Стратегията на самообучението е съвкупност от умения /похвати/ за самостоятелна познавателна дейност, за решаване на умствени и практически задачи. Тя е интегрално психично и личностно образувание, чрез което субектът избира рационални начини за ориентация и решение на проблемните ситуации, за усвояване на знания. С този термин се означава системата от общоучебни умения, които личността използва за учебна дейност в обучението и извън него.
Съществени насоки за решаване на този проблем очертава М. Андреев28. В рационалните похвати за учебна работа той включва: смислова групировка на материала; смислови опорни пунктове в материала; разглеждане на предметите и явленията от различни гледни точки; прийоми на разчленяващата абстракция, прийоми за работа с книгата. В препоръките на ЮНЕСКО са включени следните общи уменияи навици: активно участие; самостоятелна мотивация; способност за събиране и използване на информация; създаване и използване на схеми; класификация на информация; приложение на старо знание в нова ситуация; интерпретация на информация; доказателство и аргументация; селективно общуване; способност за синтез.
Тр. Трифонов29 предлага следните „способности в интелектуалната сфера”: способност по нов начин да се обобщават елементите; способност критически да се проверяват получените изводи; способност за конструиране на решения; способност за реконструиране на информация; способност за кратковременно и оперативно запомняне; способност за пренасяне на образи от една към друга модалност; способност за разкриване на причинно-следствени връзки; способност за планиране и прогнозиране; способност за решаване на оперативни задачи при проблемни ситуации; способност за разкриване на закономерности; способност за адаптация.
В кръга на тези общоучебни умения и навици Ю. Бабански включва: навици за планиране на учебната дейност, работа с учебна и справочна литература, бързо четене и писане, похвати на самоконтрол при усвояване на учебния материал, правилно четене и възпроизвеждане на текст, умение да се съотнесе прочетеното с непосредствените наблюдения, похвати за разпознаване на предметите, отделянето на същественото от несъщественото, ориентиране в множеството предмети и явления, умение да се класифицира по устойчиви признаци.
Обстоятелството, че стратегията на ученето се формира в резултат на взаимодействието на всички учебни дисциплини, не подлежи на съмнение. В този смисъл тя като съвкупност от учебни умения и навици е не само резултат от интердисциплинарно взаимодействие, но и метод, чрез който личността придобива по самостоятелен път интердисциплинарни знания. От казаното логически следва, че прилагането на интегрален подход в тази област има мултипликативен ефект не само върху развитието на личността в периода на училищната възраст, но и за развитието й по-нататък.
