тоталността на условията на нашето съществуване и следователно до безусловното,
което е невъзможно да стане предметна опит (емпирично познание) (Стоев, 2011: Нужно е да се отбележи, че Кант говори за метафизика в няколко различни смисъла.
Трябва да бъде разграничена метафизиката като естествена заложба (Naturanlange) и метафизиката като наука. Първата се състои в естествения стремеж на човешкия
разум да се обръща към въпроси, които надхвърлят собственият му обхвати предели.
В това си качество на естествена заложба, метафизиката е неотчуждима от разума и дори идентична със самата чиста способност на разума, доколкото последния се схваща като способност за безусловното (Стоев, 2011: 31-49). Метафизиката като наука,
обаче, трябва да премина през една критическа проверка на собствения и обхвати правомощия. Тук Кант въвежда диференциацията между общата (metaphysica generalis) и касаещата крайните въпроси (metaphysica specialis). Общата метафизика е
всъщност Кантовата онтология, която разглежда съществуващото като такова или съществуващото изобщо. Ролята на онтология за Кант изпълнява трансценденталната логика в частта сина аналитика на разсъдъка, доколкото именно разсъдъчните категории и основни положения определят формата на всеки един възможен обект изобщо, за който ние сме в състояние да имаме наглед (те. обект, който може да стане предметна опит. (Стоев, 2011: 31-49). Предметна са въпросите поставени на човешкия разум с оглед на крйната му цел – за Бога, за безсмъртието и за свободата. В този втори смисъл Кант говори за метафизиката като за същинска метафизика или метафизика в крайната и целия определя като науката затова как чрез разума да напреднем от познанието за сетивното към това за свръхсетивното” (Кант, 2000: 78 и сл).
Сподели с приятели: