За страха и тревожността при децата
Изтегляне 90.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Родители, трябва да обичаме нашите деца.
- Да бъдем негов приятел.
- ПЪРВИ ЕТАП Нека да нарисуваме страха.
Страх, тревожност и агресия при децатаОще преди раждането, може да въздействаме на развитието на страха в детето. По време на бременността е необходимо да избягваме стресовите ситуации. Ако сме майки, трябва да помним, че именно ние сме преди всичко източник на нежност, любов, спокойствие. Детето не трябва да се чувства нито като „Пепеляшка”, нито като „кумира в семейството” - ние може да изберем нещо средно между двете. Трябва да разрешаваме на детето си, колкото се може повече да играе, да се разхожда, да тича със свои връсници; да не плашим детето си с полицаи, лекари и др.; да намираме повече време за рисуване; да играем цялото семейство заедно. Трябва да приемем детето такова, каквото е. Да не го сравняваме със съседския „красавец” или с отличника на приятелката ни. Родители, трябва да обичаме нашите деца. Да не забравяме, че милувката, ласката са най-доброто средство за премахване на излишното напрежение. Детето е хубаво да се чувства като равноправен член на сейството - със свои права и задължения. Да бъдем негов приятел. Болшинството детски страхове са обусловени от възрастта и са временни, но точно от родителите зависи да не се превърнат в болестно състояние. Ако имаме търпение може да пристъпим към поетапна съвместна работа за премахване на страха: ПЪРВИ ЕТАП Нека да нарисуваме страха. Всяко занимание трябва да продължава не повече от 30-40 мин. в спокойна обстановка. Преди да рисува, трябва да оставим детето да поиграе само и да установим с него приятелски контакт. След това може да преминем към беседа, с цел да разберем от какво се страхува детето, като от време на време му задаваме въпрос „Кажи, ти страхуваш ли се или не се страхуваш от...”. По-добре е да запомним въпросите, които ще задаваме, защото не е желателно да бъдат четени при самото им задаване (това би смутило детето и би повлияло на неговите отговори). Съставяме предварително списък със страховете за които ще питаме - баба Яга, животно, тъмното, машина, вода, пожар, болест и т.н. В края на беседата изиграваме заедно някоя игра - напр. на „топло и студено”. После предлагаме на детето да нарисува предметът, казан като пръв в качеството на предизвикващ страха. Става така, че само след няколко дни детето решава да пренесе на листа своя страх. Да му помогнем, да рисуваме заедно с него на същия лист свoи варианти на „страшния” предмет. След приключване на рисуването ние е хубаво да накараме детето да ни разкаже какво е нарисувано на рисунката. Непременно трявба да го похвалим, да стиснем ръката му, да отбележим страховете, с които се е справило. Ще кажем на детето, че рисунките ще останат при нас - важното е да не останат при него. После изиграваме някоя игра, в която задължително победител да е то. За такива занимания е необходимо да отделим около две седмици. През това време сред рисунките ще има и такива, в които детето още не е продоляло своя страх. Може да му предложим: „А сега да рисуваме така, че да си личи, че не те е страх”. Напр. не детето бяга от баба Яга, а тя от него. Средно, за осъзнаването от детето и изобразяването на себе си като нестрахуващ се, са нужни също две седмици. Трябва да се постараем в това време да играем повече заедно, да излизамe повече на разходки, да избягваме семейните конфликти. С помощта на рисуването може да се отстрани страх, причинен от въображаема случка, нещо, което никога не е ставало, но по мнението на детето може да се случи. Частичен е успехът при страхове, породени от реални събития, случили се отдавна. Изтегляне 90.5 Kb. Сподели с приятели:
|