I.Oснование за разработване

I.Oснование за разработване

При изпълнение на гореизложеното и във връзка със задължителната паспортизация на сградния фонд в България и Наредба 16/2008 г., новите промени в Закона за енергийна ефективност, чл.16, е необходимо всеки държавен и общински обект да вземе необходимите енергийни мерки - енергиен одит и последващи от него мерки, като за обектите с над 1 000 м2 разгъната застроена площ (РЗП) законовите условия са задължителни. Изготвянето на общински програми и изпълнение на проекти за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е един от приоритетите на Европейския съюз за периода до 2020 г. Чрез устойчиви енергийни проекти и стратегии за тяхното изпълнение, кохезионната политика превръща екологичните предизвикателства като качеството на въздуха, изменението на климата и управлението на ресурсите, във възможности за регионално развитие посредством превръщането на градовете и регионите в по-атрактивни места за инвестиране и работа, повишаването на конкурентните регионални предимства и трансфера на иновации в областта на околната среда.

При положение, че на градовете и урбанизираните райони се падат 70% от цялото потребление на енергия в Европа, местните власти трябва да играят водеща роля в разумното използване на енергията. Реализирането на местни стратегии, планове и проекти за устойчиво управление на енергията трябва да се превърне в неотменно задължение за всички общини в Европа, защото това носи значителни ползи за местните общности. Чрез намаляване потреблението на енергия, общините намаляват разходите си за енергия, като спестените средства могат да бъдат инвестирани в други дейности, също така подобряват качеството на въздуха, стимулират местното развитие чрез използване на местни ресурси, а самите общини могат да бъдат признати за градове новатори.

II.Нормативна рамка

Действащите регулаторни изисквания за изпълнение на пакета от мерки за енергия и климат се обединяват със следните основни документи¹:

• 
  Директива 2009/28/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 април 2009г.;
  
• 
  Директива 2009/72/ЕО на Европейския Парламент и Съвета – от 13 юли 2009г.;
  
• 
  Енергийна стратегия на Република България до 2020г.;
  
• 
  Трети национален план за действие по енергийна ефективност 2013-2020г.;
  
• 
  Отчет за изпълнението на Втори национален план за действие по енергийна ефективност;
  
• 
  Национална дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015г.;
  
• 
  Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015г.;
  
• 
  Закон за енергийната ефективност;
  
• 
  Наредба № 16-1594 от 13.11.2013 г. за условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни характеристики и категориите сертификати;
  
• 
  Наредба №РД-16-1058 от 10 декември 2009г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите;
  
• 
  Наредба №РД-16-932 от 23 октомври 2009 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации по чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност и за създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях;
  
• 
  Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал.1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийните спестявания;
  
• 
  Удостоверение за енергийни спестявания съгласно Заповед №14-44/18.02.2010г.;
  
• 
  Заявление за издаване на удостоверение за енергийни спестявания съгласно Заповед №14-44/18.02.2010г.;
  
• 
  Наредба №РД-16-347 от 2 април 2009г. за условията и реда за определяне размера и изплащане на планираните средства по договори с гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради - държавна и/или общинска собственост;
  
• 
  Наредба №РД-16-301 от 20 март 2009г. за определяне на съдържанието, структурата, условията и реда за набиране и предоставяне на информация;
  
• 
  Наредба №РД-16-346 от 2 април 2009г. за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи;
  
• 
  Наредба№5 от 28 декември 2006г. за техническите паспорти на строежите;
  
• 
  Наредба №рд-16-348 от 2 април 2009г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, реда за получаване на информация от регистъра, условията и реда за придобиване на квалификация и необходимите технически средства за извършване на дейностите по обследване и сертифициране.
  
• 
  Извадка от Поименния списък на задължените лица по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за енергийна ефективност и стойностите на определените им индивидуални цели за енергийни спестявания.
  

1. Енергийна стратегия на Република България

• 
  Обезпеченост на енергоснабдяването;
  
• 
  Високо ниво на конкурентоспособност;
  
• 
  Изпълнение на изискванията за опазване на околната среда.
  

• 
  насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност при крайните потребители;
  
• 
  подкрепа, включително чрез държавни гаранции, на проекти за управление на потреблението, които имат значителен социален ефект;
  
• 
  насърчаване развитието на по-икономични от електрическата енергия възможности за отопление и подобряване на достъпа на населението до тях;
  
• 
  пренасочване на електрическата енергия към по-високотехнологични нужди на икономиката и намаляване на цената й чрез отлагане на скъпи инвестиции (изграждането на ефективни системи за газификация или топлофикация, изисква по-малко средства, отколкото изграждането на електрическа мощност за задоволяване на същото потребление);
  
• 
  премахване на изкривяванията при цените на различните видове горива и енергии за отопление, така че да се създадат действащи стимули за енергоспестяване от населението;
  
• 
  подобряване на ефективността в процесите на преобразуване на енергия;
  
• 
  насърчаване на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия;
  
• 
  намаляване на енергийните загуби.
  

2. 
   
   Изтегляне 0.94 Mb.
   
   Сподели с приятели: