖи за проверка на ис- тинността на тяхната вяра. МоЖе да се предполоЖи обаче, че опасността от го- нения е възпирала хората от неискрени изповеди. Това, че кръщението няма силата да спасява, моЖе да се види 6 случая със Си- мон (8:13). Дори й след като се признава за вярващ и се кръщава, Симон остава „В горчива Жлъчка и вързан в нечестие" (8:23) и сърцето му не е право пред Бога (8:21). Както вече споменахме, начинът на кръщението е пълното потапяне във Во- дата (8:38, 39): „И двамата слязоха във водата... и излязоха из водата...." Дори много от днешните поддръЖници на кръщението чрез напръскване или поли- ване с вода признават, че учениците от първи век са кръщавали вярващите чрез потапяне. Има два случая, при които кръщение- то се свързва с прощението на грехове- те. В деня на Петдесетница Петър каз- ва: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти В името Исус-Христово за про- щение на греховете ви..." (2:38). И по-къс- но Анания казва на СаВел: „Стани, кръс- ти се и се умий от грехоВете си, и призо- ви Неговото име" (22:16). И при двата случая тези наставления се дават на ев- реи, а не на езичници. За нито един езич- ник не се казва, че трябва да се кръсти за прощение на греховете си. Чрез кръщени- ето на вярващите евреинът се отрича пред всички от връзката си с народа, който отхвърли и разпъна своя Месия, и получава прощение на греховете си на ос- нование на Вярата си в Господ Исус. Це- ната, с която се купува това прощение, е безценната кръв на Господа. Начинът, по който то се дава, е кръщението във вода, което открито показва неговото преминаване от еврейска на християнс- ка земя. В Деянията никъде не се споменава формулата на кръщението „в името на Отца и Сина и Светия Дух" (Мат. 28:19). Самаряншпе се кръщават в името на Господ Исус (8:16). Същото се казва и за Йоановите ученици (19:5). Това обаче не означава, че те не са използвали форму- лата за кръщението, в която се използ- ва името на Триединството. Изразът „В името на Господ Исус" моЖе да означа- ва „чрез властта на Господ Исус." Йоановите ученици се кръщават два пъти - веднъЖ с Йоановото кръщение за покаяние; и втори път по време на обръ- щението си, с кръщението на вярващи- те (19:3, 5). Това ни дава основание за 51 Деяния 8,9  повторно кръщение на хора, които вече
са били кръстени веднъЖ, без да са повяр- вали. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|