Организация и управление в началното училище
Изтегляне 32.77 Kb.
|
1 2
ОУНПраздел А (задължителни учебни часове) раздел Б (избираеми учебни часове) раздел В (факултативни учебни часове) учебният план на специалните училища за ученици със сензорни увреждания включва и раздел Г (учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети). В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на общообразователната подготовка, а в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка и общата професионална подготовка. В избираемите учебни часове се осъществява обучение за придобиване на разширената подготовка, профилираната подготовка и/или отрасловата, специфичната и разширената професионална подготовка, както и на специализираната подготовка. Във факултативните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на допълнителната подготовка. Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи и степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението. Рамковият учебен план съдържа: -броя на учебните седмици по класове; - наименованията на учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А; -годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени на образование; -общия годишен брой на избираемите учебни часове в раздел Б; -максималния годишен брой на факултативните учебни часове в раздел В. Училищното образование се организира в последователни класове. Те се означават с римски цифри във възходящ ред. Продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички форми на обучение с изключение на случаите, предвидени в този закон за индивидуалната и самостоятелната форма на обучение. Учебната година включва учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове, както и ваканции. Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в спортните училища - на 1 септември. В случай че 15 септември, съответно 1 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден. Учебните срокове и тяхната продължителност, продължителността на учебната седмица, продължителността на учебните часове, както и ваканциите се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование. Общият брой часове за една седмица не може да бъде по-малък от 22 часа и по-голям от 32 часа. Продължителността и почивките между часовете се определят от държавния образователен стандарт за организация на дейностите на учебното образование. Формати на обучение са: -дневна; -вечерна; -задочна; -индивидуална; -самостоятелна; -дистанционна; -комбинирана; -обучение чрез работа (дуална система на обучение). В самостоятелна форма могат да се обучават само ученици с изявени дарби, лица навършили 16 години, ученици ,имащи здравословни проблеми. В дистанционна форма обучението може да се организира само за ученици от V до XII клас включително. При извънредна епидемична обстановка обучението се реализира в дневна, индивидуална или комбинирана форма от разстояние в електронна среда, не повече от 30 учебни дни. Обучението в дневна, вечерна и задочна форма се организира в паралелки и групи. Комбинирана форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план. Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) е специфична форма на обучение, при която професионалната квалификация се придобива чрез практическо обучение в реална работна среда, и обучение в професионална гимназия, въз основа на партньорство между един или няколко работодатели, но само за ученици навършили 16 години. Оценяването е процес на установяване и измерване постигнатите резултати от обучението и нивото на подготвеност на учениците за бъдещата им реализация. Основните цели на оценяването са: - диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа; - мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване качеството на образование. Оценяване се извършва в процеса на обучение; в края на клас или на етап от степен на образование; при завършване на степен на образование. Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити. На учениците от I до III клас включително не се поставят количествени оценки. Оценките от националното външно оценяване в края на VІІ и в края на Х клас, както и от държавните зрелостни изпити и от държавния изпит за придобиване на професионална квалификация може да се изразяват само с количествени показатели - в брой точки. На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: "постига изискванията", "справя се" и "среща затруднения". Основните компоненти на оценяването, видовете и формите на оценяване, както и организацията, условията и редът за извършването му се определят с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците. Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко "среден (3)" по всички учебни предмети или модули, предвидени в училищния учебен план за съответния клас в задължителните и в избираемите учебни часове. На учениците, завършили обучението си в I, II и III клас, се издава удостоверение за завършен клас. Учениците, завършили обучението си в IV клас, получават удостоверение за завършен начален етап на основно образование. Учениците, завършили успешно VІІ клас, придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование. Свидетелството дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование, както и на обучение за придобиване на професионална квалификация. Учениците, завършили успешно Х клас, получават удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование, което им дава право да продължат обучението си във втори гимназиален етап на средно образование и на обучение за придобиване на професионална квалификация. Учениците, успешно завършили ХІІ клас, стават зрелостници и придобиват право да се явят на държавни зрелостни изпити и на държавен изпит за придобиване на професионална квалификация. Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома за средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата за средно образование е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение. В училищното образование се ползват учебници и учебни помагала. Учебникът е дидактическо средство, което е за самостоятелно учене на ученика и което подпомага цялостното му обучение по определен учебен предмет или модул за овладяване на компетентностите, посочени в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, държавния образователен стандарт за профилираната подготовка или държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия, както и в съответната учебна програма. Учебното помагало е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което подпомага предучилищното и училищното образование за: -конкретизиране, разширяване или задълбочаване изцяло или в отделни части на учебното съдържание;- -затвърждаване или практическо прилагане на усвоените компетентности. В училищното образование може да се ползват и учебни комплекти, одобрени от министъра на образованието и науката. Учебният комплект включва учебник и едно или няколко учебни помагала, създадени в единна система. Класификациите на формите на обучението са разнообразни, но най-широко разпространена е класификацията на следните основни принципи: начин на работа начин на предлагане на задачата ръководство на учителя равнище на обучаване насоченост на социалните контакти На базата на тези принципи, в съвременните училища се различават фронтална, групова и индивидуална форма на обучение. Фронталната форма се характеризира : -работи се едновременно с целия клас.; -задачите са еднакви за всички ученици. ; -учителят управлява учебната дейност на целия клас.; -общуването е на равнище учител към ученици и обратното. -социалните контакти на учителя са насочени общо към целия клас. При груповата форма класът работи по групи. На всяка от групите се предлага отделни задачи. Учителят ръководи косвено дейността в отделните групи. В групата може да се достигне до самоуправление или всеки ученик да работи самостоятелно. Общуването е на равнище учител, ученици от дадена група, и ученик към ученик вътре в групата. Социалните контакти са насочени към всяка отделна група ученици като са възможни социални контакти между учениците вътре в групата. При индивидуалната форма на обучение всеки ученик работи индивидуално. Задачите се предлагат поотделно на всеки ученик. Учениците работят индивидуално с или без помощта на учителя. Общуването е само между учителя и отделния ученик или изобщо липсва. Социалният контакт се създава само на равнище учител към ученик и обратното. Фронталната форма въздейства еднакво, идейно и емоционално върху всички ученици. Развива мотивацията на учениците, гарантира творчески характер на учебната дейност , формира специални комуникационни отношения между учителя и целия клас. Предполага създаване на проблемни ситуации. Позволява по-голямата част от класа да се включи в активна учебна дейност , както и да признава или да отрича предлаганата информация. Фронталната форма има и доста негативни страни : тя укрепва авторитарния стил на обучение. Наблюдава се изравняване на учениците, чрез прилагане на еднакъв темп на работа, като се предполага, че всички имат еднаква подготовка. При тази форма няма възможност учениците винаги да кажат своят а дума, а взаимните контакти между тях са забранени. Фронталната форма е целесъобразна само за решаване на определени задачи, за предлагане на нова информация, при нея няма възможност за индивидуална работа с учениците. Груповата форма дава възможност за диференцирания подход за всяка група, за подбор на задачите за отделните групи на база възрастовите особености и възможности на обичайните. При нея има възможност да се оценяват знанията на учениците в групата. Тя гарантира формиране на умения за работа в екип. Груповата форма има и негативни качества, тя създава трудности при определяне и оценяване на индивидуалните постижения на всеки ученик в групата. Създава възможност за пренареждане на отделни ученици и пасивност за друга част от групата. Може да е в основата на възникващи конфликтни взаимоотношения между различните групи. Индивидуалната форма позволява на всеки ученик свободно да изяви своето мнение, да покаже своите знания и умения. Има ограничен времеви параметър , който не винаги позволява реален обмен на информация между учителят и ученикът. Четири основни компетентности оформят професионалната педагогическа компетенция на учителя. Специална компетентност- включва способност за ползване на натрупани знания и умения за иновации, наличие на специални научни знания и богата педагогическа и обща култура; Методическа компетентност обхваща компетенциите от вида *оригиналност на подбраните методи, подходи и средства за обучение и възпитание; *способност за взимане на правилни решения по практически и концепционални въпроси. - Социално- комуникационна компетентност, която включва: *компетентност за определяне и формулиране на въпроси и проблеми; *умения за работа в екип *емпатия - Личностно- ориентирана компетентност – сума от компетентности за самообучение и саморазвитие, и формиране на социално- интелектуални знания на учителите , които са разпределени в 11 позиции: *знания по предмета, който преподава; *педагогически умения по предмета, които се натрупват в процеса на обучението; *общи педагогически знания – отчитат равнището на образуванието на специалното творческо отношение към професията, опита и индивидуалните особености на учителя; *познаване на училищните програми, както знае и съблюдава изискванията на МОН и ДОС; *знания по история, философия, психология и социология; *използване на съвременни образователни технологии; *познаване психологията на развитие на учениците, което значи променящи се методи на преподаване както по време на часа, така и в различните класове; *проблеми на интердисциплинарността; *познаване на образователната политика; *познаване теориите на обучение; *ефективно прилагане на различни методи за оценка на учениците на база диагностиката на съответния клас. В теорията и практиката на всеки учител, урокът остава основна организационна форма на обучение. Уроците, които се прилагат се разделят на основни типови уроци : комбинирани ; *урок за разработка и усвояване на нови знания. ; *урок за затвърждаване на знания и формиране на умения.; *урок за обобщаване и систематизиране на знания и умения.; *урок за прилагане на знанията.; *уроци за прилагане на знанията на практика.; *повторително-обобщителни уроци.; *уроци за проверка и оценка ; *обобщаващи уроци в края на учебната година, чрез писмени или практически работи. В зависимост от използваните методи и средства по време на урока са познати : *урок беседа; *урок разказ; *урок-упражнение; *лабораторен урок. Под мениджмънт се разбира процес, при който един или повече индивиди управляват и координират дейността на други хора с цел постигане на резултати, които е невъзможно всеки човек да постигне сам. Образователния мениджмънт съчетава в себе си характерните черти на образованието и мениджмънта като разглежда образованието като социална система, предназначена да се грижи за образованието и развитието на децата, възрастните и обществото като цяло. Образованието се разглежда още като социална услуга, предлагана от институциите за формално и неформално образование на различни целеви групи. Образованието е процес на учение с или без преподавател, чрез който се усвояват нови знания и умения, свързани с конкретни цели и потребности на човека. Училището се разглежда като образователна организация с предварително поставени цели, съответстващи на мисията, визията и стратегическите цели и задачи. На ниво училище са обособени 3 равнища на мениджмънт: висше, средно и низше. Висшето е равнището на директора, средното обхваща помощник-директори и ръководители на методически обединения, а низшето се отнася до конкретния учител, като мениджър на процеса на обучение. Функцията на директора като орган на управление са дефинирани в закона за ПУО и УО, както и в ДОС, за статута на развитие на учителите, директорите и другите специалисти /Наредба №15/. Функциите, които изпълнява директора са да организира, контролира и отговаря за дейността в училището. Спазва и прилага държавните образователни стандарти. Осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и труд. Съставя бюджет и отговаря за законосъобразното изразходване на бюджетните средства. Сключва и прекратява трудовите договори с помощник директори, учители, възпитатели и служители, помощния персонал по Кодекса на труда. Обявява свободните места в РУО и в Борсата по труда в три дневен срок след овакантяването. Награждава и наказва ученици, учители, служители спрямо Кодекса на труда, Закона за ПУО и УО, както и Правилника на училището. Организира приема на ученици спрямо ДОС. Подписва и подпечатва документи за преместване, за завършен клас, степен за професионална квалификация и съхранява печата на училището и печата с държавния герб. Контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната финансова и учебна документация. Осигурява условия за здравно-профилактична дейност в училището. Изготвя длъжностно разписание на училищния персонал и утвърждава поименно длъжностите и работните заплати, председатели на педагогическия съвет и осигурява изпълнение на решението му. Образованието е сложен и многопластов процес, който за да функционира ефективно трябва всички, учители, ученици, родители и обществото като цяло, да бъдат обединени за постигане на целите на образованието. Образование да бъде в полза на ученика, а не на чиновника. Българският учител е натоварен от огромния брой бюрократични задължения. Количеството документи, които всеки един учител или директор трябва да попълва всеки ден, седмица, месец и учебен срок, е нараснало неимоверно и заема значителна част от работния ден на педагогическия персонал. Повечето бюрократични задължение не само че са абсолютно безсмислени, но и отклоняват учителя от основаната му мисия – да бъде близо до учениците. Гарантиране на приобщаващото образование може да се постигне с адекватни средства и отпускане на необходимия човешки и финансов ресурс. Приобщаването е път към освобождаването на потенциала у всяко дете. Невъзможно е обаче несвободният, лишен от време и енергия за творчество учител да възпита свободни хора. Нужни са адекватни мерки срещу постоянната умора и изтощение сред учителите. Тези явления са типични за всяко българско училище и са пряко свързани с увеличаващото се насилие. Раздвояването на класните ръководители между необходимостта да общуват с учениците си и задължението да „фабрикуват” десетки документи всяка седмица не позволява на учителите да се посветят изцяло на мисията си. Без ведро настроение и чувство за хумор възрастният човек не може да помогне на децата да се справят с агресията. Съществува постоянен натиск върху директори и учители, които държавната образователна администрация упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления. Лошото планиране от страна на администрацията рефлектира в постоянно изискване на спешни документи „за вчера“ от педагогическия персонал. Не може обществото да очаква ефективно и мъдро справяне с проблемите в училище, ако там работят уморени, потиснати и несвободни хора, лишени от време и енергия за творчество. Използвана литература: 1. ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В сила от 01.08.2016 г. изм. и доп. ДВ. бр.82 от 18 септември 2020 г.; 2. Лекции по Организация и управление на образователния процес в НУ на проф. Маргарита Бонева .; Изтегляне 32.77 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2