Таблица 7. Качествени параметри с отклонения от Наредба № 9 и мерки/инвестиции за подобряване на качеството на питейните води съгласно Наредба № 9 и Наредба № 12 на обособената територия на «ВиК-Кресн

Таблица 7. Качествени параметри с отклонения от Наредба № 9 и мерки/инвестиции за подобряване на качеството на питейните води съгласно Наредба № 9 и Наредба № 12 на обособената територия на «ВиК-Кресна» ЕООД, гр. Кресна

• 
  Канализационни мрежи и съоръжения
  

Водният оператор „ВиК-Кресна“ ЕООД, гр. Кресна, доставя ВиК услуги на 7 селища в Община Кресна. „ВиК-Кресна“ ЕООД, гр. Кресна, стопанисва и експлоатира само канализационната мрежа на гр. Кресна, с. Долна Градешница, с. Сливница, с. Горна Брезница. В града има почти изцяло изградена канализационна мрежа. Всички съществуващи канали заустват директно в коритото на р. Струма. В момента все още няма изградена ПСОВ за третиране на отпадъчни води от гр. Кресна. В селата Влахи, Стара Кресна и Ощава няма изградена канализация.

В настоящия регионален генерален план е разгледана подробно канализационната система на гр. Кресна, като агломерация с над 2000 еквивалентни жители. За останалите селища в обхвата на ВиК дружеството е приложена информация в табличен вид, съдържаща данни за населението и броя на еквивалент жителите. Въз основа на събраните данни и определени прогнози за тези населени места са определени необходими инвестиции за съответните им канализационни системи.

Към регионалния генерален план е разработена и приложена подробна карта на обособената територия на “ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна, с означени агломерации, съществуващи и бъдещи пречиствателни станции за отпадъчни води, външни съществуващи и новопредвидени колектори, пунктове на заустванията, пунктове, в които се осъществява контрол на качеството на водите, както и някой природни особености

По официални данни на “ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна, степента на изграденост на канализационната мрежа в гр. Кресна е 93 %, а степента на присъединеност на населението към системата е 92% (към 2012 г.).

Общата дължина на изградената канализационна мрежа на гр. Кресна към 2012 г. по данни от „ВиК-Крена” ЕООД, гр. Кресна, е 17,6 км.

Основният скелет на канализационната мрежа на града е изграден от 3 главни колектора. Главен колектор І започва от моста на р. Струма. В началото на главния колектор се вливат отпадъчните води на с. Горна Брезница. Той пресича гр. Кресна, пресича главен път Е 79, ж.п. линия София – Кулата – 2 пъти. Колекторът е затлачен в участъка по ул. „Илинден” и при пресичане на главен път Е 79. След пресичане на главен път Е 79 Главният колектор минава по пешеходната пътека в парка. Този участък е изпълнен с обратен наклон и на практика не функционира пълноценно. Колекторът е изпълнен с различни по големина бетонови тръби от Ø300 до Ø1000мм.

Главен колектор ІІ зауства в Главен колектор І и е с трасе по ул. „Струма”. Колекторът е с дължина L = 1 275м, предвиден за отвеждането на битови и дъждовни води, изпълнен предимно с бетонови тръби с диаметри от порядъка на Ø300Б.

Главен колектор ІІІ зауства в р. Струма с трасе по ул „Антон Попов” и ул. „Огражден”. Колекторът е с дължина L=1 170м, предвиден за отвеждането на смесени води и изпълнен с бетонови тръби Ø300 – Ø500.

Второстепенната канализационна мрежа е изпълнена предимно с бетонови тръби Ø300, Ø400, Ø500. Една малка част е изпълнена от ПЕ тръби Ø315 – Ø600.

Село Сливница

В с. Сливница канализационната мрежа е изпълнена 90%. Дължината на канализационната мрежа е L = 4.5 км. Изпълнена е с бетонови и полиетиленови тръби от Ø300мм до Ø1000мм.

В с. Брезница канализационната мрежа е изпълнена 100%. Дължината на канализационната мрежа е L = 5.5км. Изпълнена е с бетонови и полиетиленови тръби от Ø300мм до Ø1000мм.

