Още от времето на своето следване в дма „П

Многостранната личност на пианистката Анжела Тошева непрекъснато провокира своята публика с нови идеи, програми и превъплъщения, постоянно разширявайки представата за съвременния свободен пианист – само през 2010 година тя инициира и изпълни блестящо българската премиера на Рапсодична партита на Еужен Сухон със Софийска филхармония, а годишнините на Шопен и Шуман не отбеляза само с концертиране, а и като издателка на книгите от Андре Букурещлиев, посветени на двамата пианисти и композитори-романтици. Проектът „Шуман-оракул” на ръководената от нея музикална къща „Ориндж фактори” и композитора Михаил Големинов бе награден на Салона на изкуствата 2010 година. През декември 2010 Анжела е наградена от Полското Външно министерство за заслуги в разпространяването музиката на Фридерик Шопен в България.

Още от времето на своето следване в ДМА „П.Владигеров”, когато получава първа награда на първото издание на конкурса „Лист-Барток” в София, Анжела Тошева е убедена привърженичка на унгарската клавирна традиция, и наред с традиционния клавирен репертоар, тя натрупва значителен опит в изпълнението на Лист, Барток, Куртаг, Лигети. Концертира регулярно в Унгария, през 2004 година води майсторски клас по пиано в Шиофок и същата година записва компактдиск изцяло с творби от Барток, оценен високо от унгарската критика.

Непрекъснатото желание на Анжела да не върви по утъпкани общоприети пътища, поставя на заден план както нейните многобройни награди от конкурси, така и блестящо защитената дисертация по камерна музика в ДМА през 1991 година. Те отстъпват място на истинските й стремежи към концертиране и звукозаписна дейност, и зареждащо с творческа енергия общуване с големи музиканти от цял свят, както композитори, така и пианисти. През 1995 година тя записва три компактдиска със солова клавирна музика, които да представят български съвременни композитори на американската публика – първият изцяло с клавирна музика от Георги Арнаудов на фирмата „Конкорд кончерто”, вторият – с три клавирни сонати от Лазар Николов на фирмата „Лейбър”, а третият диск с творби на Васил Казанджиев, Георги Минчев, Иван Спасов, Янис Ксенакис, Павел Шимански и Бела Барток, който излезе чак през 2010 година под заглавието „Сонограми” на музикална къща „Ориндж фактори”.

Безспорно признание както у нас, така и далеч извън пределите на страната Анжела получи след излизането на компактдиска й с шестнайсет сонати от Доменико Скарлати през 2000 година, който се радва на третото си издание през 2010 година.

През 2001година изнася в Монреал рецитал с четири български и четири канадски премиерни творби, между които „Шираз” от Клод Вивие, и „Интерференции и копнежи в престо” от Андре Амел. Концертът изцяло е излъчен по CBC Radio Montreal. Непосредствено след това следва продължителен период, в който Анжела се посвещава в клавирната музика на Рахманинов, Скрябин, Дебюси. Тогава излизат и компактдисковете й с прелюди на Рахманинов, заедно с „Музика на топящия се лед” от Михаил Големинов (2007), както и избрани етюди от Дебюси, Скрябин и Лигети (2005).