Официално писмо за правилата за оценяване на филмови проекти от искра димитрова
Изтегляне 135.04 Kb.
|
| ОФИЦИАЛНО ПИСМО
ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ФИЛМОВИ ПРОЕКТИ ОТ ИСКРА ДИМИТРОВА ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА КОМИСИЯ ЗА ИГРАЛНО КИНО ПРЕЗ 2013 ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА КОМИСИЯ ЗА ИГРАЛНО КИНО 2013 НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА КИНО КЪМ ИА НФЦ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ИА НФЦ Г-Н МАРИН МАРЧЕВСКИ Уважаеми колеги, Позволявам си да ви запозная с някои мои съображения за несъвършенствата в оценъчната система за държавно финансиране на филмови проекти, пред които отново се изправих като член на Комисията за игрално кино през тази година. И то в особено драматичния контекст на подадените над 80 проекта само на първата сесия - за игрални филми, за дебюти, за развитие на сценарии и за копродукции. Предлагам ги на вниманието ви с надеждата, че можем да постигнем единомислие по принципните въпроси и съответно с общи усилия да изработим по-добри правила в интерес на българското кино и на всички поколения кинематографисти.
Като паралелно с това би било добре да работим активно и за крайно необходимите законодателни промени – ИА НФЦ да стане най-после първостепенен разпоредител на средства. При това със създаден Фонд “Българско кино” именно към него (а не общ за културата, че нали ни е ясно до какво „избиение” между секторите ще се стигне), каквито фондове има в много европейски държави За да има въобще някаква перспектива пред българското кино чрез набирането и на допълнителни средства към твърде малкото, които задължително трябва да се осигуряват по силата на Закона за филмовата индустрия (може би, по впечатляващата формула за процентно отчисление от ДДС-то – единствено сигурното, за разлика от други видове отчисления като във Фонд „Култура” към МК, които почти не се събират - внасяно в държавния бюджет от аудивизуалната индустрия, предложена от Георги Чолаков в неговия проект за Стратегия?).
а) Изборът на членовете на националните художествени комисии да се синхронизира с правната норма на Европейския съюз за държавните помощи/субсидии, според която те трябва да са «независими експерти» и да не представляват никаква организация. Както е указано в Official Journal /Държавен вестник/ of the European Union - RULES FOR SUBMISSION OF PROPOSALS, AND THE RELATED EVALUATION, SELECTION AND AWARD PROCEDURES: ( 1 ) An independent expert is an expert who is working in a personal capacity and in performing the work, does not represent any organisation.* Това ще помогне постепенно да се изгради доверие, че членовете на комисиите не взимат решенията си в какъвто и да било конфликт на интереси. Неограничен брой имена могат да бъдат предложените от кинематографичната общност като цяло. И след това да се изготви нужната база данни за възможните експерти, но в съответствие с предварително изработени професионални критерии за „независим експерт” в сферата на киното. Като може би „най-чисто” изборът им за всяка комисия би могъл да става чрез тегленето на жребий. А споменатият в ЗФИ квотен принцип би могъл да се приложи за броя на представителите от различните филмови професии в тези комисии. Тоест, тези предложения даже не влизат в противоречие със сегашни текстове в Закона за филмовата индустрия и не изискват веднага поправка в него, защото са само въпрос на тяхно тълкуване. Но всички трябва да имаме предвид, че правната норма на ЕС за „независимите експерти” се отнася за всички сфери, които ползват държавни помощи/субсидии, законът за които е по-висша правна норма от Съобщението на Европейската комисия относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения. И даже не ми се мисли какво би могло да се случи, ако някой, на когото проектът не е одобрен, сезира Европейския съд, че у нас тази норма не се спазва – ами, ако осъдят всички да върнат досега получените субсидии за филми? Надявам се, че на всички ни е ясно, че вече 6 години България е равноправен член на ЕС и върховенството е на европейското законодателство, а нашият Закон за киното е отпреди това, от 2004 година, и поради това все още не е съобразен изцяло с правилата на ЕС. И никак не би било лошо в ИА НФЦ да бъде назначен европеист, за да не сме принудени всички ние (вече от години) да се правим на юристи, каквито не сме, в интерес на толкова необходимите ни ясни правни норми, отнасящи се до аудиовизията, които при това постоянно търпят промени с оглед на технологичното развитие. *(http://ec.europa.eu/research/participants/portal/ShowDoc/Extensions+Repository/General+Documentation/Legal+documents+for+implementation/Rules+for+submission%2C+evaluation%2C+selection%2C+award/fp7-evrules_en.pdf – стр. 8) б) Липсата на публичност за оценъчните карти на всеки член на комисията особено допринася за царящото недоверие към всяка една художествена комисия, независимо от персоналния й състав. По простата причина, че всеки творец смята своя проект за най-хубав, не само заради присъщото му творческо его, а и защото няма как да го сравни с който и да било друг проект. Това в известен смисъл може да бъде коригирано, ако поне оценъчните карти за одобрените проекти на всеки член на комисията бъдат качвани в Интернет на сайта на ИА НФЦ, което е и още един начин за справяне с тъй наречения конфликт на интереси, ако все пак има скрит такъв.
