Увод
Според прогнозите на Световната туристическа организация търсенето на културно-познавателен туризъм до 2020 година ще расте с изпреварващи темпове в сравнение със средните темпове на растеж на туристическото търсене като цяло. Съгласно изследване на Европейската комисия 20% от туристическите пътувания в Европа са свързани с културно-познавателни мотиви, а 60% от европейските туристи се интересуват от посещение на културни паметници и обекти по време на своята ваканция.
Дългото и богато историческо развитие на българските земи обуславя наличието на множество културно-исторически обекти с висока общочовешка стойност и възможности за туристическа валоризация. Същевременно, България все още се развива и предлага предимно като дестинация за морски и планински рекреативен туризъм.
Несъмнено антропогенните туристически ресурси на страната са безкрайно разнообразни и атрактивни. Този факт, комбиниран с уникалността и неповторимостта на туристическите ресурси, е явна предпоставка за перспективното и приоритетно развитие на културно-познавателния туризъм в България. Абсолютно задължително е обаче тази реалност да бъде осъзната от отговорните за развитието на националния туристически отрасъл институции и организации. Само така, с помощта на професионалисти и необходимата държавна подкрепа и стимулиране, културно-познавателният туризъм би могъл да се превърне в приоритетен алтернативен вид туризъм за страната ни.
Обект на настоящото изследване са антропогенните туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България.
Предмет на настоящата димпломна работа е използването на гореспоменатите ресурси като база за планиране, организиране и реализиране на възможни културно-познавателни туристически маршрути и пътувания в Североизточния район.
Основна цел е формулирането на стойностни и конкурентоспособни културно-познавателни туристически маршрути, които биха постигнали успех, т.е. положителен финансов резултат, както на вътрешния, така и на международния туристически пазар.
Конкретните научно-изследователски задачи са както следва:
Да се разкрие същността и видовата диференциация на културно-познавателните туристически маршрути и пътувания;
Да се извърши анализ на антропогенните туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България, или по-конкретно на областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище.
Да се направят предложения за използване на наличните и благоустроени антропогенни туристически ресурси за реализиране на културно-познавателни туристически маршрути и пътувания.
Използваните научно-изследователски методи включват: обход и наблюдение на обектите, описание, научен анализ и синтез.
За нуждите на разработката са използвани както първични, така и вторични източници на информация.
Глава първа
Сподели с приятели: |