Под понятието “автоматично управление”

В съвременните системи процесът на автоматично управление включва алгоритми за самонастройка, адаптация към изменения, които могат да възникнат както вътре в обекта на управлението, така и вън от него (в околната или производствена среда), елементи на самоорганизация и т.н.

Често пъти, в литературата и в инженерно-внедрителската дейност, термините “регулиране” и “управление” се използват като синоними. Това е неправилно и не отговаря на новото съдържание, с което са наситени тези понятия. От казаното до тук са вижда, че понятието “регулиране” е с по-малка степен на общност от колкото понятието “управление”. В определени случаи процесът на управление включва в себе си един или няколко процеса на регулиране, докато обратното е невъзможно. На базата на изложеното следва, че САР могат да се разглеждат като частен случай на САУ.

Развитието на кибернетиката, системния анализ, синергетиката и изкуствения интелект през последните години разшириха още повече съдържанието на понятието “автоматично управление”. Днес това понятие се разглежда като комплексна организация за ефективни въздействия върху обекти на управлението с най-различна физическа природа, структура и предназначение с цел постигане оптимални(в определен смисъл) резултати, като при това се отчитат не само техническите, но и икономическите, социалните и политически фактори.[1, с.....]

От уравнението се вижда, че всички конкретни величини, които характеризират различните процеси, могат да се отнесат към две основни категории. Величината y(t) е изходната величина на обекта. Тя характеризира вътрешния му режим и може да се отнесе към качествените величини, т. е. определя качеството на протичащия процес. Величината u(t) характеризира енергийния носител — потока материал или енергия. Тя определя процеса в количествено отношение. Величините y(t) и u(t) се свързват в едно уравнение посредством параметъра an.и bm Протичането на процесите в подобни обекти се определя в качествено и количествено отношение от параметъра на обекта. Той е свойствен само за определен обект, следователно процесите в различните обекти ще протичат по различни начини неза висимо от това, че законът ще бъде един и същ. Обектите са място, където се осъществява физическо или химическо преобразуване на веществата или различните видове енергии, които да наречем с общото понятие агенти. В почти всички обекти се натрупва известно количество от агентите, протичащи през тях В промишлеността има много примери на обекти, притежаващи голяма акумулираща способност. Така например в един енергиен топлинен обект колкото повече е количеството запасена енергия в топлоносителя, толкова по-малко е влиянието на смущаващите фактори, като изменение на количеството на горивото, топлоотдаването и т. н., обаче и толкова по-бавно се изменя режимът, т.е. процесът е инертен. Същото се отнася и за една обикновена електрическа верига, съдържаща определена индуктивност, характеризираща акумулиращата способност. Сравнително голямата индуктивност на обекта означава, че в стационарен режим запасът на енергия е голям. Такъв обект във време на преходните процеси е инертен. Промяната на неговото вътрешно състояние е свързана с обмен на големи количества енергия, за което е необходимо време. Много нагледен е примерът с воден изравнителен (акумулиращ) резервоар. Колкото е по-голям обемът на резервоара, толкова по-малко се влияе нивото на течността от разхода или прихода. Акумулиращата способност на обектите е свързана със запасяване в самия обект на определено количество материал или енергия. При стационарен режим съществува баланс на материалните и енергийните потоци, постъпващи и напускащи обекта. При нарушаване на баланса започва да се променя определена величина, която характеризира акумулиращата способност на обекта. Между скоростта на изменение на тази величина и акумулиращата способност на обекта съществува обратно пропорционална зависимост.