Тогава в небеса небесни ще възлезе той
с победа, тържествувайки през целия ефир
над свои врагове и твои; там ще разгроми
змията - княз на въздуха, през цялото й царство
в окови ще я повлече и там ще я заточи.
И тъй ще встъпи в славата сияйна, и отново
отдясно редом с Господа ще седне, извисен
над всички имена небесни.
Джон Милтън, Изгубеният рай [12.451-58]
превод проф. Александър Шурбанов
София: изд. "Народна Култура" 1981
Нашият Господ Исус Христос, Който пое върху Себе Си да умре за всички, протегна ръцете Си не някъде към земята надолу, а нагоре във въздуха, за да може Спасението извършено на Кръста да бъде показано на всички хора навсякъде: унищожавайки дявола, който действува във въздуха: и за да освети пътя ни към Небето, и да го освободи.
Св. Атанасий, Писма [xxii]
8 – ИДВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО
Адам беше създаден цар. Той трябваше да покорява земята и да владее над нея. Неговото царуване, обаче, не беше абсолютно: Адам беше подчинен владетел, цар (княз) под Бога. Той беше цар само защото Бог го създаде като такъв и му заповяда да владее. Божият план беше Божият образ да владее света под Неговия закон и върховна власт. Докато Адам беше верен на своите пълномощия, той можеше да владее над земята.
Но Адам не остана верен. Незадоволен от това да бъде зависим владетел по Божия образ, прилагащ Божия закон към създанието, той искаше автономия. Искаше да бъде свой собствен бог, да прави свой собствен закон. За това престъпление на бунт той беше изгонен от Градината. Но както видяхме в предшестващите глави, това събитие не осуети Божия план за господство чрез Неговия образ. Вторият Адам, Исус Христос, дойде, за да извърши задачата, с която Първият Адам не успя да се справи.
В целия Стар Завет пророците постоянно очакват време, когато определеният от Бога Цар ще дойде да седне на престола. Един от Псалмите, най-често цитирани от новозаветните автори, показва как Богът Баща казва на Своя Син, Царя:
Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство,
И земните краища за Твое притежание.
Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд. (Псалм 2:8-9)
Пророците показват ясно, че както Адам, бъдещият Цар ще царува над целия свят (не само над Израел):
Той ще владее от море до море,
И от Реката до краищата на земята.
Пред Него ще коленичат жителите на пустинята;
И неприятелите му ще лижат пръстта. . . .
Да! Ще му се поклонят всичките царе,
Всичките народи ще Му слугуват. (Псалм 72:8-11)
Бог показа на Данаил кратко изложение на историята, в която една висока статуя (представляваща четирите империи на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим) е съборена и строшена от камък; “и камъкът, който удари образа, стана голяма планина и изпълни цялата земя” (Данаил 2:35). Значението на това видение е възстановяването на Едем под Царя, както Данаил обяснява: “В дните на онези царе [т.е. по времето на Римската империя] небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тези царства, а само то ще пребъдва до века” (Данаил 2:44). Христос, Вторият Адам, ще изпълни задачата, определена за Първия Адам, правейки Святата Планина да порасне и да обхване целия свят.
Сподели с приятели: |