В с. Долна Градешница канализационната мрежа е изпълнена 85%. Дължината на канализационната мрежа е L = 5.5км. Изпълнена е с бетонови и полиетиленови тръби от Ø300мм до Ø1000мм.

В агломерациите, влизащи в обхвата на „ВиК-Кресна“ ЕООД, гр. Кресна, няма изградени канализационни помпени станции.

Съгласно изготвения от МОСВ Доклад за прилагане на изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населени места, агломерация Кресна попада в групата от агломерации с между 2 000 и 10 000 е.ж., за които няма осигурено пречистване на отпадъчните води. Към настоящия момент всички битови отпадъчни води от населеното място – гр. Кресна се заустват непречистени в р.Струма.

Qср.ден. до 973.0 м³/ден.

Qмакс.ч. до 92.3 м³/ч.

Qср.г. до 355 145 м³/г.

Определените в разрешителното емисионни ограничения за основните показатели на замърсеност са:

активна реакция рН = 6,0-9,0

ХПК = 125 мг/л = 121.6 кг/ден.

НВ = 60 мг/л = 58.4 кг/ден.

БПК₅= 25 мг/л = 24.3 кг/ден.

Утвърден е изборът на площадката на бъдещата ПСОВ-гр. Кресна. Тя е предвидена в поземлен имот № 005063, местност „Завоя" в землището на гр. Кресна. Същият е собственост на Община Кресна - публична общинска собственост и е пасище, мера по начин на трайно ползване. Към имота е присъединена площ от 4 380 м² от имот №005177 с начин на трайно ползване пасище, мера. Общата площ на площадката възлиза на 5 707 м², което място е достатъчно за разполагане на новата ПСОВ с всички необходими технологични съоръжения за пречистване на водите и третиране на утайките, обслужващите и технологични сгради, залесителен пояс с широчина 15 м по границите на площадката, както и свободно пространство. Площадката се намира на десния бряг на р. Струма на около 800 м южно от регулационната линия на града.

Тъй като гр. Кресна не разполага с пречиствателна станция за отпадъчни води, не се генерират утайки, които да изискват мерки за управлението им.

Индустриални канализационни съоръжения

Промишлените предприятия са длъжни стриктно да спазват посочените в съответното разрешително за заустване или в договора с ВиК оператора емисионни норми за качествата на отпадъчните им води. В този смисъл, всички предприятия, качествата на отпадъчните води на които не отговарят на изискванията, трябва да изградят локални индустриални пречиствателни станции или съоръжения за предварително пречистване на отпадъчните води,

1. Съгласно доклади от комплексни проверки на РИОСВ Благоевград, при дейността на дружеството „Енергоремонт-Кресна” АД се формират основно битово-фекални отпадъчни води, като в р. Струма се заустват само дъждовни води.

2. Съгласно доклади от комплексни проверки на РИОСВ Благоевград, при дейността на дружеството „Алт Ко” АД се формират само битово-фекални отпадъчни води, които се заустват в канализационната мрежа на гр.Кресна.
На базата на налични данни за характера на промишлените отпадъчни води и по експертна оценка са определени товарите от промишлените отпадъчни води за периоди, съответно 2008 – 2010 и 2014 – 2038 г. Броят на еквивалентните жители по БПК₅ от промишлеността е изразен чрез процент от общия брой е.ж. за ПСОВ.
Проблеми

Канализационната система на гр. Кресна е строена основно през 80те - 90те години на миналия век. Един от най-сериозните проблеми свързани с функционирането на канализационната мрежа на града е, че системата не работи правилно по време на дъжд. При дъжд се наблюдава подприщване на канализацията, наводнения на мазетата на някои къщи в по-ниската и централната част на града, задържане на вода на повърхността на някои улици, наводнения на централната част на града и на централния площад. Главните причини за това са:

• 
  Неправилно изпълена канализационна мрежа. На места тя е с обратен наклон, поради което се затруднява правилното функциониране на канализационната мрежа.
  
• 
  В определени места от канализационната мрежа няма достатъчна проводимост. Канализационната мрежа е изпълнена с малък диаметър например Ø300. В този участък се заустват допълнителни отпадъчни битови води.
  
• 
  В масовия случай решетките на дъждовната канализация, както и дъждоприемните шахти на смесената канализация са затлачени, запълнени са с кал и други отпадъци. На места липсват и самите решетки. Това е основен проблем за високата част на града, тъй като каналите немогат да поемат максимално вода при дъжд. Поради това водата се стича повърностно в по-ниската централна част на града, където попада в зоната със смесена канализация. Тази част от мрежата не е оразмерена да поема и тези водни количества.
  
• 
  По трасето на така изградената канализация няма изпълнени дъждопреливници, чрез които да се облекчава работата на канализационната мрежа.
  

Канализационната система на града е изпълнена от бетонови тръби. С течение на годините бетоновите тръбите са абразирали в следствие на механичните примеси от дъждовните води и недоброто качество на бетона, което е влошило механичните и хидравлични показатели на тръбите. Връзките на бетоновите тръби са остарели, а на много места са разрушени. Бетоновите канализационни тръби са физически и морално остарели и износени.

Така изградената канализация не е технически издържана, което от своя страна е предпоставка за създаване на трудности при експлоатацията, поддръжката, ремонта и реконструкцията. Състоянието на канализацията може да се оцени като незадоволително (Таблица 10).

Таблица 10. Проблеми, свързани с канализационните системи в агломерациите в обхвата на „ВиК-Кресна” ЕООД, гр.Кресна.

Съгласно прогнозите на Консултанта за периода 2014/2038 г. ПСОВ трябва да се предвиди с капацитет 4 282 е.ж. и без отстраняване на биогенни елементи. Не е необходим и ОВОС - Решение № БД -19 - ПР/2009 на РИОСВ-Благоевград.

В Таблица 11 са показани инвестиционните мерки на обособената територия на „ВиК-Кресна” ЕООД, гр.Кресна, а в Таблица 12 приоритизацията при изпълнението им и в Таблица 13 индикаторите на канализационните системи.

РГП е съобразен с плановете, стратегиите и програмите на местно, регионално и национално ниво.

Планирането на градското развитие обхваща изключително широк кръг от дейности, за целите на изготвянето на Регионалния генерален план за област Благоевград обект на анализ са само мерките мерки свързани с изграждането на нова и рехабилитирането на съществуваща ВиК инфраструктура. За целта са прегледани и анализирани Стратегията за развитие на Област Благоевград 2005-2015 г., както и общинския план за развитие на община Кресна за периода 2007-2013 г., идентифицираните дейности, свързани с ВиК инфраструктурата са представени по-долу.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: Постигане на икономическо развитие, ориентирано към човека чрез оползотворяване на уникалните ресурси на областта.

Мерки, свързани с изграждането на нова и рехабилитирането на съществуваща ВиК инфраструктура, са заложени в:

Специфична цел 1.2.: Подобряване на техническата инфраструктура.

ПРИОРИТЕТ 1.2.2. РАЗВИТИЕ НА ВОДОСТОПАНСКАТА СИСТЕМА

Мярка 1.2.2.1. Изграждане на допълнителни акумулиращи съоръжения за усвояване на пълния обем водни количества и преодоляване проблема с променливия дебит, причина за режимно полз­ване на водата

• 
  Дейност 1.2.2.1.1. Изграждане и довършване на водоснабдителни комплекси в т.ч. деривации и язовири
  
• 
  Дейност 1.2.2.1.2. Изграждсане на инфраструктура за питейно водоснабдяване в т.ч. пречиства­телни станции за питени води и водопроводна система
  

• 
  Дейност 1.2.2.2.1. Ремонт и реконструкция на водоснабдителните мрежи
  
• 
  Дейност 1.2.2.2.2. Изграждане на водопроводна структура за захранване на курортни центрове
  
• 
  Дейност 1.2.2.2.3. Реконструкция и модернизация на пречиствателни станции за питейни води в общините
  

• 
  Дейност 1.2.2.3.1. Ремонт и изграждане на канализационните мрежи
  
• 
  Дейност 1.2.2.3.2. Проектиране и изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в общи­ните
  

• 
  Дейност 1.2.2.4.1. Разработване и приемане на комплексен модел за оптимално използване на во­дите на р. Струма и р. Места и поречието, в т.ч. изграждане на язовир Места и хидровъзел Добри­нище
  
• 
  Дейност 1.2.2.4.2. Проектиране и изграждане на микро ВЕЦ -ове и канали за гравитачно напояване на подходящите за това места в областта
  

ПРИОРИТЕТ 1.3.1. РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИВЕН И КОНКУРЕНТНОСПО­СОБЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ

Мярка 1.3.1.1. Повишаване на качеството и диверсификация на туристическия продукт

• 
  Дейност 1.3.1.1.1. Развитие и поддържане на специализираната туристическа инфраструктура
  
• 
  Дейност 1.3.1.1.2. Реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за целите на балнеологията
  
• 
  Дейност 1.3.1.1.3. Решаване на проблемите с водоснабдяването, канализацията и електрификация­та на планинските курорти
  

Основна цел: ПРЕВРЪЩАНЕ НА ОБЩИНАТА В АТРАКТИВНА ЗА ИНВЕСТИЦИИ ТЕРИТОРИАЛНА ЕДИНИЦА, С МОДЕРНА ИНФРАСТРУКТУРА, УСТОЙЧИВО РАЗВИВАЩА СЕ ИКОНОМИКА И КАЧЕСТВЕНА ЖИЗНЕНА СРЕДА

• 
  Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в град Кресна;
  
• 
  Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води на довеждащ колектор – Горна Брезница;
  
• 
  Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води на довеждащ колектор – Сливница;
  
• 
  Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води на довеждащ колектор – Долна Градешница;
  

• 
  Допълнително водоснабдяване на град Кресна – изграждане на външен водопровод «Черната вода»;
  
• 
  Реконструкция на уличен водопровод – град Кресна;
  
• 
  Частична реконструкция на уличен водопровод – село Сливница;
  
• 
  Частична реконструкция на уличен водопровод – село Долна Градешница;
  
• 
  Реконструкция на уличен водопровод – село Горна Брезница;
  
• 
  Водоснабдяване – село Влахи;
  
• 
  Водоснабдяване село Ощава и село Стара Кресна – ново водохващане и довеждащ водопровод до съществуваща шахта при кота 1003,26;
  
• 
  Водоснабдяване на вилна зона «Върбите»;
  
• 
  Частична канализация и реконструкция на канализационната мрежа в гр. Кресна;
  
• 
  Довеждащ колектор и частична улична канализация – село Сливница;
  
• 
  Улична канализация селко Горна Брезница;
  
• 
  Довеждащ колекто за отпадни води – село Горна Брезница;
  
• 
  Канализация – село Ощава;
  
• 
  Канализация – село Стара Кресна.
  

От гледна точка на планирането на градското развитие във всички стратегически планови документи на регионално, областно и общинско равнище са заложени мерки за изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща ВиК инфраструктура. Мерките са добре структурирани, обосновани и съответстват на секторните политики в сферата на опазването на водите.

Реализацията на мерките за изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща ВиК инфраструктура, предвидени в инвестиционната програма на Плана ще допринесе за постигането на целите на редица европейски, национални и регионални програми и стратегии:

• 
  Европейската Рамкова Директива 2000/60/ЕС за водите – начало на фундаментална реформа в управлението на водите и законодателството на Европейската Общност. Тя има практическо значение за водната индустрия, бизнеса, земеделието, местните специалисти, нестопанските организации и редица други стопански и нестопански единици, имащи пряко отношение към водната среда. Устойчивото използване на водите и опазването на екосистемите са в основата на създадената чрез Директивата “рамка” от общи подходи, задачи, принципи, дефиниции и фундаментални мерки. Други важни подкрепящи я документи са:
  

• 
  Решение 2001/2455/ЕС, регламентиращо списъка с приоритетни вещества и допълващо Директива 2000/60/ЕС;
  
• 
  Директива 91/271/ЕЕС, регламентираща показателите, на които трябва да отговарят пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места. По-късно тя е ревизирана с Директива 98/15/ЕЕС.
  

