За управление качеството на атмосферния въздух

SW SE

S

Добивът и обработката на скално-облицовъчни и инертни материали е един от водещите отрасли на промишлеността в региона. В кариерите по р. Лепеница и р. Ябланица се добиват мрамор, варовик, ломен камък и облицовъчни плочи.

• 
  Дървопреработването е водещ отрасъл за региона. На територията на общината работят над 250 дървопреработвателни предприятия и фирми за дърводелски услуги – “Даяна-91” АД, “Видичи Ник” ЕООД, “Кронос ООД, “Мебелина” ООД, “Александър Кл-А. Лачев” ЕТ и др.
  

• 
  Добивът и обработката на мрамор – “Чепино” ЕАД, “Минерали-М” ООД.
  
• 
  Машиностроене – ВСК “Кентавър-ЗММ” АД, “Роботика” ООД.
  

• 
  Химическа промишленост – Представлява се основно от “Кристал” АД - единственият на Балканския полуостров химически завод за производство на колофон, фуранови смоли, терпентин, светъл прахообразен колофон, разтворители, клей и пр. - продукти с висока оценка за качество на редица международни изложения; “Меркона” ЕООД.
  

• 
  Хранително-вкусова – хлебопроизводство и сладкарство, млекопреработвателни и консервни предприятия, и цехове за безалкохолни напитки: “Мибела” ООД, “Акварекс” АД, “Хмела” АД, “Булхобс-90” АД, “Бони оборот” ООД.
  
• 
  Лека промишленост – “Димана” АД, “Теотекс” ООД, “АРА” ЕООД, “Сутекс” ООД, “Стара река” АД, “Сирма” АД.
  

• 
  Пътна мрежа – Гъстотата на пътната мрежа е около 41 км/100 км². Общината се обслужва от добре развита пътна мрежа: София (Пловдив, Пазарджик) – Велинград – Юндола – Якоруда – Разлог – Симитли (македонска, гръцка граници) – Благоевград – София; Пещера – Батак – Ракитово – Велинград; Септември – Велинград – Сърница – Доспат – Гоце Делчев – гръцка граница.
  
• 
  Железопътна мрежа – ниска гъстота на ЖП мрежа за общината 0.3 км/1000 км². На територията на общината минава около 30% от трасето на теснолинейната ЖП линия Септември – Велинград – Добринище с обща дължина 142 км.
  
• 
  Телефонна плътност – средно за общината плътността е ниска – около 240 телефонни поста на 1000 жители. Велинград има висока плътност, но не и селата на общината.
  

	1996 г.	1997 г.	1998 г.
Общински бюджет – общо	464518	3604711	4614000
Общински бюджет от собствени приходи	172782	1297495	2044000
Такса “смет”	7800	23784	68000
Общо сметопочистване	16301	128458	317000
Озеленяване	5651	40914	110000

Изразходваните средства от общинския бюджет за дейности по опазване на околната среда нарастват прогресивно от 4.7% - 1996 г., 5.7% - 1997 г. до 9.2% - 1998 г.

Общо за озеленяване през 2002 г. са изразходвани 185802 лв.

Общинските съветниците взеха решение и за създаване на фонд “Благоустройство на територията”.

Състояние на общинския фонд за опазване и възстановяване

на околната среда (в лева)

	Приходи	2000 г.	2001 г.
	Постъпления от приватизация	8251.42	63011
	От лихви по депозити	17.96	85
	Други приходи	430.56	2259
	Наличност на 01.01.	5347.53	10020.32
	Общо приходи към 31.12.	10020.32	75375
Разходи
	За еко-мероприятия	1949.44	30200.19
	За научно-техническа дейност	1433.10	10554
	За просветна и пропагандна дейност	644.61	250
	Общо разходи	4027.15	30200.19

Одобрена е приходно-разходната план-сметка на Общинския фонд за опазване на околната среда зa 2003 г. Приходите възлизат на 72 840 лв., а разходите на 71 124 лева. Най-големият приход е 60 000 лв. - 5% от приватизацията, а най-големият разход е 28 000 лв. за депото за отпадъци.

Гъстотата на населението във Велинградска община е 54.2% жители/км² (1998 г.), показател по-нисък от средния за Пазарджишка област – 71.6% жители/км². Териториалното разпределение на населението е неравномерно. То е концентрирано в гр. Велинград и в по-големите населени места в общината: Драгиново, Сърница и Света Петка.

Разпределението на населението по етническа принадлежност установява трайна тенденция към увеличаване дяла на българското население спрямо останалите етноси и групи: българомохамедани, цигани и др., населяващи Велинградска община. В последните десетилетия този дял е над 90%.

Преобладаващата заболеваемост на населението в региона се очертава, както следва:

• 
  Сърдечно-съдови заболявания;
  
• 
  Болести на дихателната система;
  
• 
  Болести на кръвта и кръвотворните органи;
  
• 
  Социално-значими заболявания.
  

Община Велинград е сред общините с голяма безработица – средно за 2002 г. – 34.93%. Не разполагаме с данни за средните месечни доходи на населението, но високият процент на безработицата налага констатацията, че е е доста под средния доход за страната ни.

Всички тези структурни единици участват при определяне стратегията и политиката на общинското ръководство по отношение на околната среда. Работещите специалисти в областта на екологията имат добра професионална подготовка и вземат пряко участие в обсъждането, изготвянето и утвърждаването на местната нормативна уредба за опазването на околната среда в съответствие с екологичното законодателство.

Зам. кмет

Дирекция “Инспекторат”

Екология – гл. инспектор

Специалист по горско и селско стоп. и екология

Приета е Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, в която в самостоятелни раздели се третира поддържане на чистотата и опазването на общинските зелени площи.

Налице е обмен на информация и тясно взаимодействие на общината с РИОСВ – Пазарджик, местните структури на ХЕИ, Горските стопанства в региона, структурите на Гражданска защита и РСПБ.
2.7. Услуги, предоставяни от общината, свързани с опазване на околната среда
2.7.1. Третиране на отпадъците
Фирма “Стройком” ЕООД – Велинград извършва организирано сметосъбиране, извозване и складиране на отпадъците върху площадките на депата в общината и поддържа чистотата в населените места.
2.7.2. Озеленяване и чистота в населените места
Поддържането на общинските зелени площи се извършва съгласно изискванията на чл. 41 и чл. 53 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред. Услугите по чистотата в населените места са идентични с т. 2.7.1.

2.7.3. Водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадните води

“ВКТВ” ЕООД – Велинград е фирмата, която експлоатира и поддържа съоръженията за снабдяване с вода и канализационните системи. Поради голямата дислоцираност на населените места и предимно планинския релеф, водоснабдяването на всяко селище е свързано с много инвестиции. Недостатъчни са и средствата за завършване на канализационната система.

Мобилната автоматична станция (МАС) към Регионална инспекция – Пловдив е извършила замервания на атмосферния въздух в община Велинград в 8 пункта за периода май – декември 2002 г. по показателите: CO, O₃, SO₂, NO, NO₂ и нетоксичен прах. Няма констатирани превишавания на ПДК! Досегашният опит от непрекъснати измервания на автоматичните станции показа, че има големи недостатъци по отношение качественото осигуряване на измерванията поради различни причини: липса на резервни части, липса на преносими стандарти за калибриране и т. н.

Краткосрочните норми и съответните горни/долни оценъчни прагове са комбинирани с много малък брой допутими превишения на година. Контролирането на превишаването, съответно непревишаването (спазването/неспазването) на тези норми е възможно само чрез непрекъснати измервания с непрекъснато работещи анализатори в ръчни станции. Крайните и окончателни резултати за оценката на КАВ трябва да се дават от непрекъснати измервания, отличаващи се с високи проценти на времевия обхват и на регистрираните данни. Такъв тип замервания на територията на община Велинград на са извършвани, съответно липсват данни за такава оценка. Допълнители измервания по всички показатели на атмосферния въздух, за които липсват данни би означавало още една година замервания.

В “Атлас на околната среда на Република България” няма данни за атмосферно замърсяване в района на Велинград. Също и в “Бюлетините” на НЦОСУР към МОС няма данни за критични замърсявания на въздуха в общината. Липсват данни и за фоновото замърсяване по компоненти, което не позволява изготвянето на цялостен анализ за състоянието на атмосферния въздух в региона.

Община Велинград е включена в списъка на районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми (Наредба № 7) – нетоксичен прах и фенол.

Замърсяванията са констатирани в следните случаи:

• 
  По поръчка на община Велинград за периода юни - декември 1994 г. са правени замервания на атмосферния въздух от Лабораторията към РИОС Пазарджик за 3 пункта в промишлената зона на града и за 3 пункта в жилищната част. От анализа на заключителната информация за състоянието на атмосферния въздух се установява, че се превишават нормираните ПДК по показателите: нетоксичен прах (от 1 до 3.6 пъти над ПДК) и фенол (от 1.2 до 3.3 пъти над ПДК).
  

