Закон по време и място

Ред за разглеждане на предложението -

Изтегляне 455.01 Kb. страница 104/120 Дата 02.04.2022 Размер 455.01 Kb. #113999 Тип Закон

Навигация на страницата:

• Основания за прекъсване на изпълнението - Чл.447.
• Орган, който прекъсва изпълнението - Чл.448. (1)
• 1 Теория на криминалистическата идентификация.

Ред за разглеждане на предложението - Чл.446. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на наказанието в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. (2) Определението на съда може да се обжалва в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и втора. (3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото. (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се правилата на раздел I от тази глава. Прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода Основания за прекъсване на изпълнението - Чл.447. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато: когато осъдената роди в затвора или поправителния дом - докато детето навърши 1 година; 2. при изключителни причини от семеен или обществен характер - за не повече от три месеца; при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му; 4. за явяване на изпит в учебно заведение - до десет дни. Орган, който прекъсва изпълнението - Чл.448. (1) Изпълнението на наказанието се прекъсва от окръжния прокурор по местоизтърпяването му. (2) Предложение за прекъсване може да прави и началникът на затвора и на поправителния дом. 1 Теория на криминалистическата идентификация. В процеса на разследване твърде често се налага да се установява и доказва връзката на дадено лице или предмет с местопроишествието или друг обект. Това може да се постигне чрез различни начини в процеса на разследване. Най-прекия начин за установяване и доказване на тази връзка е идентификацията. Възможно е да се наложи идентификация на извършителя, на използваните от него предмети или на труп с неустановена самоличност. Това показва широкото приложение на идентификацията в следствената и експертната практика. Понятието идентификация идва от латинската дума “идент” която означава тъждествен. Да се идентифицира даден обект означава да бъде отъждествен чрез неговото отражение. Три са необходимите условия за да бъде идентифициран даден обект: обектът да притежава индивидуални свойства. Всеки обект от матариалния свят включително и предметите, които са продукт на серийно произвоство имат индивидуални свойства, които най-ярко се проявяват в неговият микрорелеф. Криминалистиката се интересува от всички форми на отражение на човешката индивидуалност: папиларни; зъбна структура; релеф на устни и уши; почерк, писмена реч; миризма, глас; говор, външни признаци. относителна устойчивост на индивидуални свойства на обекта – всички обекти от материалния свят се изменят непрекъснато. Обектите които претърпяват бързи качествени изменения непредставляват особен интерес за идентификацията, защото са различни през кратки интервали от време. От идентификационна гледна точка интерес представляват онези обекти, които през сревнително дълък период запазват основни черти на своята индивидуалност / човек се променя /, но това не е пречка за неговото идентифициране. взаимодействие на обекта с обкръжаващата го среда. Това е необходимо условие за отражение на обекта в материалната среда или човешкото съзнание чрез които може да бъде идентифициран. Основен метод, които се използва при идентификацията е метода на сравнението. В процеса на идентификацията се сравняват обекти, които подлежат на идентифициране /лице, предмет/ и неговото отражение /в човешкото съзнание или в следите/. В зависимост от естеството на отражението на обекта разграничаваме следните форми на идентификация 1/ чрез материалното отражение на обекта се осъществява, чрез дактелоскопични, почеркови и други експертизи 2/ чрез отражение на обекта в човешкото съзнание – тя се осъществява чрез следствено и оперативно разпознаване 3/ постановяване на цялото чрез неговите части – когато в резултат на отчупване, разкъсване или срязване даден обект бъде разделен на части, чрез тяхното съпоставяне е възможно да се установи, че са предтавлявали едно цяло. Обект на сравнение са признаците, които са съществували до разделянето на обекта на части и признаци, които са възникнали в резултат на неговото разделяне. 4/ идентификация чрез описание на признаците /пример – идентифициране на неизвестен извършител чрез словесен портрет/. Не винаги е възможно непосредствено да се сравняват обекта и неговото отражение. Не възможно е напремер да се сравнява вътрешната повърхност, на цефта на огнестрелното оръжие със следите, които са образувани от тази повърхност върху коршума. В такива случаи се използват сравнителни образци. Те са материални аналози на следите, но за разлика от тях са със известен произход. Сравнителните образци се разграничават на три основни вида А/ свободни – възникват независимо от престъплението и неговото разследване /писма, записи и др/ Б/ условно свободни – възникват във връзка с разследването /писмени обяснения на обвиняемия/ В/ експериментални – създават се специално за целите на идентификацията /писане на текст под диктовка/. Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели: