Отчитане на разходите за основна дейност
Класификация на разходите
Изтегляне 246 Kb.
|
Свързани:
MPRA paper 97680
| 2. Класификация на разходите
Същността на разходите се проявява в икономическата действителност по един или по друг начин, в една или в друга форма. С формата на проявление на същността на разходите се свързват и видовете разходи. Разновидностите им съществуват съобразно особеностите на действителността. Тези особености пък се определят от едни или от други условия, предпоставки, характеристики, прецизирани в различни аспекти. В икономическата литература се предлагат различни признаци, по които може да се направи научна класификация на разходите. В зависимост от техния състав и икономическа еднородност разходите се групират на прости(едноелементни) и комплексни (многоелементни). Първите са еднородни по своето икономическо съдържание (напр. разходи за материали, разходи за заплати и други). За разлика от тях, комплексните разходи са разнородни по своя състав (напр. разходи от брак в производството, общопроизводствени разходи, административни разходи и други). От гледище на значението и ролята на разходите в стопанския процес те се подразделят на основни и допълнителни. Основните разходи са непосредствено свързани с произвеждането на продукцията и оказването на услуги. Те са обусловени от технологичния процес и затова се наричат технологични (напр. Заплати за работниците в производството,амортизации на технологичното оборудване и други). Допълнителните разходи са свързани главно с организацията, обслужването и управлението на предприятието (административни разходи). Според начина, по който се включват в себестойността на продукцията, т.е. в зависимост от тяхното калкулативно-техническо третиране, разходите се подразделят на преки и косвени. Преки са всички разходи, които са непосредствено свързани с произвеждането на конкретен вид продукт (обект, дейност, услуга) и се отнасят направо в себестойността им въз основа на съответни първични документи. Такива са: разходите за суровини и основни материали, възнагражденията на основните производствени работници и други. Непреките разходи са свързани с произвеждането на няколко или всички видове изделия, респ. Обекти, дейности, услуги, в предприятието (напр. Разходи за спомагателни материали, възнаграждения на спомагателните работници, амортизации на производствените сгради и други). Включването им в себестойността на отделните продукти става непряко – чрез разпределение на предварително определена от предприятието основа(база). В зависимост от отношението им към обема на дейността разходите се делят на: постоянни и променливи. Величината на първите остава относително постоянна, независимо от обема на производството (напр. амортизацията на производствените машини и сгради, възнагражденията на обслужващия персонал и др.), а размерът на вторите се променя пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството (напр. енергия за технологични нужди, заплати за производствените работници, работещи по сделната система и др.). Разходите, пряко свързани с произвежданите продукти (без разходите за материали) и систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството, се определят като разходи за преработка. Заедно с преките разходи за материали и други разходи свързани с производството (напр. разходи за проектиране на продукти за конкретни клиенти), те образуват себестойността на продукцията. Що се отнася до себестойността на предоставените услуги, тя се определя основно от разходите за заплати и осигуровки на персонала, зает в оказването на услугата и съответната част от общопроизводствените разходи. В себестойността на продукцията и услугите не се включват административните, финансовите и извънредните разходи, както и разходите по продажбите. Тези разходи се отчитат като текущи за периода, през който са направени. От гледна точка на периода, за който се отнасят, разходите се групират на: текущи и предварителни, засягащи бъдещи отчетни периоди. Текущите разходи са непосредствено свързани с формирането на себестойността на продукцията и услугите и финансовия резултат за текущия отчетен период. Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период , но са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващ отчетен период, като например: предплатени наеми, застраховки, абонаменти и др. В зависимост от функционалното им предназначение те се подразделят на разсрочени разходи за основната дейност (нефинансови разходи за бъдещи периоди) и разсрочени финансови разходи. Като финансов разход за бъдещи периоди се отразява и разликата между определената според изискванията на НСС 17 – Лизинг стойност на наетия актив и общата сума на наемните плащания по финансов лизингов договор.От 2002г. разходите за бъдещи периоди могат да бъдат класифицирани и представяни в баланса като дългосрочни и/или краткосрочни активи, в зависимост от срока за признаването им като текущи разходи. В МСС – 1 не се предвиждат пера за разходи за бъдещи периоди, тъй като те не отговарят на определението за активи. Според конкретните случаи част от тези разходи се признават за текущи разходи в момента на заплащането им. В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството2 направените разходи в предприятието се отчитат в следните основни групи : 1.разходи за дейността 2.финансови разходи 3.извънредни разходи 4.