а) Шанс за дебют по принцип имат всички. б) Но шанс да направят втори филм – почти никой, като това се отнася и за кинорежисьорите, и за кинопродуцентите. Причината – въпросите в оценъчните карти за предишния им опит и за спечелените от тях награди. При обективна оценка от членовете на комисията, това води до намаляването на общия им брой точки в съревнованието с проектите на представители от другите поколения кинематографисти. Очевидно крайно време е да има отделни състезателни категории/сесии (такава практика също има в Европа) за: 1) късометражни филми; 2) първи пълнометражен игрален филм; 3) втори и трети пълнометражен игрален филм; 4) утвърдени кинематографисти. Само така пред най-младото поколение могат да се отворят някакви перспективи. в) Продължава да е спорно с какъв филм следва да се кандидатства за дебют – с късометражен или с пълнометражен игрален, след като в безизходицата много млади български кинематографисти правят кратки филми без никакво финансиране, а и в последните години има буквално бум на късометражното кино в световен мащаб. Но не е редно за дебют да се състезават заедно късометражни и пълнометражни игрални проекти. А и в Устройствения правилник на НФЦ все пак има както оценъчна карта за дебютен пълнометражен, така и оценъчна карта за дебютен късометражен игрален филм.
а) Наложително е спешно да се отмени премахването на най-високата и най-ниската оценка, което е абсурдно именно за сферата на изкуството. То води до две неща. Първо, до нежелателното осредняване на общата оценка на повече на брой проекти, което всеки математик може да ни обясни защо става така. И второ, до лична „философия” на всеки член на комисията как да „спаси” или да заяви собствената си оценка. За себе си декларирам, че на нито един проект, колкото и да ми харесва, не пиша най-високата оценка – за да не изчезне изобщо подчертано положителното ми мнение, нито обратното – най-ниската. Тоест, въвеждам своя класация, защото сега при много добър за мен проект даденият от мен максимален брой точки може да се елиминира за общата оценка, а пък при най-ниската оценка се елиминират много по-малко на брой точки. В европейската практика всеки експерт, оценяващ проекти, получава указания за това какво трябва да означава всяка дадена от него точка – от 1 до 5, да кажем, защото няма особен смисъл и в точкуване от 1 до 10 или до 20, и т. н. И той носи отговорност за спазването на тези указания, а не си измисля (като мен) лична „философия”. б) Необходимо е също така категорично да се изясни и да се сведе до знанието на комисията какъв е принципът: Дали най-високата оценка трябва да се дава на най-добрия/те проекти, но именно сред кандидатстващите в дадена сесия? Или точкуването трябва да се съобразява с най-високите художествени критерии в киното изобщо, на които в сесията може да не отговаря нито един проект? в) В оценъчните карти – без които обаче не може! – трябва да се преразгледат всички „нелепости”, като: 1) Оценки с части от цялото, 2) Отделни точки за развитие на героите и за диалога, след като вече си оценил драматургичната структура като цяло, 3) Значимост на темата – като много разтегливо понятие, което подмени най-важното, а именно културната стойност на проекта, което е първото условие за държавна субсидия според европейските правила, 4) Зрителски потенциал, но без да има зададен въпрос и за фестивален/арт потенциал, което пък тласка нещата в чисто комерсиалната ниша, пак противно на основната цел – художествен продукт с културна стойност. Като това не означава, разбира се, че този културен продукт не трябва да търси контакт и с най-широката филмова аудитория! Тоест, балансът ще се постигне само при отговор и на двата въпроса – за зрителски потенциал и за фестивален/арт потенциал. И едно мое наблюдение като член на комисията за игрално кино през тази година. Очевидно заради повтарянето от политиците на думата „пазар” като мантра в сферата на културата през последните години - в допълнение към подмяната в оценъчните карти на въпроса за „Художествен потенциал в контекста на европейското културно разнообразие” с въпроса само за „Значимост на темата” – не малко кинематографисти правят опит да спечелят субсидия със самоцелни екшъни или крайно екстравагантни хрумки, без да се замислят особено за културното им съдържание, за съжаление.
а) Нелепо е, когато един проект с миноритарно българско участие вече е оценен, а и доказано с документи е подкрепен финансово от съответните институции в една, две или повече чужди държави, за него оценъчната карта да бъде същата като за български проект – сюжет, диалог, герои и т.н. б) Решението за българското участие в такава копродукция, според мен, трябва да се базира на отговора на други въпроси, може би, като: 1) Културният потенциал на филма за големия международен екран, което ще допринесе за авторитета на България. И това да е единственият въпрос за неговата художествена разработка на етап проект, 2) Българският елемент в него – било в разказваната история; било като място, на което се развива част от действието; било заради участието на български актьори или на други кинопрофесионалисти, като оператор, художник и др.; 3) Българското участие със специалисти, в постпродукцията или с друго, 4) Брой на страните, ангажирали се с дадения проект, 5) Професионален опит на българския, миноритарен продуцент, но не и на режисьора, който вече е оценен в държавата на мажоритарния продуцент. в) Липсата на задължителен формат – във връзка с посочените тук въпроси - на заявката за копродукция. Защото засега прилаганите документи към всеки проект за копродукция се пишат по различен, свободен начин и членовете на комисията трябва да търсят неизвестно точно къде в тях: дали има де факто осигурено вече финансиране от друга държава; какви по-точно са елементите на българското участие; и тъй нататък. При това, без да са сигурни, че са успели да се доберат до доказателства за наличието на тези именно предпоставки за одобряване на копродукция. Тоест, ИА НФЦ следва да изготви нов образец на заявлението за кандидатстване, в което да се описват както документите, потвърждаващи осигуреното финансиране от чуждестранните копродуценти, така и българските творчески и технически елементи в проекта. И с подпис от администрацията на ИА НФЦ, удостоверяващ верността на посочените и приложно подадените документи, това заявление да се предоставя заедно с проекта на всеки член от комисията. Може да се помисли и за вариант проектите за копродукции да се разглеждат най-напред от Финансовата комисия в правен и финансов аспект, а след нея художествената комисия да се произнася само за културния потенциал на филма и дали случайно няма антибългарска пропаганда.
а) Необходимо е да имаме консенсусен отговор на въпроса: Допустимо ли е отхвърлянето от комисията на български проект за развитие на сценарий за игрален филм, който вече е получил подкрепа от Програма „Медия” на Европейския съюз (или друга международна подкрепа)? Или при подобна авторитетна международна оценка следва автоматично да се осигурява и българската подкрепа за проекта?
а) Членовете на комисиите предварително подписват Декларация, че няма по никакъв начин да влияят на другите техни членове за техните оценки – което значи, че не могат да влияят и в дискусия! А и така трябва да бъде при дадената система на оценяване. б) Членовете на комисиите не са драматургически консултанти/филмови редактори, нито са членове на художествен съвет. Те са само оценители на проектите такива, каквито са. И пак според европейските правила, те даже нямат право да изразяват конкретни препоръки за един или друг проект. Очевидно у нас е още много силен подсъзнателният спомен тъкмо за художествените съвети към творческите колективи в Студия «Бояна», които навремето поемаха един проект от идеята до окончателното му завършване като филм. Като в съответните, от етап на етап обсъждания (лично съм свидетел) наистина се раждаха много ценни идеи, тъкмо в съответствие с природата на киното като «колективно изкуство». И то от големите имена в културата ни в художествения съвет (в който бях и аз), като Валери Петров, Христо Ганев, Свобода Бъчварова, Радой Ралин и др. А дали може поне нещо от тази полезна практика да се възкреси в днешните условия – не знам. в) Сегашната система за оценяване на проекти е на принципа на независимата интегрална оценка от оценките на всички оценители/членове на комисиите. С други думи, в „говорилнята” всеки може само да прочете вече написаната си собствената оценка (така беше и на първата ни сесия през тази година). Толкова. Дискусията по принцип е изключена – всеки трябва само да съобщи мнението си. И е естествено да държи на него като професионалист, колкото и сферата на изкуството да е изначално поставена върху „субективността” – и на твореца, и на възприемащия го в случая кинопрофесионалист (нали знаете, че произведението на изкуството съществува само в нечие възприятие, иначе го няма в природата извън човека?). А и чисто технически, ако си го представим – 9-те члена на комисията се изказват до 5 минути, в които не може да се каже нищо по-смислено от вече написаното в картите; като за 84-те проекта в първата ни тазгодишна сесия това прави 63 часа без секунда почивка: 9 х 5 х 84 = 3780 минути, тоест 63 часа. Или – почти 10 работни дни, с неизбежните малки паузи – чиста безсмислица! А желанието някой да повлияе на някой друг да промени мнението си е – просто… подсъдно. И всъщност, сега за продуцентите единственото по-различно от оценъчните карти в записа при прослушването на „дискусията” се оказват само въздишките или смеха на членове на комисията – на нервна почва от пренапрежение за повече от месец, разбира се. Но затова пък достатъчни, като неразбираема отвън емоционална реакция, да провокират и гняв, и още по-голямо недоверие в оценките на каквато и да било комисия. Това ли ни трябва? Чуйте записите.
