96
Забелязах ги. Наистина изглеждаха така, както ги описа Равил.
Те също бяха разположени в зоната на Главното огледало на времето.
Изглежда и до тях имаха достъп само хора с Чиста душа. Размерите им бяха приблизително 60 на 50 метра.
Старшият човек — пазителят на
пещерата на Харати, твърдеше,
че знае за три входа към подземията на Кайлас. Но беше видял само единия — онзи, който се намира върху стената на Дома на щастливия камък и изглежда като ромбовиден отвор, залостен отвътре с каменна плоча. „Едно, две, три“, преброих вратите и реших, че е напълно възможно това да са
трите входа към подземията, споменати от него.
После си спомних — по време на разговора ни се изясни, че вторият вход се намира под Статуята на четящия човек и че от 2000
години никой не е влизал оттам. Той предполагаше, че третият вход е разположен на върха на свещения Кайлас.
Отново погледнах трите врати и разбрах, че навярно съществуват и други входове към подземния свят. Припомних си и думите на
Астаман Биндачарая — втория пазител на пещерата на Харати, че самият Харати е дошъл от подземията на Кайлас и че пещерата му се проточва от полите на Хималаите по посока на Тибет към свещения
Кайлас. А и за хималайските сомати-пещери, на които попаднахме при експедициите си, се говореше, че са входове към подземния свят.
Според твърдението на местния монах и пещерата до хранилището с древните книги също е вход към Царството на мъртвите…
Може би огромният подземен свят, макар и свързан с повърхността на Земята, е
стабилно защитен от хората, които живеят на нея, за да не можем ние, неразумните диваци, да нарушаваме спокойствието им.
Защо обаче хората от подземията се защитават така старателно от нас?
Защо защитата е толкова мощна? Нима сме страшни за тях?
Въпросите се
редяха един след друг, а отговорите изглеждаха неясни, смътни и далечни.
Сподели с приятели: