Компютърният софтуер е съвкупност от програми, необходими за обработването, съхраняването и показването на данните. Според предназначението си софтуерът се разделя на системен и приложен.
Системният софтуер
Toй управлява компютърния хардуер и създава основа за работа на приложния софтуер. При него се обособяват две групи програми:
BIOS - Стартира се при включването на компютъра и неговите функции се използват за стартиране и работа на операционната система.
Средствата и правилата, с помощта на които потребителят общува с компютърната система. Приложният софтуер работи, като изпраща команди на системния софтуер, а системният софтуер взаимодейства с хардуера
Операционна система
Операционната система представлява съвкупност от програми (управляващи, обслужващи, обработващи) за управление на компютърната система и осъществяване на връзка с потребителите. Тя осигурява предпоставки и възможност за работа на приложния и на останалия системен софтуер. Чрез нея програмите имат достъп до хардуерната част на компютъра.
Основните функции на ОС
Управление на програмите и процесите - поддържа работата на всички програми и осигурява взаимодействието им с хардуера;
Потребителски интерфейс-предоставя на потребителя възможност за общо управление на компютъра и програмите
Файлова система - поддържа файлова система за съхранение и обработка на файлове и управлява достъпа до диска и до другите запомнящи устройства;
Системни функции
• осигурява мултипрограмна работа
• работа в мрежа;
• информация между периферните устройства и оперативната памет.
Основни съставни части на ОС
•Ядро – то се зарежда в паметта при първоначално зареждане на системата, веднага след зареждането на BIOS. Чрез него се управлява преносът на данни между различните части на ОС, съгласуват се задачите на ЦП, осигурява се достъп до обвивката на ЦП.
•Обвивка – тя служи за връзка между потребителя и ядрото, като се зарежда върху ОС, и предлага на потребителя нужните команди за осъществяването на тази връзка.