Приоритет 1 и Приоритет 4 от Националната Стратегическа Референтна Рамка (НСРР) поставят като стратегическа цел подобряването на базисната инфраструктура и подкрепата на балансираното териториално развитие.

• 
  „Националната стратегия по околна среда 2005–2014 г” цели подобряване качеството на живот на населението чрез осигуряване на здравословна и благоприятна среда и запазване на богатото природно наследство на основата на устойчиво управление на околната среда.
  

1.1. Осигуряване на добро състояние на повърхностните, подземните и крайморските води, съгласно Член 4 от Рамковата Директива за водите 2000/60/EС.

1.2. Приоритетно подобряване на доставката на вода и на качеството на питейната вода за населението.

1.3. Поощряване на рационалното използване на водоизточниците за различните стопански сектори и от широката общественост.

• 
  „Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор 2004–2015 г.” очертава основните проблеми на водния сектор, които са характерни и за обособената територия Достигане и поддържане на високо качество на околната среда в населените места. Членството на България в ЕС задължава постигането в кратки срокове на напредък в областта на В и К с цел достигане нивата и стандартите на тези услуги в ЕС. Водоснабдяването и канализацията е важен фактор за привличане на инвестиции за развитието на туризма, индустрията и други области на икономиката в населените места.
  
• 
  Програма за прилагане на Директива 91/271/ЕС (DSIP) за пречистване на отпадъчните води от населените места (2003г.) и Национална програма за изграждане и реконструкция на канализационните системи на населените места.
  
• 
  Национална програма за приоритетно изграждане на ПСОВ.
  
• 
  „Регионален план за развитие на Югозападен район за планиране - 2007-2013 г.” идентифицира основните проблеми на екологичния сектор в региона.
  
• 
  Оперативна програма „Околна среда” съдейства за реализирането на приоритетите, набелязани в отделните стратегически документи и подобряване на околната среда чрез опазване на биологичното разнообразие.
  
• 
  Подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни води, в съответствие с Директива 2000/60/ЕС и с целите на директива на съвета 91/271/ЕЕС за пречистване на битови отпадъчни води, насочена към опазване и подобряване на водите в страната.
  

• 
  Национална стратегия за устойчиво развитие на България.
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие 2007-2013 г.
  
• 
  Национална стратегия за екотуризъм за периода 2003-2013 г.
  
• 
  Национален стратегически план за развитие на селските райони и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
  
• 
  Национална дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г.- Основни цели на програмата, свързани с настоящия план са: сигурност на енергоснабдяването и използване на възобновяеми енергийни източници.
  
• 
  Проект на Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в България в периода 2007-2013 г. – Целта е ограничаване деградацията на земите и борба с опустиняването за запазване и развитие капацитета на екосистемите, за постигане на чиста, безопасна и привлекателна околна среда, икономическа стабилност и подобрено качество на живот.
  
• 
  Национална програма за защита на населението при бедствия за периода 2007-2013 г. - Целта на програмата е прогнозиране на риска и ограничаване последиците при бедствия.
  
• 
  Национална стратегия и Национален план за опазване на биологичното разнообразие за периода 2005-2010 - Необходимо е внимателно планиране и въвеждане на превантивни механизми, за да се избегнат конфликтите с природозащитното законодателство на национално, международно ниво, на ниво Европейски съюз, както и с целите на НСОБР.
  
• 
  Опазване на природното наследство и поддържане на богато биологично разнообразие.
  
• 
  Национална програма за управление на отпадъците. Развитие на необходимата инфраструктура за третиране на битовите и строителните отпадъци; Създаване на общински системи за събиране, транспортиране и рециклиране на строителни отпадъци; Гарантиране опазването на повърхностните и подземни води от замърсяване.
  
• 
  Планове за управление на речните басейни и мерките, предвидени в тях, във връзка с подобряване състоянието на водните тела.
  
