33 храна се
предизвиква индиректно, тъй като мозъкът увеличава освобождаването на енергийните си резерви. Само една част от енергийните стойности на приетата храна се използва от мозъка. Остатъкът от енергията се натрупва под формата на мазнини, ако не бъде използвана от активната дейност на мус- кулите. Това увеличаване на теглото е един от многото аспекти, свързани с консумацията на диетични напитки.
Все пак важен е фактът, че в мозъка възниква рефлекс, който реагира на сладкия вкус. Обикновено това се нарича „Фазова реакция на мозъка". Дългогодишния опит, който има организмът, че при сладък вкус се получава енергия, се превръща в условен рефлекс. Щом езикът
бива стимулиран от сладък вкус, черният дроб получава послание от мозъка да се подготви за поемане на нова енергия отвън— захарта.
Черният дроб прекратява произвеждането на захар от протеиновите и нишестените резерви на организма и вместо това започва да натрупва веществата, изгарящи при обмяната им, които циркулират в кръвта. Както посочват Майкъл Г. Тардоф, Марк И.Фридман и други учени, фазовите реакции не променят дейностите при обмяната на веществата в полза на натрупването на хранителни вещества; нужното за превръщането гориво намалява и това води до чувството за глад.
Ако тази реакция действително е предизвикана от захарта, тогава черният дроб ще преработи приетата захар. Ако със сладкия вкус, обаче, не е свързано поемане на захар, в тялото възниква желание за хранене. Черният ^дроб подава тези сигнали и обуславя чувството за глад. Колкото по-силно се стимулират
вкусовите луковици в устата, без да се приемат съответните калории, толкова по-силно е желанието за хранене — за преяждане.
Влиянието на тази фазова реакция на мозъка върху вкусът за сладост е доказано чрез опити с животни при използването на
захарин. Много изследователи са провели тези опити с използването на аспартам и се оказало, че при хората също възниква подобно желание да се яде повече. Блундел и Хил доказват, че
нискокалоричният подсладител —разтвореният аспартам —увеличава апетита и води до приемане на храна през по кратки отрязъци от време. Те
съобщават, че „доброволците след поемане на аспартам очевидно изпитват по-голям глад, отколкото след поемане на глюкоза." Това чувство за глад оказва своето влияние, то води до поемане на по-голямо количество храна.
Тардоф и Фридман доказаха, че този глад, предизвикан от подсладители, може да трае до 90 минути, дори и когато всички кръвни тестове показват нормални стойности. Учените показват, че дори след постигането на нормално ниво на инсулин в кръвта — инсулинът се счита за причинител на чувството за гдад — опитните животни поемат повече храна,, отколкото тези от контролната група.
Това означава, че мозъкът запазва желанието за ядене дълго време след като вкусовите рецептори са стимулирани от вещества със сладък вкус, без в действителност в организмът да е постъпила действително захар. Сладкият вкус подбужда мозъка да програмира черния дроб така, че той да натрупва нови резерви, вместо да отдава вече натрупаните такива.
По принцип чрез тази физиологическа реакция на сладките вещества (при които липсват обявените чрез вкуса калории), човек е принуден да търси замяна за обявената енергия.
Тази физиологична Сподели с приятели: