Единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд са правни норми, които установяват изискванията към организациите, помещенията, оборудването, технологията и т.н. за съобразяването им с нормалните физиологични потребности на функционирането на човешкия организъм, без участниците в трудовия процес да се подлагат на неблагоприятни въздействия. Те са задължителни за предприятията във всички отрасли и дейности на материалната и нематериалната сфера и се утвърждават от министъра на здравеопазването. Такива правила се съдържат в Наредба №13 на Министерството на здравеопазването за пределнодопустимите концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда от1992г., Наредба №3 на Министерството на здравеопазването за пределно допустимите концентрации на химически вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради от 1984г. и други.
