13
Church, 1997).
Уайт счита, че компетентността е вродена склонност към изследване и овладяване на света. Тъй като представлява форма на селективно, целенасочено и
настоятелно поведение, компетентността трябва да се разглежда като мотивационна тенденция (White, 1959). Той въвежда термина „мотивация за целенасочено въздействие“ (effectance motivation), за да опише адаптивно поведение насочено към придобиване на компетентност и носещо удовлетворение от способността за упражняване на въздействие върху обкръжението и постигане на целенасочен резултат.
Бандура разграничава очаквания за ефикасност (че човек може да се справи с дадена задача) и очаквания за резултат (че конкретен набор от действия ще да доведе до желаните резултати) (Bandura et al., 1996). Така наречената ‚Аз-ефикасност‘, изразяваща се в убеждение в способността за справяне със задачата, предизвиква
чувство на удовлетворение, което стимулира ангажираността в задачата. Освен това потребността от компетентност е една от трите основни психологически потребности в теорията за самодетерминацията. Според Деси и Райън (Deci and Ryan, 2000), за всеки тип мотивирано поведение е необходимо наличието на поне базисно ниво на убеденост в собствената компетентност. Ако човек е убеден в неспособността си
да се справи със задачата, възниква състояние на амотивация.
Сподели с приятели: