50 комбинация се дели без остатък на g(x) това означава, че тя принадлежи на множеството от разрешени кодови комбинации.
1.
Определя се полиномът F`(x), съответстващ на
приетата кодова комбинация;
2.
F`(x) се разделя на образуващия полином g(x). Определя се остатъка от това деление – s(x).
3.
Aко s(x)=0 то приетата кодова комбинация няма грешки. При s(x)
0 се преминава към 4.
4.
Определя се теглото wt(s(x)) т.е. на единичните елементи в комбинацията, съответстваща на s(x).
5.
Ако wt е по-малко или равно от коригиращата способност на кода (в
този случай t
1) то коригирането се извършава чрез
на приетата кодова комбинация и остатъкът s(x) т.е. F`(x)
s(x). При t
1 се преминава към т.6.
6. Изпълнява се циклично преместване на една позиция на приетата кодова
комбинация в избрана посока, след което новополученият полином отново се дели на g(x). Определя се теглото wt
`(s`(x)).
7. Ако wt`
1 се извършва операцията s`(x)
делимото, след което се извършва циклично
преместване на резултата, в посока, обратна на предишните премествания. Крайният резултат представлява разрешена коригирана кодова комбинация. Ако wt`
1 се преминава към т.8.
8. Изпълнява се циклично преместване на делимото още
една позиция в същата посока, след което се повтаря делението на g(х). Определя се wt` за новия остатък и се преминава към т. 7.
Пример:
1. Да се декодира (с корекция за еднократна грешка) кодовата комбинация 10111010.
Стъпка 1: Приетата кодова комбинация F`(x): 10111010 се дели на образуващия полином g(x): 10011, s(x): 100.