Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение

Статистическия анализ, който беше използван, е регресия. Освен зависимост между две променливи, регресията дава възможност за изчисляване стойността на зависимата променлива (в случая смъртността на птиците) при известна независима променлива (степен на използване, гъстота на ветрогенераторите, мощност, височина на кулата, диаметър на турбината, средна скорост на въртене; за детайли вж. по-долу).

На видово ниво за някои видове съществуват много малко (или липсват) данни за смъртност, причинена от ветрогенераторите. Ето защо анализа беше проведен на ниво „екологична група”, следвайки деление, прието от някои от горепосочените автори (Табл. 6). В нашия анализ бяха използвани три такива групи: хищни птици – включваща разредите Falconiformes, Cathartiformes и Strigiformes; кокошеви – включващи представители на Разред Galliformes; пойни – включва всички представители на Passeriformes, без Семейство Corvidae.

За мярка на смъртността, причинена от ветроенергийните паркове е приета брой мъртви птици на ден на ветрогенератор (бр/ден/ВГ). Въпреки че числата са малки, което причинява известни неудобства при работа и при тълкуването на биологичната им значимост, при нужда те лесно могат да се трансформират в по-големи единици, напр. брой мъртви птици на година на ветрогенератор. Тази мерна единица е и по-подходяща при сравнение на смъртността с т. н. степен на използване (вж. по-долу). За да се установи реалната смъртност, когато се използва метода на търсене на мъртви птици, би трябвало да се вземе предвид: 1) каква част от площта, на която е възможно да падне мъртвата птица, е изследвана; 2) каква част от мъртвите птици биха били унищожени от некрофаги между две търсения; 3) каква част от мъртвите птици намира изследователя. Повечето изследвания включват такива данни. На базата на тях се изчислява действителната смъртност. Там, където такива данни липсват (особено по отношение на некрофагите), беше изчислена усреднена стойност на геофрафски принцип.

Логично е да се допусне, че смъртността ще е правопропорционална на степента на използване на терена, зает от ВЕП от птиците. Степента на използване няма нищо общо с числеността на популациите, но е много по-полезна при прогнозиране на потенциален негативен ефект. За мерна единица беше приета брой прелитащи птици на ден на ветрогенератор (бр/ден/ВГ). Под ветрогенератор в случая се разбира площ, равна по големина на площта, в която се въртят перките на ветрогенератора (кръг с диаметър равен на диаметъра на турбината).

Това е характеристика на ВЕП, с мерна единица хектари на ветрогенератор (ha/ВГ). Тя ни се струва по-подходяща от реципрочната (ВГ/ ha), тъй като дава представа за средната свободнаплощ около ветрогенераторите в даден ВЕП. За площ на ВЕП се приема територия с граници, отдалечени от най-крайните ВГ на разстояние, равно на диаметъра им.

Номиналната мощност на ВГ зависи от различни технически показатели – тя е свързана например с диаметъра на турбината и с номиналната скорост на въртене. Последните две характеристики също са включени в анализа. Така или иначе, редица автори са установили зависимост между номиналната мощност и смъртността. Ето защо тази характеристика беше включена в нашия анализ. Измерва се в киловати (kW).

Редица автори изказват предположения, че смъртността зависи от височината на кулата на ВГ. Тази зависимост би трябвало да е видово (или групово) специфична, в зависимост от преобладаващата височина на полета при различните видове (групи). Височината на кулата е дадена в метри (m).

Друга характеристика на ВГ, която би могла да има биологична значимост. От диаметъра зависи площта около ВГ, която би могла да бъде достигната от въртящите се перки. Диаметъра е даден в метри (m).

Логиката подсказва, че колкото по-бързо се въртят перките на ВГ, толкова по-голям е шанса за сблъсък на птиците с тях. Обикновено данните за скоростта на въртене на ВГ са в обороти в минута (rpm). От гледна точка на птиците обаче е много по-важна скоростта на най-бързо въртящата се част на перката – върха и. Ето защо, знаейки диаметъра на турбината, ъгловата скорост (rpm) беше превърната в линейна (m/s).

При хищните птици се установи статистически значима зависимост (Р<0.05) между смъртността и всички изследвани характеристики, с изключение на степента на използване. Линейна зависимост се установи между смъртността от една страна и между гъстотата на ВГ и височината на кулата, от друга. Така или иначе, тези две характеристики са сравнително лош прогнозиращ фактор (R² = 0.05 и 0.30, респ.). Останалите зависимости показаха полиномна зависимост със смъртността, като най-добър прогнозиращ фактор е средната скорост на върха на перката (R² = 0.47, n = 135; Фиг. 1).

При кокошевите птици статистически значима зависимост се установи само между смъртността и диаметъра на турбината. Тази зависимост е полиномна и е сравнително добър прогнозиращ фактор (R² = 0.47, n = 35; Фиг. 2).