а) Подаването на проектите за всеки член на комисията на хартиен носител създава сериозни неудобства при отговорното им изчитане от „а до я”, защото: подвързването им се разпада; не са удобни за четене в каквато и да било поза, губи се време при необходимост нещо да се препровери в текста и в приложените документи. б) Все пак живеем във века на компютрите. Проектите е по-добре да се подават на дискове за техническо улесняване на работата на комисиите. в) Ако презумпцията е, че може да се злоупотреби с авторските права върху проекта, то всеки елементарно компютърно грамотен човек би следвало да знае, че всеки текст на хартия може лесно да се превърне в компютърен файл, ако някой има такава зла умисъл. Пък може би и на кандидатстващите продуценти ще излиза по-евтино да осигуряват главно дискове за комисията. г) Ако пък има членове на комисиите, които все пак предпочитат хартиения носител, то нищо не пречи още при съставянето на комисиите за съответната година всеки техен член да бъде попитан от администрацията на ИА НФЦ на какъв носител иска проектите. И съответно, кандидатстващите продуценти да бъдат информирани за броя на членовете на комисиите, които искат проектите било на хартиен носител, било на диск. Просто е. И за финал – споделям с всички вас една мисъл, която ме преследваше, докато най-отговорно денонощно четях тези около 10 хиляди страници, които трябваше да оценя за малко повече от месец. А тя е, че при толкова многото проекти и при липсата на нужното финансиране, както и при посочените проблеми в оценъчната система - дали пък няма да е по-адекватно просто да се тегли жребий… 18 юли 2013 Искра Димитрова Член на Националната художествена комисия за игрално кино през 2013 И още: ДО ИА „НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР”, вх. 01-529/ 10.09.2013 ДЕКЛАРАЦИЯ от Искра Петрова Димитрова Член на Националната художествена комисия за игрално кино през 2013 Декларирам, че на първите сесии през месец май 2013 за разглеждане на игрални проекти за копродукции, за дебюти, за развитие на идеи и за игрални филми, заради грешното правило в оценъчната система да се премахват най-високата и на най-ниската оценка – недопустимо именно в сферата на изкуството, аз приложих лична логика в моята класация на проектите. А именно - по-нисък горен „таван” на точките за най-добрите проекти с надеждата, че по този начин високата ми оценка точно за тях няма да бъде елиминирана. Декларирам също, че на есенните сесии няма да прилагам по-нисък горен „таван” на точките за най-добрите проекти, за да проверя и по този начин правотата на моята логика. Депозирах официално писмо в ИА НФЦ, с вх, N 0-49/29.08.2013, до изп. директор Марин Марчевски, до НСК и до членовете на настоящата комисия за игрално кино за нерешените проблеми с оценъчната система. Оставам с надеждата, че в най-скоро време ще се вземе необходимото институционално решение за промяна на правилата. Като тази промяна трябва не само да премахне посоченото грешно правило, но трябва да съдържа и задължителните административни указания, регламентиращи писмено и ясно всеки един от оценъчните критерии, за да не се изправят и в бъдеще членовете на комисиите пред казуса каква по-точно лична логика да прилагат в точкуването. Моля тази моя декларация да бъде приложена към протоколите за оценка от сесиите за игрално кино през 2013 в ИА НФЦ, за да могат колегите, при недоумение за разликите в моите оценки на едни и същи, повторно кандидатстващи проекти, да се запознаят с логиката на приложения от мен различен горен „таван” на точките за най-добрите проекти на пролетните и на есенните сесии. 10. 09. 2013 ИСКРА ДИМИТРОВА Изтегляне 135.04 Kb. Сподели с приятели:
|