• 
  По повод постъпил сигнал от община Велинград за наличие на фенол в атмосферния въздух са правени изследвания на 05. и 06.07.2002 г. от МАС към Регионална инспекция – Пловдив.
  
• 
  Резултатите от пробонабиранията и ФХА на атмосферния въздух от МАС към Регионална инспекция – Пловдив по показателите фенол и сяроводород в два пункта – училище “В. Левски” и “Хлебозавод” на 24.08. и 05.10.2002 г. също констатират превишаване на ПДК за фенол от 1.3 до 5.1 пъти.
  

• 
  Като постоянни източници на емисии за района на община Велинград могат да се посочат:
  

• 
  Транспортът на МПС;
  

Градоустройствените решения на транспортната схема създават препоставки за неравномерно натоварване в част от жилищните квартали. Още повече, поради липсата на околовръстен път за целия град, голяма част от транспортния трафик, вкл. тежкотоварни МПС преминават през града. Като общо за града интензивността на наличните пътни артерии е средна.

При работа на автомобилните двигатели се отделят: въглеродни и азотни окиси, въглеводороди, оловни аерозоли, алдехиди и сажди. Запрашаване на въздуха се наблюдава през летния сезон и почивните дни, когато курортния град е най-посещаем. Обхватът на замърсителите се локализира по най-натоварените шосета и улици – предимно бул. “Съединение” и изходните пътища за Сърница и Юндола. Очертаните зони на замърсен въздух се обясняват с изпускането на вредни газове от предимно тежкотоварни и леки автомобили, обслужващи големите почивни станции, хотели и частни жилищни сгради. Лошите и неподдържани пътни артерии, от една страна и от друга страна недоброто техническото състояние на транспортните средства са предпоставка за влошаване на атмосферната обстановка. Емисиите на прахови частици от сухопътния транспорт се причиняват от директните емисии от отработените газове на автомобилите, износването от гуми и спирачки и повторното суспедиране на прахта по пътя.

Голям проблем в настоящия момент е липсата на достатъчно паркоместа, особено в дните на пиково натоварване. В такива случаи за паркинг се ползват пътни платна, тротоари и зелени площи, което допълнително влошава пътната обстановка.

• 
  Битовото отопление;
  

Горивните инсталации емитират в атмосферата твърди частици и вредни газове, чиито количества зависят от природата на изгаряните горива, уредите, в които се извършва горивния процес, и условията, при които той протича. В община Велинград най-употребявани горива са дървата, ел. енергията и нафтата. Горивните инсталации на индивидуалните жилищни сгради и масивните обществени сгради, които нямат локални отоплителни системи употребяват най-често дърва и ел. енергия за отопление и битови нужди.

В посочената по-долу справка за консумацията на горива няма данни за количествата нафта и мазут. Представителните административни и здравни обекти, хотели и почивни домове, които имат местни отоплителни инсталации, работещи с нафта и мазут се снабдяват с директни доставчици и се отчитат индивидуално на статистиката. Не разполагаме с точни данни за консумираните количества горива, поради което не може да се прогнозира по изчислителен път емисиите на замърсяващи вещества, ето защо ще направим анализ на природата на употребяваните горива и типа на горивните инсталации.
Справка за количествата горива изгорени в битовия сектор за община Велинград

	Година	Въглища (тон)	Дърва (м3)	Газ пропан бутан (тон)
	1997	5890	5376	55
	2000	1506	12595	824
	2001	624	5365	11.5

Очевиден е превесът на употребата на дърва за региона. При изгарянето на дърва във въздуха се отделят нетоксичен прах, сажди и летливи вещества. Съдържанието на пепел в дървата варира от 0.5 до 0.3 %. Когато са сухи, дървата съдържат около 85 % летливи вещества. Ако не се осигури пълно изгаряне в горивната камера, възможно е с димните газове да се емитират сажди. Средните емисии на твърди частици от битовите горивни инсталации при използване на твърдо гориво са 100 г. на кг изгоряно гориво.

Замърсяването на въздуха от течните горива се дължи на съдържащата се в тях сяра, те практически не съдържат пепел. При горенето сярата образува серен двуокис, една минимална част от който се окислява и превръща в серен триокис, който на свой ред може да взаимодейства с водните пари и да образува сярна киселина. Средните емисии на серен диоксид от битовите горивни инсталации при използване на течно гориво са 20 г. на кг изгоряно гориво. Количеството на серния триокис е 3-4% от общото количество на изгорената сяра. То е толкова по-малко, колкото горенето се извършва при по-малък излишък от въздух и намалява особено бързо, когато този излишък е под 5 %. Средните емисии на серен триоксид са 1 г. на кг изгоряно гориво.

Алтернатива на замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества от изгарянето на течни горива е употребата на нискосерниста нафта. Описаните инсталации употребяват точно такова гориво – нафта и мазут със съдържание на сяра 0.3%.

Котелните инсталации и горивните апарати, в които се извършва изгарянето на дървата и нафтата са стандартни конструкции, пуснати в експлоатация по одобрени проекти. Изчисляване разпространението в атмосферата на вредни вещества, съдържащи се в отпадъчните газове се извършва съгласно:

• 
  “Инструкция за изчисляване на разпространението в атмосферата на вредните вещества, съдържащи се в отпадъчните газове” – КАБ, кн. 5/1978г. на БСА – за обекти пуснати в действие до 1998 г.
  

• 
  “Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрациите на замърсяващи вещества в приземния слой” утвърдена от МОС, МРРБ и МЗ, и публикувана в бр. 7/8 от 1998 г. на БСА. Изчисленията са направени по Методиката “PLUME” - за обекти в експлоатация след 1998 г.
  

Котелните инсталации и горивните апарати, които са обект на изследване са отоплителни, предимно с малка и средна мощност до 500 kw. От опит е доказано, че за такъв тип инсталации съществува един оптимален дебит на течно гориво, който е един и същ, както при непрекъсната, така и при периодична работа на котлите и позволява да се постигне максимална ефективност на работа без образуването на неизгорели вещества. Емисията на твърди вещества е минимална, когато горивната дюза е регулирана да осигурява около 80 % от номиналната мощност на котела независимо от това, дали той работи периодично или непрекъснато (такъв е режима на работа при разглежданите инсталации).

От направения анализ на природата на горивата, които се използват в община Велинград и типа на инсталираните горивните апарати, може да се направи заключение, че отделяните емисии не натоварват наднормено околната среда.

Обхватът на емитираните замърсители е локализиран около източниците (комините) на цитираните обекти.

• 
  Промишлени инсталации и производство на топлинна енергия (ПКЦ);
  

Резултатите от цитираните по-горе замервания на атмосферния въздух от РИОСВ – Пазарджик показват наличие на локално замърсяване с фенол (до 2 пъти ПДК) в жилищната част - пункта в уч. “В. Левски” и в промишлената зона - до “Юндола-91” ЕООД по показателите нетоксичен прах (от 1 до 3.6 пъти над ПДК) и фенол (от 1.2 до 3.3 пъти над ПДК). Източници на замърсяването са предприятията “Кристал” АД и “Юндола-91” ЕООД.

• 
  Проблемът на замърсяването с фенол от “Кристал” АД е анализиран обстойно в разработения “Доклад за Оценка на въздействието върху околната среда на “Кристал” АД – 1997 г. Заложените мерки в Програмите за привеждане в съответствие с нормативните уредби все още не са изпълнени. Констатацията (препоръката) на авторите, която се отнася за преминаването към херметизирани системи за дозиране и пълнене на реакторите с материали ще доведе до значително намаляване емисиите на фенол - също не е реализирана.
  
• 
  Дървопреработвателните предприятия са другите производствени източници на замърсяване на атмосферния въздух предимно по показател нетоксичен прах. Замърсяването има локален характер, в границите на работните площадки и не оказва влияние върху качеството на въздуха в района.
  
• 
  В последните години, независимо от многократно организираните комплексни проверки, нараства значително броя на незаконните дърводелски, шивашки, за преработка на мрамор и др. цехове и работилници в община Велинград. Масова практика е упражняване на производствена дейност без разрешителна документация, без трудови договори. Това създава предпоставки за безотговорно и несъзнателно участие в производствения процес, предизвикване на аварии, пожари и трудови злопулуки. Общината е заинтересувана да намери стимули за облекчаване тромавите процедури по узаконяването на тези обекти и привеждането им в съотвтствие с нормативните уредби.
  
• 
  Други източници на неорганизирани емисии (предимно на нетоксичен прах) в промишлеността са товарно-разтоварните дейности на насипни материали, негоривните източници като строителство и каменодобив. Този тип замърсяване също има локален характер – площите около източниците. Вътрешно-ведомствения контрол в обектите и материалната заинтересуваност на работещите е най-ефективния механизъм за недопускане на подобни замърсявания.
  

• 
  Други източници на атмосферни замърсители в община Велинград са:
  

• 
  Горските и селскостопански пожари, а така също и безразборното палене на битови отпадъци.
  

