Постижения в борбата със замърсяването на въздуха

Качеството на въздуха в Европа много се подобри, откакто ЕС за първи път започна да се занимава с този проблем през 70-те години на миналия век. Оттогава значително е намалена концентрацията на вещества като серния диоксид (SO2), въглеродния оксид (СО), бензена (C6H6) и оловото (Pb). ЕС разполага с три различни правни механизма, за да управлява замърсяването на въздуха: определяне на общи стандарти за качество на въздуха за концентрациите на замърсители в атмосферния въздух; определяне на национални пределни стойности на общите емисии на замърсяващи вещества; както и разработване на законодателство, което е насочено конкретно към отделните източници, например за контрол на промишлените емисии или определяне на стандарти за емисиите от превозни средства, за енергийната ефективност или за качеството на горивата. Това законодателство се допълва от стратегии и мерки за насърчаване на опазването на околната среда и включването му в други сектори.

A. Качество на атмосферния въздух

Въз основа на целите на Тематичната стратегия срещу замърсяването на въздуха от 2005 г. (да се намалят фините частици със 75 % и тропосферния озон с 60 %, както и да се намали заплахата за естествената околна среда от подкиселяване и от еутрофикация с 55 % спрямо равнищата от 2000 г. — стойности, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.) през юни 2008 г. влезе в сила преразгледана директива за качество на атмосферния въздух, обединяваща по-голямата част от действащото законодателство в тази област. Само четвъртата „дъщерна директива“ на предишната Рамкова директива за качество на въздуха все още е в сила; тя определя целеви стойности (не толкова строги, колкото пределно допустимите стойности) за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди.

Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух цели да се намали замърсяването на въздуха до нива, при които се свежда до минимум отрицателното въздействие върху здравето на човека или върху околната среда. За тази цел в нея се съдържат мерки за определяне и установяване на цели за качеството на атмосферния въздух (т.е. граници, които не трябва да бъдат превишавани никъде в ЕС) по отношение на основните замърсители на въздуха (серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, (фини) прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон). От държавите членки се изисква да определят зони и агломерации с цел оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, да наблюдават дългосрочните тенденции и да направят тази информация публично достояние. Там, където качеството на въздуха е добро, то трябва да се запази; в случаите, когато пределно допустимите стойности са превишени, трябва да се предприемат действия.

В края на 2013 г. Европейската комисия стартира Програмата за чист въздух за Европа с две основни цели: съответствие с действащото законодателство до 2020 г. и нови цели за качеството на въздуха за периода до 2030 г. Основният законодателен инструмент за постигане на тези цели е преразгледаната Директива относно националните тавани за емисии, която определя по-строги национални тавани за емисии за петте ключови замърсители (серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици), за да се понижи вредното им въздействие върху околната среда и да се намали наполовина въздействието им върху здравето в сравнение с 2005 г. Директивата изисква от държавите членки да изготвят национални програми за контрол на замърсяването на въздуха. С нея също така се транспонират ангажиментите за намаляване за 2020 г., поети от ЕС и неговите държави членки в рамките на преразгледания Протокол от Гьотеборг за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон на Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Като част от програмата беше приета също така нова директива за намаляване на замърсяването на въздуха от средни горивни инсталации, като например тези, които осигуряват производство на електроенергия или битово отопление.

B. Автомобилен транспорт

Няколко директиви бяха приети с цел ограничаване на замърсяването от пътния транспорт чрез определянето на стандарти за емисии за различните категории превозни средства като автомобили, лекотоварни автомобили, камиони, автобуси и мотоциклети, и чрез регулиране на качеството на горивото. Сегашните стандарти за емисии Евро 5 и Евро 6 за автомобили и лекотоварни микробуси, определят пределни стойности на емисиите за редица замърсители на въздуха, по-специално за азотни оксиди и прахови частици. Държавите членки са задължени да отказват типово одобрение, регистрация, продажба и въвеждане в експлоатация на превозни средства (и резервни устройства за контрол на замърсяването), които не са в съответствие с тези пределни стойности. От септември 2017 г. се използва по-реалистичен цикъл на изпитване: за новите модели леки автомобили понастоящем се правят изпитвания за емисии при реални условия, така че да се отразяват реалните условия на движение. Освен това съществуват правила за съответствие в експлоатация (които изискват превозните средства да продължат да отговарят на стандартите, докато са в движение), за надеждност на устройствата за регулиране на замърсяването, за системите за бордова диагностика (СБД), за измерването на разхода на гориво и за достъпа на независимите оператори до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства. Подобни правила са въведени и за тежкотоварните превозни средство като автобуси и камиони. Нов регламент относно одобряването на типа и надзора на пазара на моторни превозни средства, приложим от 1 септември 2020 г., беше приет наскоро, за да се подобри качеството и независимостта на техническите служби и да се провери дали превозните средства, които вече са в движение, отговарят на изискванията.

C. Други емисии от транспорта

За да се намали замърсяването на въздуха от корабите, за които се твърди, че са отговорни за 50 000 преждевременни смъртни случая всяка година, ЕС е определил пределни стойности за съдържанието на сяра в горивото, използвано от морските кораби, плаващи в европейски води. Общата пределна стойност за сярата ще намалее от 3,5 % на 0,5 % до 2020 г. в съответствие с ограниченията, приети от Международната морска организация. От 2015 г. се прилага още по-строг стандарт от 0,1 % в определени зони, обозначени като „Зони за контрол на емисиите на сяра“, например Балтийско море, Ламанш и Северно море. Допълнителни стандарти за емисии бяха определени за извънпътната подвижна техника (като багери, булдозери и верижни триони), както и за селскостопанските и горските трактори и за плавателните съдове за отдих като спортни лодки.

D. Емисии от промишлеността

Директивата за емисиите от промишлеността обхваща силно замърсяващи промишлени дейности, които причиняват значителна част от замърсяването в Европа. Тя консолидира и обединява всички свързани с въпроса директиви (относно изгарянето на отпадъците, летливите органични съединения, големите горивни инсталации, комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването и др.) в един съгласуван законодателен инструмент, с цел да се улесни прилагането на законодателството и да се сведе до минимум замърсяването от различни промишлени източници. Тази директива определя изискванията, на които трябва да отговарят всички промишлени инсталации, съдържа списък от мерки за предотвратяване на замърсяването на водата, въздуха и почвата и служи като основа за изготвянето на лицензи или разрешителни за експлоатация за промишлени инсталации. Посредством интегриран подход тя отчита общите екологични показатели на дадена инсталация, включително използването на суровини или енергийната ефективност. Концепцията за „най-добри налични техники“ играе централна роля, както и гъвкавостта, екологичните инспекции и общественото участие.

Роля на Европейския парламент

Парламентът изигра решаваща роля при формулирането на модерна политика в областта на околната среда за борба със замърсяването на въздуха