Особености на храносмилателната система при гръбначните животни
Храносмилателна система на гръбначните животни
Изтегляне 479.14 Kb.
|
Свързани:
Почвознание - 9, 10, 11, 12, 13 тема
| Храносмилателна система на гръбначните животни се състои от устна кухина,хранопровод,стомах и черва.Тя завършва с анус или клоака.
В устната кухина се намират зъбите и езикът. Тук изливат сока си и слюнчените желези. Видови особености на храносмилателната система Гръбначни животни Риби Храната се улавя и задържа от недиференцрани зъби в устата. От там преминава към глътката и през хранопровода попада в стомаха. Тук се подлага на обработка от ензими, които са съставна част от стомашния сок. След това навлиза в червата, където допълнително се обработва от ензими отделени от черния дроб и панкреаса. Накрая през ануса или клоаката под формата на изпражнения се изхвърля навън. За рибите е характерен широк спектър от обекти за консумация и методи на хранене. Те могат да бъдат разделени на растителноядни, хищни, детритофаги и всеядни. Растителноядните риби могат да се хранят както с микро-, така и с макроводорасли и други водни растения. Някои са специализирани за хранене с планктон като го филтрират посредством специализирани хрилни тичинки, разположени на хрилните дъги. Хищните риби се хранят също с широк спектър от гръбначни и безгръбначни животни. Китовата акула се храни като филтрира зоопланктон. В менюто на хищните риби влизат ракообразни, молюски, червеи и други риби. Сред най-специализираните хищни риби са тези, които са се специализирали да паразитират върху други риби. Много видове риби могат да променят хранителните си предпочитания на различни етапи от своя жизнен цикъл. Земноводни Храносмилателната система е по-усложнена от тази на рибите. В устата се отварят слюнни жлези, чиито секрет не съдържа ензими, а служи само за овлажняване на храната. В предната част на устната кухина се намират вътрешните отвори на ноздрите – хоани. В задната част се отварят Евстахиевите тръби осъществяващи връзката към вътрешното ухо. При мъжките жаби на много видове в гънките на устата са развити еластични кожни торбички наречени резонатори. Те са свързани с устната кухина и усилват звука при квакането. През глътката и хранопровода храната попада в стомаха. Червата са триделни – дванадесетопръстник, тънко черво и право черво. В дванадесетопръстника се изливат секретите на жлъчката и панкреаса. Черният дроб е триделен. Земноводните се хранят предимно с животинска храна. Само ларвите на някои видове са растителноядни. Влечуги Влечугите, които обитават днес Земята в по-голямата си част са хищници, с изключение на някои видове костенурки, които са растителноядни. Повечето влечуги поглъщат храната си цяла. При змиите долната челюст може да се откачва от ставите, което позволява поглъщането на по-едри от главата животни. Зъбите са насочени назад и са приспособени за задържане на плячката. При отровните змии се развиват т.нар. „отровни зъби“, които са крайния изводен канал на видоизменени слюнчени жлези, произвеждащи отрова. Езикът е много добре развит и се използва за осезателен орган и хеморецептор. При влечугите на границата между тънкото и дебелото черво се появява зачатък на сляпото, което е по-добре развито при растителноядните костенурки. Черният дроб и задстомашната жлеза са добре развити. Температурният оптимум на храносмилателните ензими е по-висок от този на земноводните. Птици Храносмилателната система при птиците започва с клюн. Той представлява рогово вещество обвиващо челюстите отвън и е израз на хранителната специализация. Хищните птици имат здрав закривен надолу клюн, при чаплите и жеравите клюнът е с остри режещи краища, а при семеядните е къс и мощен с режещи краища. В устната кухина липсват зъби, а дейността им до известна степен се замества от роговия епител, покриващ горната повърхност на езика. Езикът изпълнява различни функции при храненето като подпомага задържането на плячката или семената, изсмукването на нектара при колибри. В устната кухина се излива и секретът на слюнчените жлези. В слюнката на някои видове се съдържа ензимът амилаза, която спомага смилането на въглехидратите. Слюнката улеснява улавянето на дребната храна, а навлажняването и облекчава поглъщането. Лястовиците и бързолетите използват слюнката си при построяване на гнездата. При птиците търсещи храната си във водата в устната кухина имат и цедилен апарат от рогови пластинки, с които филтрират водата и задържат растителни или животински частици. Зад езика се намира гълтачната цепка, откъдето започва дълъг хранопровод, лежащ под кожата на шията. При много птици долният край на хранопровода преминава в обемисто разширение – гуша. В нея временно се съхранява храната. През размножителния период при гълъбовите и папагалоподобните птици в гушата се образуват усилено делящи се епителни клетки, от които се образува т.