Статистически значима зависимост се установи между смъртността на пойните птици и всички изследвани параметри, с изключение на гъстотата на турбините. Само при степента на използване и скоростта на въртене се наблюдава линейна зависимост. И двете характеристики обаче са лош прогнозиращ фактор (R² = 0.01 и 0.12, респ.). Най-добър прогнозиращ фактор, както и при врановите, е номиналната мощност на ветрогенератора (R² = 0.45, n = 604; Фиг. 3).

Фигура 1: Зависимост между смъртността на хищните птици и средната скорост на въртене на върха на перките на турбините.

Фигура 2: Зависимост между смъртността на кокошевите птици и диаметъра на турбината.

Фигура 3: Зависимост между смъртността на пойните птици и номиналната мощност на ветрогенераторите.

Уравнението на правата, описваща зависимостта между смъртността на хищните птици (бр/ден/ВГ) и средната скорост на въртене на върха на перката (m/s) е:

y = -8.21992029

Уравнението на правата, описваща зависимостта между смъртността на врановите птици (бр/ден/ВГ) и диаметъра на турбината (m) е:

Уравнението на правата, описваща зависимостта между смъртността на врановите птици (бр/ден/ВГ) и номиналната мощност на ВГ (kW) е:

От така направения анализ се вижда, че ВЕП „Г. Дамяново Уинд” ще окаже по-значително негативно въздействие върху грабливите птици, от които в района на ВЕП бяха установени два вида – скален орел (Aquila chrysaetos) и обикновен мишелов (Buteo buteo). За грабливите птици общо прогнозата е че на година в резултат от експлоатацията на парка ще загиват 2.36 птици. Степента на достоверност на тази цифра е сравнително ниска – 47% (R² = 0.47). Това означава, че тя би могла да варира горе-долу между 1 и 4 птици на година. При численост на популацията на обикновения мишелов в района на Защитена зона „Западен Балкан” между 49 и 85 двойки, тази загуба (между 2.04 и 1.18%) ще е незначителна. При скалния орел обаче, с численост на популацията 7-8 двойки, тази загуба би могла да бъде значителна.

Изграждането на ветрогенераторите на ВЕП „Г. Дамяново Уинд” ще окаже слабо негативно влияние върху типовете природни местообитания и върху местообитанията на видовете – предмет на опазване в Защитени Зони „Западна Стара Планина и Предбалкан” и „Западен Балкан”. Не се очаква фрагментация на тези местообитания в границите на зоните.

По-значително безпокоене на видовете, обитаващи района на ВЕП „Г. Дамяново Уинд” ще се наблюдава само по време на строително-монтажните работи. Ако по-значителна степен на безпокойство, специално при птиците, се прояви по време на експлоатацията, то това би довело до намаляване смъртността в резултат на тази експлоатация, което е по-добрия възможен сценарий.

Въпреки вероятното по-значително въздействие върху скалния орел, като цяло не се очаква нарушаване на видовия състав на зоната, свързано с осъществяването на инвестиционното намерение.

VI. Предложения за смекчаващи мерки.
След приключване на строително-монтажните работи обекта да се почисти от натрупани земни маси, строителни и битови отпадъци, които да се извозят и депонират на съответните депа. Това ще помогне за по-бързото възстановяване на растителността, респ. местообитанията, в частите, незаети от ветрогенераторите.

Възможно е по време на строителните работи безпокоене на отделни представители на фауната. Препоръчително е строително-монтажните работи да се извършат извън размножителния период – март-май за повечето видове.

По време на експлоатацията да не се допуска оставянето на хранителни отпадъци и продукти на открито, тъй като те биха могли да привлекат по-голям брой птици в района. При намиране на труп на едро животно, да с е търси начин за неговото извозване от района на ВЕП.

Препоръчително е при поддръжката и ремонта на ветрогенераторите служителите да следят за наличие на мъртви птици.

Фаунистичния състав на района бе определен чрез стационарни наблюдения за хищни птици и на базата на собствени данни от подобни терени в района на Западна Стара Планина.

Прогнозата за въздействие на ВЕП „Г. Дамяново Уинд” върху орнитофауната в района е извършена чрез статистически анализ (регресия) на метаданни (публикувани от други автори). За постигане на нормално разпределение (едно от изискванията на този анализ), стойностите за смъртността на птиците бяха ln трансформирани.

XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.
- Диплома, ПУ „П. Хилендарски” - гр. Пловдив; серия ВД-95, №0005215

- Диплома магистърска степен NINSHU 1590, Kyoto University

- Свидетелство за професионална квалификация „Екологичен мениджмънт на природните ресурси”, Серия С-00, № 019821, ЛТУ

- Списък публикации

- Служебна бележка от Дирекция на Природен Парк „Врачански Балкан”

XIII. Приложения.
Приложение 1: Схема на местоположението на ВЕП „Чипровци Уинд” и типовете местообитания в района на парка.

Приложение 2: Списък на използваната литература.

Красимир Борисов Дончев (Биолог-еколог)