Заседание на научното жури на 17 февруари 2021г от 13: 30ч в заседателната зала на ректората на всу "Черноризец Храбър"

14
Тази хипотеза се потвърждава частично. Данните от анализа показват, че има връзка между емпатията и тревожността, като личностна черта.
Анализ на хипотеза 4
Ще се наблюдава значимо различие по отношение на степента на изразеност на алекситимията - в групата на хората с ниска алекситимия, ще има по-висока емпатия и ниско стойности на ситуативната и личностна тревожност.
Тази хипотеза се потвърждава частично. В групата с най-висока степен на алекситимия, се наблюдава най-висока тревожност.
Анализ на хипотеза 5
Ще се наблюдава значимо различие по отношение на степента на изразеност на емпатията - в групата на хората с ниска емпатия, ще има по- висока алекситимия и по-високи стойности на ситуативната и личностна тревожност.
Поради надвишаващото ниво на значимост от 0.05, хипотезата не се потвърждава.
Анализ на хипотеза 6
В групата на хората с висока ситуативна и висока личностна тревожност, ще се наблюдава висока алекситимия и ниска емпатия. Няма значими различия.
Наблюдава се значимо различие по отношение на личностната тревожност, като има тенденция към различие при емпатията и значимо различие при алекситимията. Данните показват, че емпатията и алекситимията освен като състояние, могат да се разглеждат и като част от чертите на личността.

Обобщени изводи.
В тази обобщаваща част на дисертацията представяме основните взаимовръзки на алекситимията и емпатията в изследваните фактори. На преден план изпъкват малки различия между демографските параметри.
Лицата с най-високо ниво емпатия са с високо представителство във всички категории: необвързаните, вдовици/вдовци, семейни, разведени, обвързаните, несемейните. При високото ниво на алекситимия са сходни, само несемейните излизат на преден план и са с различни нива на доходите.
Най-емпатийни са студентите, следвани от работещите, пенсионерите, безработните. Образованието се свързва с нови знания и умения, като високата степен на образование дава нови умения за емпатия и нови знания, свързани с изразяването на емоционалните преживявания - алекситимия.
Емпатията и алекситимията могат да са предиктори за успешно придобиване на висше образование.
Анализите за емпатията и алекситимията спрямо доходите и здравния статус очертават:
Нивото на алекситимията не се обвързва с равнището на доходите.
С най-ниско ниво на алекситимия са студентите, следвани от

15 работещите, безработните, като с най-високо ниво на алекситимия са пенсионерите. С най-високо ниво на алекситимия са хората с психични заболявания, следвани от хората с телесна (соматична) патология, като с най- ниско ниво на алекситимия са самоопределилите се като здрави. С най- високо ниво на алекситимия са хората с начално образование, следвани от хората със средно образование, с най-ниско ниво на алекситимия са хората с висше образование.
С най-високо ниво на емпатия са самоопределилите се като здрави, следвани от хората с телесна (соматична) патология, като с най -ниско ниво са хората с психични заболявания. С най-високо ниво на емпатия са хората с висше образование, следвани от хората със средно образование, с най- ниско ниво на емпатия са хората с начално образование.
Посоката на връзката образованието и алекситимията е обратна, т.е. с увеличаване на образованието намалява алекситимията. Връзката на работния статус и алекситимията е права, при повишение на заетостта, алекситимията се повишава. Посоката на връзката фамилния статус и емпатията е обратна, с по-сериозното обвързване намалява емпатията.
Анализът на тези данни се свързва с няколко предположения: при необвързаните емпатията е предпоставка за евентуални отношения, докато при овдовелите емпатия се свързва със периода на справяне след загубата, трансформиране на скръбта, намиране на нов смисъл в живота. Дефицитът на емпатия при не семейните може да има няколко източника - те имат негативен опит в отношенията или са несемейни поради наличие на личностови особености.
Данните от изследването потвърждават предложението, че високата алекситимия се свързва с ниско ниво на емпатия, като тук намираме потвърждение на предположението за негативен опит в отношенията или, че са несемейни поради наличие на личностови особености. Ниското ниво на алекситимия при обвързаните се свързва с наличието на партньор, с които те споделят своите преживявания и са емоционално удовлетворени.
Образованието се свързва с нови знания и умения като високата степен на образование дава нови умения за емпатия и нови знания свързани с изразяването на емоционалните преживявания - алекситимия. Емпатията и алекситимията могат да са предиктори за успешно придобиване на висше образование. Този модел дава възможност да се насочи консултативния процес при едно първоначално изследване на нивата на емпатия и алекситимия, като може да се определят и рискови фактори, а именно ниско ниво на емпатия с високо ниво на алекситимия.
Данните, свързани с влиянието на демогафските фактори върху емпатията и алекситимията, показват, че с повишаване на степента на образование се намалява алекситимията, но от друга страна, заетостта я повишава, т.е. риска от ограничаване на контактите между хората, поради повишени работни изисквания - работохолизъм са фактори, свързани с тази негативни черта.