нар. „млечице“, с което се изхранват малките. Стомахът е разделен на две части – предна (жлезист стомах) и задна (мускулест стомах или воденичка). От първата част се отделят множество храносмилателни ензими, произвеждани от множеството жлези. Мускулестия стомах е с дебели стени, а отвътре е обвит с дебела кутикула. Навлажнената от ензимите храна се стрива в мускулестия стомах, който изпълнява ролята на зъбите при бозайниците. За това спомагат допълнително и погълнатите камъчета. Смляната храна преминава към дванадесетопръстника, а често несмляната част от пера, влакна, кости и хитин се нарича „погадка“ и се повръща напред през устата. Черният дроб е двуделен и при много птици е с жлъчен мехур. Тънкото черво е с различна дължина като при растителноядните надвишава десет пъти дължината на тялото, а при щрауса – 20 пъти. Назад преминава в късо право черво и завършва с клоака. На границата между тънко и дебело черво има по чифт слепи израстъци в повечето случаи с малки размери. При други птици са по-дълги и в тях се извършва допълнително храносмилане, често с помощта на специфична микрофлора. Бозайници При бозайниците храносмилателната система е с по-голяма дължина и диференциация на отделите, както и голямо разнообразие на жлези. Устата започва с месести устни. В устната кухина се изливат секретите на три големи чифта и няколко малки слюнчени жлези. При прилепите кръвопийци слюнката съдържа антикоагуланти, а при някои насекомоядни тя е отровна. Съставът и устройството на зъбите не е еднакъв. При перконогите и зъбатите китове диференцирането на зъбите е слабо. Освен твърдо небце при бозайниците се появява и меко небце, което спомага за едновременното функциониране на дихателната и храносмилателната системи на мястото, където пътищата им се пресичат. То е причина хоаните да се изместят назад, а бозайниците да дъвчат и дишат едновременно. През хранопровода храната преминава в добре развит стомах. Той е с различна форма, размери и устройство. При преживните животни стомахът е многокамерен и съставен от четири дяла – три предстомашия (търбух, мрежа и книжка) и същински стомах (сирище). При пекарите стомахът е представен от 3 отдела, като предния от тях има чифт колбасовидни слепи израстъка. При тези животни растителната храна е причината еволюционно да придобият такъв вид стомах, в който предните отдели са лишени от жлези. В тези отдели се извършва ферментация на храната с помощта на симбиотични бактерии и протисти. В простия стомах и същинския при преживните се извършва химично смилане на храната под въздействието на стомашния сок. На границата между тънко и дебело черво често се намира клапа. Тук се намира и сляпо отклонение – сляпо черво. То е по-добре развито при растителноядните животни. В него се извършват ферментационни процеси, в които взимат участие бактерии, гъби и ресничести протисти. Последният дял на храносмилателната система е дебелото черво, чиято дължина зависи от типа на храната. Съотношението между дължината на червото и дължината на тялото при прилепите е 1,5 – 4, при насекомоядните е 2,5 – 4,5, при гризачите е 3 – 13, а при овцата е 29 пъти.
Човек Човекът е бозайник със сравнително слабо развита храносмилателна система. Поради невъзможността за синтез на ензима целулаза, човешкият организъм не е способен да преработи най-разпространения източник на енергия на нашата Планета – целулозата, и в резултат на това той използва изключително малко на брой растителни продукти. Любопитно Някои видове животни приемат разнообразни храни.Осите например се хранят и с месо,нападат и други насекоми,не отказват да смучат и сок от зрели плодове.Такива животни се наричат всеядни,или еврифаги.Други животни се хранят само с малко видове храни.Колорадският бръмбар например се храни с листата на картофите и патладжаните.Такива животни са стенофаги.Крайна степен на стенофагия,когато животното се храни само с един вид храна,се нарича монофагия,а животното-монофаг.Боровата педомерка например се храни с листата на бора. При гълъбовите птици стените на гушата отделят секрет,с който родителите изхранват малките си. Това е т.нар. птиче мляко. Двете половини на долната челюст на змиите са свързани с еластична връзка.Това им позволява да поглъщат животни,по-големи от главата им. Източници https://www.kaminata.net/forum/viewtopic.php?t=4064 https://www.kaminata.net/forum/viewtopic.php?t=4065 http://www.referati.org/hranosmilatelna-sistema-5-/38136/ref/p3 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0#%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0 Учебник по Анатомия и физиология на човека (Рецензент: Мима Николова; Емилия Андреенко; Слави Тинешев; Силвия Младенова; Атанас Балтаджиев) първо издание Изтегляне 479.14 Kb. Сподели с приятели:
|