Предизвиканите от човека горски пожари, изгарянето на стърнищата и неконтролираното изгаряне на битовите отпадъци са причина за емисии на разнасяна от вятъра прах от почвата, CO, SO₂, NO и др. Няма методика, която да определя количеството и обхвата на замърсяването, при евентуални аварии и бедствени случаи, възникнали вследствие на палежите. Разпространението на замърсителите е в зависимост и от съответната метеорологична обстановка.

Консултативния съвет по охрана на горите, областния управител, община Велинград и всички ангажирани по темата институции упражняват съответния контрол, но тези действия не са в състояние да преустановят “мафиотските” палежи на горски масиви.

Във връзка с ефективното прилагане на Наредба № 1 за поддържане на обществения ред е необходимо община Велинград да въведе икономически механизъм за стимулиране активното участие на населението.

• 
  Миризмите- Вероятен замърсител на въздуха са миризмите, които се отделят при:
  

• 
  Почистването на канализационната мрежа от тинята и извършване на профилактичните мероприятия - от разлагането на органичните вещества се отделят мирисните носители: амини, метан, амоняк, сероводород и др.
  

• 
  спиращите и потеглящи автомобили, и от евентуалните изпаренията на бензина в района на бензиностанциите - неприятни миризми се отделят от изгорелите газове на МПС. Миризмите от бензина се локализират на територията на съответния обект чрез поддържане на зелените площи.
  

По другите показатели: CO, O₃, SO₂, NO, NO₂ и нетоксичен прах в града няма констатирани превишавания на ПДК.

Състоянието на атмосферния въздух в община Велинград е много добро, няма установено наднормено замърсяване по смисъла на данни от извършени замервания съгласно нормативните актове (Наредба № 7, Наредба № 9, Директивите).

В Приложение II към Програмата за управление КАВ са представени всички протоколи с резултатите от замерванията на атмосферния въздух в община Велинград.

Чепинската река е най-големия водоизточник за района. Тя извира южно от Аврамова седловина и захранва най-забележителното езеро “Клептуза” с дебит 540-1180 л/сек.

Разломно-дренажната зона на басейна се проследява до западния бряг на Чепинската котловина, долината на река Чепинска и северния ръб на Родопския масив. В границите на тази зона се обособяват 6 термоминерални находища: Чепино, Лъжене-1, Лъжене-2, Каменица, Драгиново и Варварски бани. Водите на първите две находища са по-нови. Басейнът е с класически и уникален характер. Класически поради това, че в него се проявява почти цялата естествена хидро-гео-химична гама на силитните акрототермии и уникален поради огромните си ресурси и необикновеното им съсредоточаване в една малка територия. Половината от водите се групират в Чепинското находище, като те имат сравнително ниска радиоактивност.

Минералните води на Велинград по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите от Хисаря, Баня и Наречен. Сходни са и минералните води със Красново, Костенец, Добринище, Елешница, Белчински бани и др. Това е една от основните предпоставки Велинград да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт.
3.2.3. Питейни води
Природният състав на питейните води в община Велинград отговаря по физико-химични показатели на изискванията на БДС 2823-83.

Всички водоизточници с по-значителни дебити са включени в експлоатацията на водопроводната мрежа в община Велинград гравитачно или с помпени станции и водоеми.

Питейното водопотребление на гр. Велинград е в количества около 450 л/сек. Основните водохващания за града са:

• 
  Извори Легоринец и Острец;
  
• 
  Водата от деривация Бистришка и извор “Мократа пещера”;
  
• 
  Изворите “Сухата лъка” и “Клептуза” захранват гравитачно водопроводната мрежа в най-ниските части на града.
  

Няма Пречиствателни станции за битово-фекалните води в населените места на общината. Производствените отпадни води заустват условно чисти в повърхностни водоприемници, около 80% от тях се пречистват в локални пречиствателни съоръжения.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води, в които заустват отпадните води от региона се осъществява от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). През различни периоди са включвани по два пункта за контрол и опазване чистотата на повърхностните води в р. Чепинска и на р. Доспатска. Подземните води са наблюдавани при Клептуза и Кремъчна баня. Основните констатирани замърсители са: амоняк, нитритен азот, фосфати, детергенти и по показателя БПК. Главните източници на замърсители са промишлените обекти и ДТБО.

“ВКТВ” ЕООД – Велинград е фирмата, която експлоатира и поддържа съоръженията за снабдяване с вода и канализационните системи.

• 
  Строителните отпадъци са 1409 тона, генерирани предимно от “Чепино” ЕООД, фирми и населението;
  

• 
  Производствени неопасни :