разходи за данъци върху печалбата (дохода) При тази групировка се изхожда от връзката на извършените разходи с дейността на предприятието. Така се осигурява полезна информация на потребителите на финансовите отчети, която им позволява да оценят значението на отделните групи разходи за ефективността на предприятието. Предприятията могат да прилагат и други класификации на разходите , когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт или е необходимо за управлението. Например: предприятията, чиито капиталови или дългови ценни книжа се търгуват публично, отчитат разходите от оперативните дейности по сектори.3За целите на данъчното облагане разходите могат да се групират на данъчно признати и данъчно непризнати разходи и други. Съгласно Закона за счетоводството за всички разходи,свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация за техния състав по икономически елементи – материали, външни услуги, амортизации, заплати, осигуровки и други разходи, вкл. провизии и обезценка на активи. При тази групировка се имат предвид видът и икономическото съдържание на разходите, независимо от мястото на извършването им. Тя се използва за установяване на разходите за цялата дейност на предприятието. С оглед установяването на разходите по отделни обекти на отчитане и калкулиране себестойността на продукцията и услугите разходите за дейността се разпределят (отнасят) и по функционално предназначение: за осъществяването на оперативната (основна и спомагателна) дейност, за продажба на продукция, за организация и управление (административни разходи) и за други направления (за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи, за доставка на краткотрайни материални активи и т.н.). Предприятието само определя критериите за групиране на разходите по тези групи както и базата, начина и времето на разпределение на преките (косвените) разходи съобразно с възприетата счетоводна политика, конкретните условия на работа и специфичните особености на осъществяваната дейност и информационните потребности на управлението. Към разходите за оперативната (основната и спомагателната) дейност се включват основните производствени разходи, които формират себестойността на произвежданата продукция, оказаните услуги и незавършеното производство. Към тези разходи се отнасят: 1.Стойността на преките разходи за материали 2.Разходите за преработка, които включват: 1.1.Разходите пряко свързани с произвежданите продукти 1.2.Непреките общопроизводствени разходи, в т.ч. постоянни общопроизводствени разходи; променливи общопроизводствени разходи Постоянните общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, чийто размер остава относително постоянен, независимо от обема на производството. Променливите общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството. Общопроизводствените разходи се включват в себестойността на произведената продукция, респ. на незавършеното производство, след разпределение на определена база. Други разходи, свързани с производството на съответната продукция или услуга, към които се включват само такива разходи, които са извършени във връзка с довеждането на продукцията до настоящото и място и състояние. В групата на разходите за продажба на продукция се включват тези, които са пряко свързани с продажбите на стоки, услуги (напр. транспортни разходи, разходи за реклами, изложби, панаири и т.н.). Административните разходи имат характер на допълнителни разходи и са свързани с осигуряване и подпомагане на общото управление и функциониране на предприятието. Както се вижда последните две групи разходи за дейността имат различно отношение към формирането на себестойността на продукцията, услугите, експлоатацията и обръщението. Основните производствени разходи (материални, разходи за преработка и други разходи) са база за установяването на себестойността , а разходите за продажбите и административните разходи се отнасят изцяло в тежест на продажбите, и от там – в резултата за текущия отчетен период. За нуждите на калкулирането производствените разходи, формиращи себестойността на продукцията, се групират по т.нар. статии на калкулацията. помощта на тази групировка се постига индивидуализиране на разходите по видовете изделия и по място на възникването им. Изброените до тук разходи за дейността са текущи т.е. непосредствено свързани с резултата за текущия отчетен период. Финансовите разходи се формират от: начислени лихви за ползвани заеми, лихви по дългове към трети лица, задължения, свързани с дялово участие, по лизингови договори и други, отрицателни разлики от операции с финансови активи, пасиви и инструменти, и от промяна на валутните курсове на чуждестранна валута, комисионни по левови и валутни операции и др. Отделянето им в самостоятелна група е продиктувано от необходимостта да се осигурява информация за определяне ефективността от ползваните заеми, целесъобразността от притежаването на финансови активи и чуждестранна валута и др. Финансовите разходи се отразяват отрицателно на резултата за отчетния период. Извънредните разходи са разходи, които възникват случайно или са предизвикани от събития извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще, като например: отчуждени активи, унищожени или частично унищожени активи от стихийни бедствия и други. Те са извън контрола на управляващите и се отразяват негативно на резултата от отчетния период. Общото между класифицирането и групирането на разходите се изразява в това, че и в двата случая се постига прегледност или подреденост на този обект и това става с познавателна, изследователска или друга някаква цел. Различието между тях е гносеологическо. От тази позиция действията с разходите се разглеждат като гносеологически противоположности, защото при класифицирането движението на мисълта е от общото към конкретното, а при групирането – от конкретното към общото. Класифицирането е повече дедуктивно действие на субекта, защото цялото се разпада на части, системите – на подсистеми. И обратно, групирането или групировката е преди всичко индуктивно действие, защото мисленето е насочено главно към обединяване, окрупняване, уедряване на частите, подсистемите, за да се получи цялото, системата. И в двата случая се използват подходящи, обосновани признаци, разграничители или критерии. Групировката и класификацията на разходите има значение за: обособяването към раздел 6 Сметки за разходи в Националния сметкоплан на четири групи сметки: 60 разходи по икономически елементи, 61 разходи за дейността, 62 финансови разходи, 69 извънредни разходи. Съставянето на отчета за приходите и разходите, в частта за разходите, в която се обособяват отделни групи за: разходи за дейността, финансови разходи и извънредни разходи. Изтегляне 246 Kb. Сподели с приятели:
|