виза. Но това изобщо не ме разстрои. Не започнах да обвинявам консула, че е ограничил влизането на руснаци, украинци и молдовци в Гърция. Изглежда, за това е имало някакви причини. Реших да разбера как аз самият съм създал тези пречки. Преди това получих предупредителни сигнали, но не им обърнах внимание. Още преди да отида в посолството, ми позвъни брат ми. Казах му, че са ме поканили в Гърция, за да организирам семинар. -До Коледа там няма какво да правиш - каза ми той. - Замини след 15 януари. Същия ден гледах някакъв филм. Включих телевизора точно в този момент, когато главният герой във филма казваше: „Пътуването в чужбина се отлага.“ Обърнах се към своето подсъзнание. „Не бъди толкова припрян, не бързай - получих като отговор. - Имаш работа, която трябва да свършиш. Трябва да подготвиш поредната книга за отпечатване, да направиш касетата и още някои други неща вкъщи. Гърция ще почака.“ Успокоих се и продължих да се занимавам със своите ангажименти, но и да „стягам юздите“. След известно време получих сигнал за подкрепа. Излизам от печатницата, а насреща ми върви младеж. На якето му имаше надпис „Елада" (т.е. Гърция). „Гърция се приближава към мен“ - помислих си аз и го поздравих. След две седмици получих виза. Друг пример. Пътувах с колата си из града, а пред мен - страхотен автомобил „Опел", последен модел. На задното стъкло имаше надпис: „Измъчен съм от данъци“. „Е - помислих си, - виждал съм „На волана е Шумахер“, чел съм „Спирачките са измислени от страхливци“. Но такъв надпис досега не бях срещал." И в този момент ме прониза мисълта: „Днес е последният срок за подаване на данъчната декларация! А аз бях забравил за това!“ Благодарих на шофьора за напомнянето и обърнах колата към данъчната служба. А този случай ми разказа една моя пациентка: Веднъж пътувах в тролейбуса. Много хора. Напрегната атмосфера. Наближи моята спирка., а аз не можех да стигна до изхода. Вратите се отвориха, но не успях да изляза, тъй като пред мен стоеше мъж с голяма чанта. Нервно го побутнах, за да се отмести. А той ме удари силно в гърба и изкрещя след мен: „Къде си се помъкнала, глупачко! Едва не заплаках от обида. „Стар козел! - помислих си аз. - Какъв мъж си ти след като се отнасяш така с жените.“
www.spiralata.net 39 Докато гледах след заминаващия тролейбус, изведнъж си спомних вашите думи: „Ние самите създаваме всички ситуации в живота си.“ „С какво създадох тази ситуация ?“ - запитах се аз. И тогава си спомних. Със съпруга ми отдавна бяхме в конфликт и вече седмица не бяхме разговаряли. Дори започнах да мисля за развод. А тази ситуация в тролейбуса бе сигнал, знак за мен. Значи трябва да решавам ситуацията с добро. Иначе ще получа удар в гърба. Още един пример. -Валера - обърна се към мен жена ми, - помогни ми да разбера тази ситуация. Днес на пазара станах свидетел на неприятен разговор. Една жена се оплакваше на друга че майка й наскоро е починала и че сега й е много тежко сама. Дали това е знак за мен, че с майка ми ще се случи нещо. Много се тревожа. - Люда - казах й аз, - и аз съм бил в същата ситуация. В един и същ ден получих два знака наведнъж. Видях първия, когато трябваше да отида в магазина за домашни потреби, но по погрешка влязох през друга врата. А това се оказа зала за ритуални услуги. Представяш ли си, влизам, а пред мен - ковчег. В същия този ден срещнах и погребална процесия. Това вече е прекалено,