• 
  Интегриране на екологичната политика в политиките за развитие на икономическите сектори и регионите:
  

- Повишаване на енергийната ефективност;

• 
  Изпълнение на ангажиментите на България за разрешаване на глобалните екологични проблеми:
  

- Съгласуваност на Плана с други Европейски стратегически документи и планове за действие: Директива за птиците; Директива за хабитатите; Конвенцията от Рамсар; Европейска стратегия за устойчиво развитие;

• 
  Национален план за действие по околна среда и здраве за периода 2008-2013 г.- основна цел на плана е решенията и дългосрочното стратегическо планиране, влияещи върху околната среда, а чрез нея и върху здравето на хората, да не бъдат вземани само на основата на икономически фактори, а и при пълно отчитане на възможните последици за околната среда и здравето, в съответствие с изискванията на устойчивото развитие.
  
• 
  Закон за здравето, съгласно който “Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда”.
  
• 
  Създаването на здравословна среда е залегнало в Плана за действие околна среда – здраве 2008-2013 г.
  

Целите на настоящия План се припокриват с основните цели и приоритети на стратегиите, плановете и програмите на местно ниво и национално ниво.

4. 
   Характеристики на засегнатата територия и на очакваните въздействия върху околната среда и човешкото здраве
   

Районът на проекта обхваща 1 община, 10 населени места (1 град и 9 села) и един район за басейново управление на водите – Западнобеломорски район. Информацията за населените места в рамките на обособената територия е представенa в Таблица 14.

„ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна

Населението на обособената територия на „ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна, намалява с по-бързи темпове в сравнение със средното за област Благоевград и страната. Може да се очаква, че тази тенденция ще се запаси и за в бъдеще, предвид представената по-долу относително неблагоприятна възрастова структура на населението в анализираната територия.

Възрастовата структура на населението в обособената територия на генералния план се характеризира с висок дял на населението в над трудоспособна възраст и по-ниски в сравнение със средното за страната (и в още по-голяма степен спрямо средното за област Благоевград) дялове на младото и трудоспособното население. С други думи, представената възрастова структура свидетелства за застаряване на населението в анализираната територия и липса на потенциал (в лицето на дела от населението под трудоспособна възраст) за привличане на млади хора за целите на икономическото развитие на обособената територия на „ВиК-Кресна” ЕООД, гр. Кресна.

Икономика

Данните показват, че най-големите работодатели в областта са от сферата на добивната и преработващата промишленост, следвани от образованието, здравеопазването, културата и научните изследвания и сектора на търговията и транспорта.

Ориентацията на икономиката на област Благоевград към добивната и преработваща промишленост предполага и по-висока консумация на вода от съответните производствени мощности.

Търговските и промишлени дейности в обособената територия на ВиК Кресна са представени от следните предприятия разпределени по отрасли:

Водни оператори

Дружеството е учредено с Решение № 6816/02.12.1992 г. на Окръжен съд Благоевград с предмет на дейност: поддръжка и експлоатация на водопроводната и канализационна мрежа, извършване на ремонтни и на нови “В и К” инсталации. Седалището на дружеството е в гр. Кресна.

Дружеството обслужва 5893 жители от община Кресна, състояща се от един град и шест села, както и едно село от община Струмяни, състоящо се от 108 жители. Йерархичната структура на “В и К – Кресна” ЕООД, гр. Кресна, е посочена в Таблица 15.
Таблица 15. Йерархичната структура на “В и К – Кресна” ЕООД, гр. Кресна

В приемниците се заустват и отделни участъци на канализации на населени места и производствени обекти без пречистване или недостатъчно ефективно пречистване на отпадъчните води.

Дифузните замърсявания са:

• 
  Дифузни замърсявания от населени места без изградени канализационни системи или не добре работещи такива;
  
• 
  Дифузни замърсявания от земеделски площи, нерегламентирано третирани с торове и препарати за растителна защита;
  
• 
  Дифузно замърсяване от дейности по отглеждането на животни и употреба на полученият органичен тор;
  
• 
  Автомобилен и железопътен транспорт, както и дейности, свързани с поддръжката на транспорта;
  
• 
  Нерегламентирани сметища за твърди битови отпадъци;
  
• 
  Сметища, хвостохранилища и последици от приключила минна дейност.
  

За осигуряване на високо качество на околна и жизнена среда на обитаване и основно предотвратяване на здравен риск за населението в обособената територия планирането на градското развитие във всички стратегически планови документи на регионално и общинско равнище са заложени мерки за изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща ВиК инфраструктура.