анализите на захарта на гладно показваха средно 7,3 ммол/л, което сочи доста стабилно задиабетика регулиране на кръвната захар. В края на тези първи три месеца
резултатите от АIС- теста, направен на 3 септември, показаха подобрение до 7,1. След това тя
повече не е правила тестаА1С, но нивото на захарта в кръвта и до днес продължава да се подобрява и показва средно 6,3
ммол/л, а това е сигурно доказателство, че следващият тест ще покаже значително подобрение.
Важно е да отбележа, че Сюзън постигна такова подобрение без помощта на инсулин или други лекарства и
вместо да спазва строга диета, се придържаше към същите нормални хранителни навици, като всички останали членове на семейството. Вярно, с едно изключение. Тя, а с нея и съпру- гата ми, се стараеха да се хранят навън още по-рядко от нас, макар че и ние го правехме най-много веднъж на 4-6 седмици дори преди да открият диабета на Сюзън. А след това се храним навън още по-рядко.
Преди седмица посетих сбирката на групата за взаимопомощ на
болните от диабет, където говори лекар,
бивш ендокринолог, който преди пенсионирането си няколко години е оглавявал отдела за диабет в местното управление на здравеопазването. Тема на лекцията му беше дегенерацията на нервната система при диабетиците, начини за нейното минимизиране и т. н. След сбирката му показах анализите на кръвната захар на дъщеря ми. Те изключително го заинтригуваха и той ги нарече феноменални.
Разпита ме и му казах, че Сюзън прилага програмата, която сме открили в книгата „Тялото жадува за вода". Когато попита
къде може да намери книгата, му дадох моята и той веднага я купи. Надявам се тази подробна информация за хода на болестта на дъщеря ми да се окаже полезна за научните ви изследвания. Сюзън охотно се съгласи да използвате тези сведения във вашите изследвания, както и в публикациите си. Огромна благодарност за помощта.
С уважение: Т.П.Сподели с приятели: 