16
Данните от изследването показват значимостта на алекситимията и емпатията, както в норма, така и в патология, данните се свързват с демографски параметри и водят до интересни и на пръв поглед не очаквани изводи.
Относно Хипотеза 2, при направеното изследване се наблюдава значимо различие по отношение на личностната тревожност - най- тревожни са безработните, следвани от пенсионерите, работещите, студентите.
Данните от изследването показват значимо различие по отношение на ситуативната тревожност, като най-тревожни са хората с начално образование, следвани от тези със средно образование и най-слабо тревожни са хората с висше образование. При повишение на нивото на образование се намалява и личностната тревожност. Такава тенденция има и при личностната тревожност, като най-тревожни са хората с начално образование, следвани от тези със средно образование и най-слабо тревожни са хората с висше образование. Посоката на връзката образованието и ситуативна тревожност е обратна, т.е. с увеличаване на образованието намалява тревожността и алекситимията. При повишение на заетостта, ситуативната тревожност се повишава. С увеличаване на заетостта се увеличава и личностната тревожност.
При направеното изследване се наблюдава значимо различие по отношение на личностната тревожност и трудовата заетост - най- тревожни са безработните, следвани от пенсионерите, работещи, студентите.
Тревожността, свързана с работата, продължава да представлява фактор, свързан с здравословно състояние. Професиите и отраслите с високи нива на тревожност са проблем за здравеопазването и обществения сектор на икономиката.
Връзката на работния статус и тревожността е права, при повишение на заетостта, ситуативната тревожност се повишава. Посоката на връзката работен статус и личностната тревожност е права, т.е. с увеличаване на заетостта се увеличава и личностната тревожност. Тенденция за връзката на образование и личностната тревожност е обратна, при повишение на нивото на образование се намалява и личностната тревожност.
Данните от изследването показват, че тревожността е болестотворна, когато засяга функционирането. Висшето образование е фактор понижаващ тревожността. Емоционалните партньорски отношения също оказват влияние, както по отношение на протектирането, така и по отношение на възникването на тревожността. Работата също не е еднозначен фактор, от една страна показва наличие на протективен механизъм, но може и да бъде източник на тревожност.
Относно Хипотеза 3 данните от следващите анализи показват, че има връзка между емпатията и тревожността, като личностна черта.
Трудностите в регулирането на емоциите, заедно с неблагоприятните фактори на околната среда излагат хората с висока емпатия на голям риск от развитие на депресивни симптоми и тревожност.

17
По отношение на степента на изразеност на алекситимията, данните от изследването и анализите показват, при хипотеза 4, че при лицата с най- висока степен на алекситимия, се наблюдава най-висока тревожност.
Алекситимията може да е предиктор за тревожността през медииращи променливи като социално несправяне, което е стабилизирано като личностна черта, от друга страна, ако човек е базово тревожен и го е стабилизирал като личностна черта, то това води до редица трудности, напр. не разпознаване на емоциите и по този начин до социален дискомфорт и дистрес.
От следващият етап на анализи е видно, че няма значимо различие по отношение на степента на изразеност на емпатията спрямо степента на изразеност на алекситимията, ситуативната и личностова тревожност.
При хипотеза 6 се наблюдава значимо различие по отношение на личностната тревожност, като има тенденция към различие при емпатията и значимо различие при алекситимия. Тревожността е многолико състояние, което може да присъства в структурата на личността, да е разстройство в смисъла на болест, както и да е функция на успеваемостта - предпазна мярка, в контекста на защитните механизми.
Най-честото разбиране на личността в съвременната психология е моделът на личностните черти. От тази гледна точка все още има неограничен набор от личностни черти, чрез които всички хора могат да бъдат сравнявани. Сравнението има количествена страна, така че в крайна сметка описанието на индивида би изглеждало като профил на личностни черти - по една числова стойност за всяка отделна черта. Това е и подходът, който поражда термина индивидуални различия, като отклонения от общия модел на поведение, съответно по дадена характеристика. Именно отклоненията от поведението, съответно на основното съдържание на черта, създават термина индивидуални различия. Поради тези причини изясняването на структурата на индивида би било основа за разбиране на структурата и индивидуалните различия. Традиционно е да се разбират чертите на личността като вътрешни причини или обяснения за междусистемната последователност на поведението. Теоретиците на този подход разглеждат черти като характеристики, качества или процеси, които съществуват у индивидите и са причина за наблюдаваните стабилни поведенчески реакции в различни ситуации. С други думи, един човек реагира на спектър от подобни ситуации по сравнително еднакъв начин, поради наличието на определена личностна черта. От друга страна, индивидите ще реагират различно на една и съща ситуация, тъй като всеки от тях има различни черти на личността или поне различна степен на общо.
Чертите са непрекъснати измерения, върху които хората могат да бъдат подредени според размера на техните атрибути. Чертите могат да бъдат общи за всички хора или уникални за хората. В този смисъл различните теоретици предлагат различни решения.
Въпреки това чертите, които се считат за универсални, се разбират

