П. Николов Н. Александрова

Закономерности на запомнянето, съхраняването, възпроизвеждането и забравянето в обучението

Изтегляне 1.94 Mb. страница 54/107 Дата 06.02.2024 Размер 1.94 Mb. #120227 Тип Учебник

Навигация на страницата:

• Големият по обем и труден учебен материал се запомня и съхранява при условие, че за неговото изучаване се отделя повече време и повече волеви усилия.

11.1. Закономерности на запомнянето, съхраняването, възпроизвеждането и забравянето в обучението Както вече беше отбелязано, отделните видове памет създават безкрайно многообразие на паметови възможности у учениците. Въпреки това многообразие, има общи закономерности, установени в резултат на научни изследвания. Ако тези закономерности се спазват, се получават по-високи резултати в учебно-възпитателния процес. Нека да започнем с един експеримент. От 10 показани пред изследвани лица предмета, 10 прочетени от изследваните лица названия на предмети и 10 чути наименования от изследваните лица, се получават следните резултати. Веднага след първия сеанс: от показаните предмети се възпроизвеждат 8, от прочетените наименования на предметите се възпроизвеждат 7, от чутите наименования на предмети се възпроизвеждат 6. След три дни резултатите се изменят така: от показаните 10 предмета се възпроизвеждат 6, от прочетените 10 названия на предмети се възпроизвеждат 2 и от чутите наименования на 10 предмета се възпроизвежда 1. Както се вижда, предимството на нагледно-образното запомняне, съхраняване и възпроизвеждане се откроява ярко. Можем да си представим колко ниска ще бъде ефективността на учебен процес, построен само върху слуховата памет на учениците и колко по-високи ще бъдат резултатите, ако той е построен с предимство върху нагледно-образната памет! Всеки ученик знае, че решаването на учебни задачи изисква различно време, повече или по-малко усилия. Големият по обем и труден учебен материал се запомня и съхранява при условие, че за неговото изучаване се отделя повече време и повече волеви усилия. Отсъствието или недостатъчността на времето, например може да даде неблагоприятно отражение, не само върху качеството на запаметяването, но и върху цялостното психическо състояние на ученика. Това се отнася особено за съзнателните ученици, у които дефицитът на реално време за заучаване на труден учебен материал предизвиква стресово състояние, с всичките му отрицателни последици за здравето, обучението и възпитанието. Изводът е ясен: учебен материал с разширен обем и с висока трудност се възлага само при наличието на съответно време и волева готовност на учениците. Ако искаме определен учебен материал да се запомни по-бързо и по-трайно, непременно трябва да го свържем с интересите на учениците. Практически няма такъв учебен материал, който не може да се свърже с някакви интереси. Има само такъв, който по-леко или по-трудно се свързва с тези интереси. Ето защо, предварителното познаване на интересите на класа - общи и индивидуални, е задължително условие за добра предварителна подготовка на учителя за всеки урок. Ако не ни се отдаде да свържем учебния материал с интересите на учениците, можем да го свържем по някакъв начин с преживяване на положителни емоции, защото те както и интересите, във висока степен мотивират познавателната дейност на учениците, т.е. - по-бързото и по-трайното запомняне на учебния материал. Разглеждаме тези два фактора не случайно, тъй като при използването на емоциите трябва да се спазва известна мярка. Зад тази мярка, т.е. свръхсилните преживявания оказват неблагоприятно влияние върху паметта, както и върху цялостното поведение на ученика. Ако вие дадете на учениците задача за запознаване или за изписване на текст, от изпълнението на която зависи включването им в най-желаната за тях игра, това значи, че сте преминали мярата. Това вие ще установите и от качеството и от количеството на допуснатите грешки. Учениците по-добре и по-трайно запомнят онази информация, която си изберат, защото е свързана със собствения им живот и житейска практика. По този начин те поставят своеобразен „филтър” и приемат само определен вид информация. Представете си, че се намирате в шумна компания, а около вас други разговарят за нещо, което особено ви интересува. Независимо от големия шум, вие избирате разговора, който се води по-далеч от вас, но повече ви интересува. Нали сте виждали ученик, заинтересован да научи добре своя урок, запушва уши за околния шум или започва да чете на глас, за да заглуши този шум! Следователно, проблемът за педагога е да направи учебната задача значима за ученика. Може би обаче най-големи резерви за по-добро и по-трайно запомняне на учебния материал се крият в цялостното му и дълбоко осмисляне. В това отношение резултатите от експериментите са сензационни: чрез по-дълбокото осмисляне може да се достигне до 25 пъти по-високи резултати в обучението, отколкото чрез просто механично запомняне. „Осмислено запаметяване” - това е и идеалът и резервът за висока ефективност на учебно-възпитателния процес в училище. Резултатите от експерименти и наблюдения показват, че степента на осмисляне на материала влияе не само върху волевата, а и върху неволевата памет - един малко известен на дейците на образователната практика психологически факт. Още по-малко е известно и обратното: че върху волевата памет влияят и редица несъзнавани фактори като субсензорни въздействия, несъзнавани здравословни фактори и т.н. Запаметяване, придружено с активна мисловна дейност, „мислеща памет” - ето основната закономерност, чието съблюдаване може да осигури по-висока ефективност на педагогическия процес, а следователно - и на развитието на учащите се. Идеализирането на смисловата памет обаче, крие реална опасност от подценяването на редица несъзнавани неблагоприятни фактори, включително и на механическата памет. Все още се среща погрешното убеждение, че ролята на механическата памет в учебно-възпитателната работа и в общото умствено развитие на човека, е нищожна. За съжаление, ролята на механическата памет се свързва с училището на деветнадесети век, когато механическото възпроизвеждане е бил основният критерий за училищния успех. Коректността изисква да кажем, че днес и утре училищният успех ще се осигурява и от мисловната и от механическата памет на учениците. Та нима математическите и химическите формули, правописът на думите на български и чужди езици и редица други неща, които изискват точност и сигурност във възпроизвеждането, могат да се усвоят само чрез смислова памет? В училищната практика неправилно се смята, че многократното повтаряне е нужно за механичната памет, докато за логическата е достатъчно само едно-две повторения. Това не е правомерна представа за разликата между едната и другата памет, тъй като и за логическото, и за механическото запомняне са необходими повече повторения. Разликата е само в по-големите възможности, по-разнообразните асоциации, които могат да се образуват при осмисляне на материала. Направете следния експеримент: повтаряйте многократно „с шепот” онази част от учебния материал, която обикновено пропускате при възпроизвеждането, започвайте със забравената или „сгрешена” в предходното повторение част; направете плавен преход от шептене към гласно възпроизвеждане; неколкократно повтаряйте първия знак на думата, а възпроизвеждането почвайте с първата или последната част на материала. Направете съпоставка между резултатите от този начин на механично заучаване и другите начини, които вие използвате. У мнозина учители и ученици се е затвърдило убеждението, че колкото повече пъти прочетат учебния материал, толкова по-добре ще го помнят. Това обаче не е вярно, тъй като не всяко четене е учене. Кой не може да потвърди, че многократно е чел един учебен материал, но не го е запомнил добре? Доказано е, че най-ефективно е заучаването, когато се разказва след четене. Група, която е заучавала учебен материал само чрез четене, е възпроизвела по-късно 25% от него, а когато след четене е разказвала, е възпроизвела 92%. Освен това вторият път групата е заучила материала за по-кратко време от първия път. Трябва да се има предвид, че между заучаването на два различни по характер материала е нужна почивка и когато такава се осигури, съхраняването на запомняния материал е с 30% повече отколкото без почивка. Ето защо се налага необходимостта от разпределение на времето за повторение на учебния материал. Най-ефективни са сутрешните повторения и тези преди заспиване, а когато се налага материалът да се заучи по-бързо, може да се премине и към трикратен цикъл - сутрин, обед и вечер. За препоръчване е комбинираното заучаване. Това личи от следния опит: при учене на части са били необходими 16 повторения, чрез цялостно заучаване на стихотворението са били необходими 14 повторения, а за комбинираното - само 9. В учебно-възпитателната работа се използват различни похвати, които психологията нарича „мнемически”. Тези похвати се усложняват непрекъснато от първи до дванадесети клас в цялостна система: асоцииране чрез сходство, последователност, причинност; формализация на информацията, подходящо за съответната училищна възраст; съставяне на план за схематизация на обемист текст с оглед на неговото запомняне; осмисляне на учебен материал чрез класификация; осмисляне чрез доказване, редактиране; рецензиране; психическо съсредоточаване, чрез изолиране на външни дразнители Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели: