Ваксина против стрес, Синелников
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
- Навигация на страницата:
- „Всичко, което хората около мен правят или произнасят на
| Стъпка втора. Използване на законите на новия модел. Закон за отражението и закон за подобието. Вече сме направили първата стъпка. Готови сме да поемем отговорността върху себе си. Сега да продължим да разсъждаваме. Ако сами създаваме всички събития в своя живот, естествено се поражда въпросът: „Как и с какво?“ В предишните си книги описах много подробно механизма, с чиято помощ всеки човек създава своята реалност. Оказва се, че ние живеем в странен и загадъчен свят на Сила, която ни влияе чрез Природата и действията на хората. А ние, на свой ред, също можем да оказваме влияние върху тази Сила, да я направляваме в съответствие с нашите намерения (прочетете книгата „Силата на намеренията“). И основният инструмент за създаването и за преобразуването на заобикалящия ни свят са нашите мисли. Вече знаем, че положителните мисли пораждат благоприятни ситуации в живота ни, а негативните - болести и страдания. Как да овладеем изцяло този инструмент? Как да направим така, че не мислите и емоциите да ни управляват, а ние да ги владеем напълно? И с всички сили да ги използваме за преобразуването на света! За тази цел трябва да разберете, че всичко, което виждате, чувате или усещате, е продължение на вас самите. То е отражение на вътрешното ви душевно състояние. До неотдавна бяха популярни диапозитивите (цветните диапозитивни филми). Запазил съм си няколко и от време на време ги разглеждам, като си спомням младежките си години. За да се получи изображение, диапозитивът се поставя в специален апарат - диапрожектор. В него има източник на светлина и увеличителни стъкла. С помощта на диапрожектора изображението се увеличава и се прожектира върху екран. Тази метафора с диапозитивите и диапрожектора може да ви помогне, да разберете как заобикалящият ви свят представлява продължение на самите вас. Тоест, всичко онова, което е в нашето подсъзнание: съвкупност от мисли чувства и емоции - всичко това се прожектира върху външния екран. С други думи, външното отразява вътрешното. Ние виждаме и чуваме онова, което е в душата ни, в подсъзнанието ни. Затова, ако в живота ви има човек, който ви дразни и обижда или когото просто мразите (не искате да виждате), не бързайте да го обвинявайте. Насочете погледа си навътре в себе си. Ключът към тази ситуация е там. Подобното привлича подобно! Следователно, всичко, което не ви харесва у другите хора, го притежавате и вие. (Впрочем, вярно е и другото твърдение: всичко, което ви харесва у другите, го има и у вас.) Това ми напомня за израза от Библията: „Всичко, що поискате с вяра, ще получите". Нима това не е справедливо? Оказва се, че живеем в справедлив свят, в който всеки получава според вярата си, т.е. според мислите си. Човек получава това, в което вярва. - Докторе - възрази ми един пациент, - не вярвам в тази ваша висша справедливост. Колкото и да ни говорите за нея - не вярвам! -Ако не вярвате в нещо - казах му аз, - това не означава, че то не съществува. Справедливостта съществува за онези, които вярват е нея. - Добре, кажете ми тогава къде е справедливостта, когато крадецът разрязва чантата и краде портмонето на възрастната пенсионерка в автобуса? Или когато престъпникът убива невинен човек? - За да разберете това - обясних му аз, - трябва да се научите да четете мисли или поне да се досещате за тях. А засега вие не умеете това. Знаете ли какво си е мислела възрастната жена вечерта преди кражбата? - попитах пациента. - Не, не знам - отговори ми той. -А за какво си е мислела жертвата на убиеца? www.spiralata.net 16 - Дори не се досещам. - А аз знам какво си мисли жертвата - продължих аз - и затова разбирам справедливостта на случилото се. - Обяснете ми тогава -помоли ме мъжът. Жертвата винаги привлича палача със своите негативни мисли. Това могат да бъдат нежелание да се живее в този свят, дълбока обида или омраза. - А как хората привличат крадците? - попита ме пациентът. - Крадецът винаги се оказва там - продължих аз, - където има страх и безпокойство по отношение на парите. - Оказва се - започна да размишлява на глас мъжът, че възрастната жена е имала негативни мисли за парите и правителството, което и изплаща толкова малка пенсия, изпитвала е страх, че ще остане без средства за съществуване. А крадецът усеща всичко това на подсъзнателно ниво, както кучето долавя адреналина. - Точно така - съгласих се аз. -Докторе, по този начин всеки престъпник може да бъде оправдан и цялата вина да се стовари върху жертвата, -Никакви оправдания! - казах аз. - И престъпникът, и жертвата трябва да бъдат отговорни пред закона, пред живота и пред Бога. И двамата са отговорни! Не виновни, а именно отговорни. В това е цялата разлика. Но в нашето общество обвиняван е престъпникът. От това губят всички: и жертвата, и престъпникът, и обществото. Ако разберете това, ще престанете да обвинявате и осъждате престъпника и да съжалявате жертвата. Ще се научите да вярвате в справедливостта на случващото се. Ето защо следващият въпрос, който трябва да зададете на себе си и на подсъзнателния си разум, е следният: „С какво съм породил/породила тази ситуация? С кои свои мисли и емоции? С какво поведение?“ Тук трябва да бъдете внимателни. Прилагайте изцяло закона за отражението и подобието: външното отразява вътрешното и подобното привлича подобното. Ще приведа няколко примера. Една жена се оплака, че синът й постоянно я обижда. - Той се държи много грубо с мен и със съпруга ми. Обижда ни всячески, дори с неприлични думи. Като майка на мен ми е много тежко да слушам това. -А вие как се отнасяте към себе си - попитах я аз. - Ужасно, докторе - отговори тя. -Аз не се обичам. В живота си винаги съм се поставяла на последно място. Считала съм се виновна за всичко, ругаела съм се и съм се критикувала. -А как се отнасяте към сина си? - Много страдам заради него. Личният му живот не потръгна, не му върви и с работата. Много ми е жал за него. Понякога не спя нощем, непрекъснато мисля за него. - Но нали знаете, че жалостта е агресивно чувство. Освен това, в главата ви непрекъснато се въртят негативни мисли за него. - Знам, но нищо не мога да направя. Лошите мисли не ме оставят на мира. - Оказва се, че в подсъзнанието ви има твърде много агресия към вие и към вития син. Натрупвала се е години наред. И сега той ви демонстрира всичко това с грубото си поведение. А вие кой знае защо му се обиждате. Бих се изразил така: вашият син ви лекува. Опитайте се да видите в него свой учител и лекар. Запомнете златното правило: „Всичко, което хората около мен правят или произнасят на Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|