18 като общо качество, което варира между отделните хора само в количествено отношение - доколко човек го притежава. Теорията на личността на Гордън
Олпорт показва, че съществуват реални и конструктивни единици на психологическата организация. Във всяка личност има психични структури, които са отговорни за последователността на тяхното поведение. Чертите са определящи тенденции или предразположения към конкретни реакции. Те интегрират поведението. Allport предполага, че чертите са свързани с обобщени ситуации и имат известна стабилност. Повечето хора имат широки обобщени разпореждания, които засягат практически целия им живот. Това са кардиналните разпореждания. Централните разпореждания, по- рядко срещани, но все още доста широко валидни. Всеки индивид има огромен брой специфични начини за реагиране на конкретни ситуации, наречени вторични разпореждания. Allport отличава личните разпореждания от общи черти. Разположенията на личността се отнасят до уникалната конфигурация на черти в индивида. Общи характеристики са тези, при които индивидите могат да се сравняват. Авторът смята, че конфигурацията на диспозициите или структурата на личността определя поведението на индивида. Олпорт е един от изследователите, който е най - фокусиран върху важността на индивидуалните различия. Нейната основа е следната: няма двама души, които да си приличат точно и следователно няма две лица, които да реагират по един и същи начин на събитие. Поведението на всеки индивид се определя от специфичната структура на неговите личностни черти. Според Allport чертите никога не се появяват при две личности по един и същи начин - те действат по уникален начин при всеки индивид. Тъй като всяка черта е уникална за всеки човек, чертите не могат да бъдат изследвани, като се правят сравнения между индивидите. Затова авторът от много години използва биографични изследвания и проследява историята на живота на един и същ индивид. Той също така смята, че поради своя споделен опит и споделени културни влияния, повечето хора са склонни да развиват присъщи прилики, въз основа на които хората могат да бъдат сравнявани. Самият той е критичен към статистическата обработка на психометричния подход и се придържа към идеографския анализ на личността.
Според Кетъл има общости за всички хора и уникални черти, специфични за индивида, черти, които не могат да бъдат намерени в същата форма в друг индивид. Основната разлика е тази на повърхностните черти и базовите линии. Повърхностните характеристики са групи от поведенчески реакции, които се срещат заедно. Изходните линии са тези, които се намират зад повърхностното и ги определят причинно. Те могат да отразяват както ситуационните условия, така и конституционните фактори. Те могат да бъдат и общи - засягат поведението в най-различни ситуации и конкретни. В системата Kettle чертите също са групирани по отношение на начина, по който се изпълняват. Тези, които се актуализират, когато човек се стреми към цел, се разглеждат като динамични. Тези, които са свързани с ефективността на постигането на целта, са черти. Чертите, свързани с

19 енергийна и емоционална реактивност, се наричат темпераментни черти.
Моделът на Ханс Айзенк е свързан с намирането на основните черти на личността и изследванията му разкриват две основни измерения, които в по
-късните изследвания са сред неизменно присъстващите, а именно невротизъм и интроверсия - екстраверсия. Неговите изследвания са свързани и с търсенето на връзки между черти на личността. Класическият пример е добре познатата интерпретация на особеностите на четирите типа хипократови темпераменти като разположени в двуизмерно факторно пространство на емоционална лабилност / стабилност и екстраверсия / интроверсия.
Базирайки се на тези характеристики и връзката с тревожността като черта, може да направим няколко предположения, че алекситимията и емпатията може да са освен емоционално състояние, но да са част от по - голям конструкт, свързан с базисна, вероятно отногенетична структура, наречена емоционална реактивност, която се стабилизира като черта. Тази структура може да е като модел от една страна позитивната характеристика на емпатия, а от друга дефицита алекситимия, като избора може да е през тревожността, като черта или като състояние, но тези анализи е добре да се направят с повече променливи, като стратегии за справяне в трудни ситуации, вина, депресивност, ниво на стресоустоичивост, както и да бъде изследвана по-голяма група и вероятно клинична извадка. Това е важно за бъдещите изследвания, поради няколко причини - наличието на тревожно разстройство, като краен вариант на континиума, би дало данни за това, как се променят тези характеристики. От една страна имаме черта, след това вероятна акцентуация и личностово разстройство, т.е. вижда се поведенческия патерн. От друга страна имаме ситуативна тревожност, която може да се стабилизира в психично разстройство.

Изтегляне 336.35 Kb.

Сподели с приятели: