Старогръцки легенди и митове

535
Еак — митът за Еак е особено интересен по това, че в него ясно е изразен остатък от тотемизъм. В тоя мит се разказва как от мравки е произлязло племето мирмидонци. Вярата, че хора могат да произлязат от животни, е присъща на първобитната религия.
Евксински Понт — т.е. гостоприемно море; така гърците започнали да наричат Черно море, след като се запознали с неговите плодородни, гостоприемни брегове. А преди това те наричали Черно море Авксинско, т.е. негостоприемно, тъй като бурите в това море ги плашели.
Евмениди — милостиви, благосклонни богини.
Еврит — цар на Ойхалия (вж. I част, „Херакъл и Еврит“)
Евър — източен вятър.
Едони — тракийско племе, което живеело по бреговете на река
Стримон (сега Струма, или Карасу).
Еея — митичен остров; според представата на гърците той се намирал на края на морето, далеч на запад.
Елида — област в северозападната част на Пелопонес.
Ендимион е бил смятан понякога за син на царя на Кария Етлий,
а понякога за син на Зевс. Възможно е той да е древният карийски бог на съня. Кария е страна в Мала Азия, на брега на Средиземно море.
Еорес — град на западния бряг на Мала Азия.
Епигони — на гръцки: потомци.
Епидавър — град на източния бряг на Арголида.
Ерехтей — отначало е бил синоним на Ерихтоний. Едва от края на V в. пр.н. е. в произведенията на Еврипид Ерехтей се споменава като самостоятелен митичен герой.
Еридан — река в Етолия, област в Западна Средна Гърция.
Еридан — у гърците с това име се наричали: 1) една река в
Атика; 2) реката на север, може би Западна Двина; 3) реката По.
Еримант — планина и град със същото име (Еримант) в
Аркадия, на полуостров Пелопонес; там се намира и град
Псофис(Псофида).
Еринии — преведено значи „гневни“.
Ерихтоний, роден от Земята, също имал образа на змия.
Атиняните се наричали кекропиди, т.е. потомци на Кекроп. Оттук става ясно, че е имало време, когато атиняните са вярвали, че те

536
произхождат от змия или от прадед на змията. Това показва колко стар е този мит.
Есеп — река в Мала Азия (сега Чаталдере).
Етиопия — страна, която се намирала според представите на гърците в най-южната част на земята. Гърците, а по-късно и римляните наричали Етиопия цялата страна, която се намирала в
Африка южно от Египет.
Етиопци — митичен народ, който живеел, както мислели гърците, на най-южния край на земята.
Етолия — област в западната част на Средна Гърция.
Зевс — римският Юпитер. Картината за живота на боговете на
Олимп даваме по произведенията на Омир „Илиада“ и „Одисея“,
които възвеличават родовата и племенната аристокрация и стоящите начело на нея василевси като най-добри измежду хората, като много по-ценни от останалата маса на населението. Боговете на Олимп се различават от аристократите и василевсите само по това, че са безсмъртни, много силни и че могат да правят чудеса. И бог Зевс е василевс, който управлява, опирайки се на аристокрацията всред боговете, цялата земя и небето. Посейдон е също такъв идеализиран василевс, както и Зевс. Той управлява морето, заобиколен от аристокрацията на морските богове. Следователно всред боговете,
както и всред хората виждаме василевси, които управлявали всеки своята област. Зевс управлява небето и земята, Посейдон — морето, а
Хадес — подземното царство. Класовият характер е типично изразен в религията на Гърция.
Зефир — западен вятър.
Златният век — поетът Хезиод разказва как съвременните нему гърци гледали на произхода на човека и на смяната на вековете
(епохите). В древността всичко било по-хубаво, но животът на земята постоянно се влошавал и най-лошо се живеело през времето на
Хезиод. Тоя възглед е характерен за Хезиод, представител на селячеството, на дребните земеделски собственици. В епохата на
Хезиод все повече се задълбочавало разслояването на класите и се засилвала експлоатацията на бедняците от страна на богатите; затова бедното селячество действително живеело лошо под потисничеството на богатите, едри земевладелци. Разбира се, че и след Хезиод животът

537
на бедняците в Гърция не станал по-добър, богатите ги експлоатирали, както и по-рано.

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: